Димитър Мантов
Цар Симеон (7)

1.

Не само ние се готвехме за голямото, решително преборване с империята — ромеите също правеха приготовления. След оттеглянето ни от Цариград първата работа на василиса Зоя била да свика на общ съвет всичките си приближени, заедно с много от областните стратези. След като сключили мир с арабите, прехвърлили от източните области отсам Босфора по-голяма част от тамошните войски. Повикали на помощ арменците. Херсонският управител Йоан Вогас, който по това време се намирал в Константинопол, предложил да сключи съюз с печенегите при условие, че ако успее, императрицата ще го въздигне в сан патриций. Той заминал за Херсон, откъдето с богати подаръци се опитвал да склони печенежките главатари при даден от Цариград знак да ни нападнат от север. Но някои от главатарите си вдигали цената — те сами се явили в ромейската столнина. След дълги преговори чрез пратеници Йоан Вогас отишъл в печенежката орда с още подаръци — и уговорил ромеите с кораби да пренесат печенегите през Великата река, а те да нахлуят в българското княжество с всичките си сили. Като повел със себе си знатни печенеги за заложници, Йоан Вогас заминал за Цариград, където тържествено бил обявен за патриций. В същото време управителят на Драч, стратегът Леон Рабдух, убеждавал не толкова с думи, колкото с подаръци и обещания за още дарове княз Петър Гойникович — сърбите заедно с маджарите да ударят България от запад.

За върховен командващ на войските, събрани в ромейската столнина, бил обявен доместикът на европейската схола магистър Леон Фока. Първи помощници щели да му бъдат най-добрите военачалници на империята — Йоан Грапсон, братята Роман и Леон Аргир, Варда Фока. Началник на арменците бил магистър Мелий. Войската брояла около сто хиляди души, една четвърт от които — конници. Начело на многобройната военна флота щял да бъде друнгарият Роман Лакапин с пръв помощник новият патриций Йоан Вогас.

Никога досега империята не бе изпращала срещу нас такава многобройна и добре въоръжена войска и не бе подготвяла удари едновременно от три страни. Но както е казано, времето не чака човека, човек чака времето. Тъй и предводителят — той изчака времето да му подскаже как да постъпи. Конните ни отряди бяха пръснати по северните склонове на Хем и то в източната част — за да могат еднакво бързо да потеглят и на север, и на юг. Пешаците бяха в самите гънки на планината — вардеха трите източни прохода. Съгледвачи бяха пръснати до самия Цариград и покрай целия морски бряг. А граничните войводи бяха задължени да следят внимателно какво става около тях и всеки ден да изпращат вестоносци.