Алчният цар

Живял някога един много алчен цар. За да трупа пари, безмилостно измъчвал народа си. Само ако научел, че някой човек се е сдобил с нещо скъпоценно, веднага му го отнемал насила. Затова всички много се страхували от него.

В царството му живеел беден рибар. С риболова той едва изкарвал прехраната си. Но въпреки това все се надявал, че един ден ще се избави от бедността и ще стане богат.

Веднъж, когато ловял риба, усетил, че мрежата му става много тежка и не може да я извади. Дърпал я той с все сила, но тя не помръдвала. Накрая успял да я извади и какво да види: в мрежата му имало една голяма, необикновено красива риба, каквато никога не бил виждал. Рибарят отворил широко очи от учудване. Тогава рибата проговорила:

— Братко рибарю, пусни ме! Аз съм царицата на рибите в тази река. Ако не се върна, те много ще страдат.

Бедният рибар имал добро сърце. Но ако изпълнел молбата й, на друг такъв лов едва ли можел да се надява. Затова казал:

— Ти не си обикновена риба и можеш да разбереш, че ако те освободя, ще изпусна най-големия си късмет и може да умра от глад.

— Няма да умреш от глад — казала чудната риба. — Повярвай ми, за тебе ще бъде по-лошо, ако аз умра!

Рибарят я послушал, освободил я от мрежата и я хвърлил в реката. Но преди да се скрие под водата, тя казала:

— Почакай ме тука. Искам да ти се отблагодаря с един подарък.

Рибарят седнал на брега и си мислел какво ли пък може да му даде рибата. И ето, след няколко минути тя се върнала. В устата си носела торба, която дала на рибаря.

— Вземи я, а когато се изпразни, ела отново тука и ме извикай. От сега нататък няма да бъдеш беден.

Като казала това, рибата изчезнала под водата, а рибарят с нетърпение отворил торбата. В нея блестели златни монети. Те били толкова много, че можел да се избави завинаги от бремето на бедността. Той завързал отново торбата и си тръгнал към къщи.

Но слухът за случилото се бързо се разнесъл навсякъде. Най-напред заговорили съседите, след това се разчуло из целия град и накрая слухът стигнал и до двореца. Царят веднага извикал рибаря и поискал голяма част от жълтиците. Рибарят му казал, че ще отиде на брега на реката и ще поиска за него друга торба, пълна със злато. Царят се съгласил, но казал:

— Преди да отидеш, остави при мене своята торба и ако не успееш да донесеш друга пълна торба, ще ти отсека главата.

Царицата риба чула гласа на рибаря, излязла от реката, изслушала молбата му и после отново се скрила под водата. Когато след малко се върнала, в устата си държала друга торба:

— Това е за царя — казала тя. — Съветвам те да не я отваряш по пътя.

Честният рибар изпълнил съвета на рибата и дал торбата на царя.

— Отвори я! — казал нетърпеливо алчният цар.

Но когато отворили торбата, от нея започнали да излизат змии, скорпиони и какви ли не още ужасни влечуги, които плъзнали към трона. Царят се уплашил и се опитал да побегне, но змиите го ухапали и той веднага умрял.

Като научили за смъртта на алчния и жесток цар, хората от цялата страна много се зарадвали. А още по-голяма била радостта им, когато рибарят станал цар. Той царувал много години и това били години на мир и благоденствие.