Човекът, който помагал на всички

В едно село живеел богат човек, който много обичал да се хвали. Ако срещнел някого на пътя, той го спирал и започвал да му говори за себе си. На хората им омръзнало да слушат винаги едно и също: „Аз това и това направих, аз много работя, много помагам на бедните, много съм добър, много съм красив“ и така нататък. Той не мислел за нищо друго, освен за себе си, и смятал, че и другите говорят винаги за него само хубави неща.

В същото село живеел и един много добър човек на име Парманант Шастри. Той винаги помагал на хората. Когато някой имал нужда от помощ, Шастри пръв се отзовавал. Затова хората много го обичали. Ако се случело да не го видят няколко дни, те започвали да се тревожат за него.

Веднъж Шастри заминал за някъде и не се върнал в селото дълго време. Хората много се разтревожили. Питали се какво може да се е случило с него и се страхували, че е болен. Като ги слушал, богаташът много му завиждал и се чудел какво ли има у този човек, което на него самия не му достига. Един ден и жена му попитала за Шастри и това още повече засилило завистта му. Помислил си, че когато някой замине някъде далеч, хората повече го обикват. Затова решил и той да напусне селото за няколко дни.

След десет дни богаташът се върнал. По пътя за дома си срещнал селския лечител и го попитал какво ново има в селото.

— Новините са много хубави — казал лечителят. — Вчера се върна Парманант Шастри и всички се радват.

Богаташът отново изпитал ревност, като чул името му, и казал:

— Аз не знаех, че Шастри се е върнал, защото не бях десет дни в селото.

Но лечителят не обърнал внимание на думите му и продължил да говори какво голямо щастие е, че Шастри се е върнал. Богаташът се ядосал:

— Когато Парманант Шастри отиде някъде, научава цялото село, а когато аз замина, никой не знае. Но те ще дойдат да искат от мене пари назаем и тогава ще ги видя…

— Ти защо сравняваш себе си с Шастри — възмутил се лечителят. — Него всички го обичат, защото не мисли за себе си, а за другите. Ти си богат човек и се грижиш само за своето благоденствие. Защо трябва и другите да мислят за теб?

Като чул това, богаташът много се засрамил и вместо да си отиде вкъщи, отишъл направо при Шастри.