Летящият миндер

Царят на Каушамби имал единствен син, на име Басантасен. Той вече остарявал и се надявал на неговата помощ, но принцът никак не се интересувал от царските работи. Заедно с приятеля си Мадхао, който бил син на министър, се били отдали на удоволствия и пиянство.

Царят много се тревожел и как ли не го поучавал, но нямало никаква полза. Накрая му казал:

— Когато аз затворя очи, ще бъдеш неопитен и съседните царе ще завладеят царството ни. Тогава ти ще останеш на пътя гол и бос, а не си свикнал да работиш и ще умреш от глад. Затова е добре отсега да оставиш охолния живот и да отидеш някъде другаде.

Басантасен се вслушал в думите на баща си и напуснал царството. Неговият приятел Мадхао също тръгнал с него.

— Приятелю — казал му той, — ние прекарахме заедно безгрижните години. Няма да те оставя сам и в трудностите.

Двамата приятели дълго вървели, докато стигнали до едно малко селце на дърводелци. Те останали да живеят там и изучили дърводелския занаят. Заедно с другите дърводелци Басантасен и Мадхао отивали в гората да секат дърва, от които после правели различни неща и ги продавали в града.

Веднъж в селото дошъл един мъдрец. Всички го слушали с голям интерес. На всеки той дал някакво наставление. Басантасен също отишъл при мъдреца.

— Не бива да сечеш младите дървета — казал му старецът. — Те ни правят сянка. На птиците дават подслон. Хранят ни с плодовете си. Помисли, ако не сечеш младите дървета, какво голямо добро ще направиш и на хората, и на животните!

Момъкът обещал, че ще изпълни заръката му.

Един ден Мадхао се разболял. Басантасен отишъл в гората сам. Но този ден не намерил нито сухи дървета, нито дори нападали по земята сухи клони. А млади дървета не можел да сече, защото дал обет. Няколко дни, гладен и жаден, той обикалял гората да търси сухо дърво, но напразно.

И когато съвсем се отчаял, неочаквано Басантасен видял полуразрушен храм и си помислил: „Вратата на храма е от сухо дърво. Ще взема нея“. Но когато замахнал с брадвата си, чул глас: „Какво правиш, глупако! Това е врата на храм! Ще бъдеш наказан!“.

Басантасен рекъл:

— Наказанието, каквото и да е то, ще се изпълни по-късно. Сега трябва да спечеля малко пари, за да излекувам приятеля си.

Тогава се появило божеството, което пазело храма и казало:

— Аз те изпитах. Ти изпълни обещанието си и затова ще те възнаградя. Наблизо има река. Там ще намериш едно ценно дърво. От него можеш да направиш каквото си поискаш.

После божеството изчезнало.

Принцът отишъл на брега на реката. Във водата плавал дънер от сандалово дърво. Той го извадил и занесъл в селото. Мадхао вече бил здрав. Басантасен продал част от дървото и с парите купил разни инструменти, които му били необходими за работа. От останалото дърво направил един много красив летящ миндер. Когато поискал, можел да се издига с него в небето и да пътешества.

Басантасен решил да го изпробва. Той се вдигнал високо в синьото небе и се почувствал много щастлив. После взел и Мадхао и полетели заедно над села и градове.

В един град видели красива градина с високи дървета. Клоните им били преплетени като решетка на прозорец. Тази гледка много се харесала на Басантасен. Той се спуснал над градината и с летящия миндер започнал да изрязва в кръг решетката от клони. Безмилостно прекършените млади клонки нападали по земята. Когато се уморил, принцът поискал да кацне, но летящият миндер не се подчинявал. Напротив, започнал да се върти още по-бързо.

Разтреперан той казал на Мадхао:

— Изглежда няма да спре никога. Хвани се за някой клон и скочи. После ще скоча и аз.

Мадхао се хванал за един клон, но клонът се изплъзнал от ръцете му и той паднал на земята. А преди Басантасен да успее да скочи, летящият миндер бързо се издигнал високо и продължил да кръжи в небето.

Минали няколко дни. Гладът и жаждата измъчвали принца. Страдал и от раздялата с приятеля си. Изведнъж той се досетил, че всичко това се е случило, защото неволно е унищожил млади дървета и започнал да се разкайва.

Тогава летящият миндер забавил хода си и Басантасен се приземил. Мястото, където спрял, било пусто. След толкова дни летене в небето, момъкът бил уморен и изгубил съзнание.

След малко оттам минал един търговец от града. Той го пренесъл с летящия миндер в дома си и го излекувал. Когато Басантасен се съвзел, търговецът го попитал:

— Кой си ти? Как попадна тук?

Принцът му казал, че е дърводелец, но търговецът не му повярвал:

— Рубинът не може да се скрие в парцали. Ти сигурно си някой царски син.

Тогава Басантасен му разкрил цялата истина. Търговецът го приел в дома си като свой син.

Веднъж той го извел да му покаже града, който бил пръв по красота и богатство. На едно място Басантасен видял два съвсем еднакви високи двореца и учудено попитал:

— Нима тук царете са двама? Защо има два двореца?

Търговецът му обяснил:

— Нашият цар се ожени втори път, но от първата си жена има дъщеря. За да я спаси от гнета на втората майка, царят й построи отделен дворец. Много слуги и слугини й прислужват и много войници я пазят.

У Басантасен се породило желание да види двореца на тази чудна принцеса. Когато през нощта всички заспали, той приготвил летящия миндер и само след час пристигнал в стаята й. Принцесата спяла.

Басантасен измислил една хитрост. Той взел от масичката до леглото й златната манерка, украсена със скъпоценни камъни, и я сложил на пода, а копринените й чехли сложил върху масичката. После разменил меката й завивка с тази на слугинята.

Принцесата ожадняла и посегнала към масичката, но вместо манерката хванала чехлите.

— Кой размести нещата в стаята? — извикала тя.

Слугинята Малти дотичала и казала:

— Трябва да е някой магьосник. Твоята стая, принцесо, е на най-високия етаж. Кой друг може да стигне дотук?

И двете момичета решили да не спят през следващата нощ, за да видят кой ще дойде.

Когато през нощта Басантасен слязъл с летящия миндер, Малти го хванала и завела при принцесата.

— Човекът е тук. Дойде с летящ миндер.

— Това е крадец — казала принцесата. — Влиза в двореца без позволение. Трябва да се накаже.

Като чул това, Басантасен се отскубнал от Малти и отлетял с миндера.

Принцесата изпратила слугинята да го търси. Малти обиколила навсякъде. Стигнала и до къщата на търговеца и познала Басантасен.

— Я виж къде се криел крадецът! Хайде, тръгвай! От наказанието няма да се отървеш.

Тогава търговецът й разказал всичко за Басантасен. Малти пък го разказала на принцесата и я посъветвала:

— Омъжи се веднага за него, принцесо! Вчера научих от майка си, че мащехата ти се готви да те даде на някакъв малоумен.

На принцесата й харесал Басантасен. Тя била готова да се омъжи за него.

Търговецът и жена му тайно се приготвили за сватбата. През нощта Басантасен отишъл с летящия миндер да вземе принцесата и направили сватбата в дома на търговеца. После той пак си я върнал в двореца.

На другия ден неочаквано при принцесата дошла мащехата. Като разбрала, че тя вече е омъжена, веднага я затворила в подземието, а Малти била с камшик и я питала:

— Казвай за кого се омъжи принцесата!

Но слугинята не й казала нито дума. Тя само повтаряла:

— Не зная, царице! Тя се омъжи тайно.

Като не научила нищо от нея, царицата я оставила.

Малти успяла да разбере къде е заключена принцесата. Тя знаела от майка си, че това подземие има таен изход в гората, който не бил известен на новата царица.

Вярната слугиня решила да спаси принцесата. Тя облякла желязна ризница и сама отишла в гората при изхода на подземието. Той не бил използван от години и бил обрасъл с бодливи храсти. В едната ръка Малти носела фенер, а в другата — меч. С меча сечела храстите и си проправяла път. След няколко часа стигнала до стената на подземието и с опипване открила една цепнатина. Тя ударила силно с крак и на стената се отворила дупка като врата.

Малти извикала. Принцесата била отпаднала, защото няколко дни не била яла. Тя чула гласа на слугинята и запълзяла към нея. Малти я взела и изнесла през тайния изход. По това време случайно в гората бил Басантасен с летящия миндер. Щастлив, той взел принцесата и я занесъл в дома на търговеца. Търговецът му казал:

— Сине, сега ти трябва да заминеш с принцесата в твоето царство. Там ще бъдеш в безопасност.

Принцът прегърнал търговеца и жена му и им благодарил. А принцесата казала на Малти:

— От днес ти не си ми слугиня, а сестра, каквато не се среща често, и ще живееш с нас.

Басантасен взел принцесата и Малти и тръгнал. Те прелетели над градината, където останал неговият приятел. Принцът слязъл от летящия миндер и започнал да търси Мадхао. Намерил го в едно село. Двамата се прегърнали. После се прибрали в Каушамби. Царят и министърът били много щастливи да видят живи и здрави синовете си след толкова години. Всички в царството се радвали. Разказали на царя за Малти. Той с радост я приел като своя дъщеря, омъжил я за Мадхао и вдигнал голяма сватба.