Михаил Ляшенко
Човекът лъч (6)

Решителният ден

От шест часа сутринта радиостанциите на Съветския съюз и всички социалистически страни предаваха на всеки половин час:

— До всички! До всички! До всички! Осигурете преминаването на лъча! Контролирайте квадрат „М“! Помнете, че от единадесет до тринадесет часа по Гринвич, квадрат „М“ трябва да бъде свободен!

Десетки хиляди хора в град Майск заедно със стотиците милиони жители на земното кълбо очакваха в ранното утро на 10 април съобщението от Академическото градче. Тези, които имаха пропуски за района на аеродрума, от осем часа сутринта стояха под мокрия сняг, вдигнали яките на балтоните си и безропотно потропваха по земята с премръзналите си крака.

Като гледаше морето от глави пред себе си, Юра съвсем ясно си представяше какво става сега в кралство Бисс, където го очакват професор Паверман и неговите сътрудници, виждаше милионите хора, застанали до своите радиоприемници. Той почувствува такъв огромен прилив на гордост, величие и радостно тържество, че съвсем забрави за себе си и за своята роля. „Аз ли съм това? — мислеше той. — Нима аз ще се изкача сега по бялата стълбичка на фотонната площадка, един сред всички и зарад всички наши хора?… Сега ще ида. Е, дръж се, Юрка!“

И с усмивка, която неволно изгряваше на лицето му винаги, когато излизаше пред хора, той тръгна, за да се изкачи по стълбичката, но разочаровано се спря.

Беше дванадесет без четвърт. В това време той трябваше да бъде на площадката. И наистина, Юра Сергеев внимателно пристъпваше по стъпалата. Но това не бе той, а друг Сергеев, който удивително приличаше на истинския…

Той, другият Сергеев, беше облечен също в лек комбинезон от златиста пластмаса и носеше широк летателен пояс около кръста.

Какво значи това? Нима са решили в последния момент да изпратят друг?

Обидата като с нокти късаше сърцето му. Неволно той долови недоумяващите погледи на хората и почервенял от срам, беше готов да разкъса златистия си комбинезон или да включи летателния си пояс и да изчезне в небесата, но по стълбичката изтича академик Андрюхин и застана редом с двойника, като сложи ръка на рамото му. На стадиона настъпи такава тишина, че Юра ясно чуваше бързите удари на своето сърце.

— Пред вас — високо заяви Андрюхин — стои кибернетическият двойник на Сергеев.

Той разтвори комбинезона му, откри стомаха и гърдите му, които напълно приличаха на човешките, натисна едно от ребрата му и всички видяха сложно преплетената електронна апаратура.

— Закрий се! — небрежно каза Андрюхин.

И когато с леки, напълно човешки движения машината подигна ръце и застегна комбинезона си, Андрюхин продължи:

— За да бъде осигурена максимална безопасност, той ще тръгне пръв! След него — истинският Сергеев! — и Андрюхин направи знак на Юра да се качи при него.

Фотонната площадка светеше с виолетово-жълти искри и вибрираше като силно опъната струна.

Репродукторите отчитаха последните секунди. Всички замряха в очакване, без да изпускат от очи меланхолично усмихващия се двойник на Сергеев. Изведнъж неговото лице трепна, усмивката му изчезна, той повдигна ръка. Пронизително и нежно прозвуча ударът на гонг. В тоя миг блесна ярък лъч и изчезна, като проряза падащия от небето мокър сняг… Двойникът на Юра вече не беше на фотонната площадка.

След като изпрати лъча с поглед, Андрюхин приближи мраморната масичка, поставена на площадката до стълбичката. Два радиотелефонни апарата свързваха площадката на пускането направо с Москва и кралство Бисс.

Единият от тях тънко зазвъня. Андрюхин взе слушалката.

— Паверман! Слушам! — И с глас, който гърмеше над цялото поле, той започна да повтаря това, което му говореше Борис Миронович Паверман от другия край на света: — „Пълен успех! Локаторите отбелязаха появяването на двойника в определения квадрат над океана. Двойникът влезе в телефонна връзка с Фароо Маро! Край!“ — Той радостно изрече последната дума, след това недоумяващо попита: — Край?

И веднага захвърли слушалката, обърна се към публиката и като разтърси глава, закрещя:

— Ура… Ура!… Ура!…

Когато отмина първата вълна на възторг, всички погледи се обърнаха към Юра. Някои вече се прощаваха с него: Иван Дмитриевич Андрюхин го прегърна и двамата трикратно се целунаха. Юра застана на фотонната площадка.

Необикновено яркият лъч изпълзя над мокрия лес и се скри в сивата мъгла на облаците… Сергеев изчезна!

В тоя миг телефонът отново иззвъня.

— Паверман! — радостно извика Андрюхин към затаилите дъха си хора. Но изведнъж в гласа прозвучаха тревожни нотки. — Какво?… Какво?… В района „М“ локаторите открили подводна лодка… Нещо се е случило с двойника… А Сергеев?… От Сергеев още няма известия…

Той бавно остави слушалката, обхвана със строгия си поглед всички присъствуващи и взе слушалката на радиотелефона за Москва.

— Правителственият комитет?… Андрюхин! Двойникът на Сергеев е пострадал в квадрат „М“. Причините не са известни. Сведенията дойдоха в момента, когато бе пуснат истинският Сергеев… От него още няма известия…