Даниел Стийл
Съпруга на конци (13)

13.

Сутринта навръх Коледа Фейт, Зоуи и Алекс си размениха подаръците. Зоуи бе купила на майка си страхотна кожена раничка за училище и дълъг вълнен шал, с който приличаше на младо момиче. А Алекс й поднесе красива златна гривна от „Картие“. Тя пък му подари нов костюм, няколко ризи и вратовръзки. А на Зоуи — малки диамантени обеци. Подаръците се харесаха на всички. Коледният обяд беше спокоен и премина без сътресения, макар че всички чувстваха липсата на Елоиз. Фейт беше приготвила пуйка с любимата им плънка, но това, че около трапезата бяха само тримата, някак ги натъжи. Празното място се натрапваше. Опитаха се да се обадят на Елоиз, но не я намериха и до края на деня Фейт си остана тъжна. Не й харесваше идеята семейството да бъде пръснато, дори за една година, макар че Елоиз бе обещала да се върне вкъщи през следващата ваканция.

Веднага след като свършиха с обяда, се обади Брад, за да й благодари за прекрасния подарък. Тя отговори от телефона в кухнята, докато почистваше. Алекс и Зоуи се бяха пренесли във всекидневната, пиеха кафе и си бъбреха, като се възхищаваха на елхата. Това бе един от редките спокойни моменти между тях и Фейт изпитваше облекчение. В първия миг дори реши, че се обажда Елоиз, но когато вдигна телефона, се зарадва да чуе Брад.

— Благодаря ти за чудесните книги. Невероятни са. Ще бъдат най-хубавото нещо в офиса ми, Фред. Много ти благодаря. — Когато отвори подаръка, бе дълбоко трогнат. Но беше взел мерки да ги разопакова сам, за да избегне нежеланите коментари на Пам.

— Не са толкова хубави, колкото моята броеница — отвърна щастливо Фейт.

Беше й доста трудно да намери подходящ подарък за него. Не искаше да му подарява нещо прекалено лично, а всичко друго й изглеждаше претенциозно. Книгите й се сториха добра идея. Бяха специални и ценни, но не прекалено интимни, почти като символ на онова, което съществуваше между тях, макар че тя го познаваше достатъчно дълго и нямаше да го обиди, ако избере нещо друго. Все пак смяташе, че е по-добре да не го прави.

— Снощи ходих на църква — призна й той. — В „Свети Доминик“ и запалих по една свещ за теб и Джак пред олтара на Свети Джуд. Той е твоят човек, нали?

— Да — усмихна се тя. — Много мило. С кого ходи? — Спомни си думите му, че Пам е атеистка, и не вярваше да е бил с нея.

— Сам. А ти? — Но всъщност имаше чувството, че е бил с нея и Джак. По време на цялата литургия бе усещал невидимото им присъствие.

— Срещнахме се със Зоуи в църквата. Беше хубаво, само ние двете. Докато вървяхме към къщи, заваля сняг. Истинска, идеална коледна нощ.

— А как мина обядът?

— Този път добре. Но бяхме само тримата. Ако Елоиз си беше вкъщи, щеше да е по-весело. Ще бъда по-щастлива, когато си дойде догодина. А при теб?

— След два часа целият щат Калифорния е поканен на вечеря с официално облекло. Просто изгарям от нетърпение. Това е толкова интимно и тържествено! Не може да не се развълнуваш, когато видиш стотина непознати да маршируват из хола ти, да дъвчат ордьоври и да пият шампанско. Това наистина ти напомня за истинското значение на Коледата. Жалко, че не си тук. — Тя се разсмя на саркастичното му описание, но не можеше да си представи картинката. Колкото спокойна и тиха бе тяхната Коледа, толкова неговата щеше да бъде ужасно шумна. — Пам има истински талант да прави интимни събирания, при което хората да се чувстват специални, защото са били поканени — продължи да се подиграва той. Искаше да бъде с Фейт, макар че щеше да му бъде много трудно да й обясни това свое желание.

— Може би просто трябва да се отпуснеш, да не обръщаш внимание и да се позабавляваш, като не очакваш нищо повече — посъветва го тя.

— Точно това правя. Помага и бялото вино. Тези събирания са тежки за преживяване, ако не пиеш. — Когато вечеряха заедно, Фейт забеляза, че пие съвсем малко, така че й бе трудно да си го представи пиян, дори и само като акт на самозащита. — Какво ще правиш тази вечер?

— Ще си легна рано.

— Завиждам ти. Ще ти се обадя утре или ще ти пратя имейл.

На другия ден смяташе да работи и дори се чувстваше щастлив, че няма да си остане вкъщи. Стигаха му толкова празници, пък и без момчетата те не означаваха нищо за него.

— Честита и весела Коледа, Брад. Приятно прекарване тази вечер. Кой знае, може да бъдеш приятно изненадан.

— Може би — рече той. Беше разсеян и мислеше за нея.

Сбогуваха се и затвориха, тя изчисти кухнята и тъкмо свършваше, влезе Зоуи и я помоли за малко пари, за да отиде на кино с приятелките си.

— Вземи си колкото ти трябват от чантата ми — каза Фейт, докато бършеше ръцете си. Свали престилката, която бе сложила върху черната копринена рокля, избрана за случая. Беше завила косата си на френско кокче и приличаше на младата Грейс Кели. Посочи ръчната си чанта, оставена на кухненския стол от предната вечер, когато се върнаха от църква. Зоуи порови из нея около минута, след което погледна въпросително майка си.

— Какво е това? — Държеше в ръцете си броеницата. Тя бе изпаднала от кадифената торбичка.

— Както виждаш, броеница — отговори спокойно Фейт. Беше я държала в ръцете си през цялото време на снощната литургия, но Зоуи не бе обърнала внимание.

— Никога преди не съм я виждала. Откъде си я намерила, мамо? — Дъщеря й бе любопитна. Сякаш имаше шесто чувство.

— Коледен подарък от един приятел.

— Приятел? — Момичето направи физиономия. Прозвуча й странно, но внезапно проумя. — О, господи! Само не ми казвай, че онова момче, с което сте израснали заедно, ти е пратило скъпоценна броеница!

— Не е чак толкова причудлив подарък. На мен ми изглежда като демонстрация на уважение.

— Този човек е влюбен в теб. Никой друг не би ти изпратил нещо, което означава толкова много за теб… Освен това изглежда доста скъпичка.

— Броеницата е антикварна рядкост, а ти имаш извратено съзнание. Бедният човек се е опитал да ми изпрати нещо религиозно и възвишено, подходящо за Коледа, а ти обръщаш нещата и го превръщаш в доказателство, че е влюбен в мен. Обичам те, Зоуи, но ти си болна. — Фейт се усмихна невинно на дъщеря си.

— Не съм! Права съм! Ще видиш. В действителност подаръкът е много готин! Възхитена съм! — Зоуи наистина бе впечатлена.

— Да, така е. Мислиш ли обаче, че би могла да приемеш идеята, че аз съм омъжена, обичам баща ти и никой не е влюбен в мен? Този начин на мислене е доста по-здравословен за теб.

— Може, но не е истина. Този човек е луд по теб, мамо. Погледни тези камъни, това са смарагди и рубини, макар и малки. Той трябва да е доста интелигентен, образован и богат.

— Такъв е, и е мой добър приятел. Надявам се да го видиш някой път.

— Аз също. — Тя остави броеницата обратно в чантата на майка си, като си взе двадесет долара за кино.

— Ще осребря един чек утре и ще ти дам малко пари. — Фейт отиде и прегърна дъщеря си. — Искам да ти кажа, че страшно харесвам раницата и шала си. Ще бъда най-готината мацка в училище.

— Ти си най-готината, мамо. Всички момчета ще се влюбят в теб.

Фейт завъртя очи.

— Ти си непоправима.

Цялата история, че Брад е влюбен в нея, й изглеждаше от глупава по-глупава. И в известен смисъл оскърбителна. Това омаловажаваше дружбата им и лишаваше отношенията им от дълбочина, а те бяха важни за нея. Нямаше чувството, че той е влюбен в нея, нито пък тя в него. Бяха просто много, много добри приятели, независимо дали Зоуи вярваше в това, или не.

Дъщеря й излезе след няколко минути и Фейт отиде да седне при Алекс, близо до елхата. Той отпиваше от чашата си с порто и си почиваше, потънал в собствените си мисли.

— Благодаря за хубавия обяд — похвали я в изблик на великодушие.

— Благодаря за хубавата гривна — отвърна Фейт, като го целуна по бузата, но той, както винаги, не й отвърна. Според Алекс показването на чувства трябваше да става в леглото, в определените за това часове и никъде другаде. Целувките и прегръдките на публични места го ядосваха, объркваха и затрудняваха. Но нежности от доста време не се случваха и в леглото.

— Радвам се, че ти харесва. — Той изглеждаше доволен. — Костюмът ми е много хубав, както и ризите, и вратовръзките. Имаш страхотен вкус. Винаги избираш по-хубави неща, отколкото аз самият мога да си избера. — Това беше мил комплимент и стопли сърцето й. Те прекараха приятно край коледната елха. Алекс й каза, че са си говорили със Зоуи, преди тя да излезе, което се случваше доста рядко.

Вечерта им беше изненадващо спокойна и когато стана късно, се качиха горе. Тази Коледа не бе най-вълнуващата, но бе приятна. Погледаха малко телевизия и Алекс имаше намерение да се любят, но заспа пред телевизора, а тя само се усмихна. Те живееха наистина странен живот. Не бяха стари, но водеха живот на старци. Понякога Фейт имаше чувството, че целият й живот вече е минал, лежи зад гърба й и пред нея няма нищо.

Същите чувства изпълваха Брад, когато си легна тази вечер. Вечерта бе изтощителна за него. Трябваше да играе ролята на домакин за стотина души, за които пет пари не даваше, и да бъде придружител на Пам в нейната безкрайна поредица от амбициозни социални мероприятия. Не можеше дори да си представи, че ще прекара остатъка от живота си по този начин, и все пак знаеше, че щеше да стане така. Беше се подписал преди двадесет и пет години и независимо какво щеше да му струва, сам бе определил мястото, където щеше да остане. Но да живее този живот, бе по-тежко и по-депресиращо, отколкото си бе представял.