Даниел Стийл
Съпруга на конци (14)

14.

Фейт се яви на теста по LSAT, от който толкова се страхуваше, в седмицата между Коледа и Нова година. Беше труден и нямаше представа какво е направила. Стомахът й бе свит на топка и тя се опасяваше, че се е представила ужасно. Брад се опита да я успокои, когато му се обади след изпита. Той беше единственият човек, който знаеше, че е на изпит. Не бе казала дори на Зоуи къде отива. Но сега всичко бе зад гърба й. Беше преминала още едно препятствие. И единственото, което можеше да направи, бе да чака и да се надява, че оценката й ще бъде добра.

На първи януари Зоуи отпътува за „Браун“. На другия ден започваха лекциите и тя не искаше да отсъства. Беше прекарала чудесна ваканция с приятелките си и никак не искаше да остави майка си, макар че самата Фейт имаше причина да бъде развълнувана. На другия ден тя също тръгваше на лекции.

След заминаването на Зоуи Алекс беше болезнено мълчалив по време на вечерята и Фейт знаеше причината. Той все още не бе преглътнал решението й да учи. Зоуи вдигна голям шум и бъркотията преди да тръгне беше пълна, а Фейт тихичко приготви раничката си и всичко необходимо за следващия ден. Остави я в кабинета на стола. Преди да си легне, тя слезе долу да провери отново всичко. Не бе изпитвала подобно вълнение, откакто бе малко момиче.

Същия ден Брад й изпрати имейл, в който й пожелаваше късмет и изразяваше увереността си, че ще бъде блестяща студентка. Тя самата не бе толкова сигурна, но наистина се вълнуваше, че отново ще учи. Знаеше, че ще й бъде трудно, но нали правеше онова, което иска!

На другия ден се събуди още призори и приготви закуска на Алекс. Той излезе в осем и половина, както винаги, без да й каже нито дума. Искаше за пореден път да й покаже, че не одобрява действията й. Това не бе тайна нито за нея, нито за който и да е в къщата. Изгледа я сърдито, когато затвори входната врата зад себе си.

Изпи още една чаша кафе и загледа часовника. Щеше да излезе в девет и да вземе такси до центъра. Не трябваше да бъде в университета преди девет и половина. Тъкмо взе раничката си и се приготви да тръгва, когато компютърът й оживя и съобщи, че има поща. Фейт кликна два пъти и бе изненадана да види, че писмото е от Брад. При него бе едва шест сутринта.

Бъди послушно момиче, играй си в пясъка и не прави бели. Пожелавам ти късмет! Обади ми се, когато се прибереш.

С обич, Брад

Много мило от негова страна. Тя натисна бутона за отговор и като остави раничката си, започна да пише.

Благодаря. Много рано си станал! Надявам се, не заради мен! Ще ти се обадя. Моли се другите деца да не ме закачат и да не бъдат лоши. Уплашена съм. Но също и развълнувана. Приятен ден.

С обич, Фред

Като малка Зоуи винаги се страхуваше, че децата в училище ще я закачат и ще се държат лошо, но не стана така. Сега Фейт бе дори още по-уплашена, че няма да се справи с лекциите и курсовете. Беше минало прекалено много време, откакто бе излязла от училище. Бе загубила навиците си да учи.

Тя излезе бързо от къщи и взе такси до Нюйоркския университет. Когато пристигна там, се обърка, но имаше цял куп табели, които упътваха ясно къде да отиде и какво да прави. Бяха забележително точни и тя намери своята първа класна стая изненадващо лесно. А курсът бе дори по-интересен, отколкото си представяше. Наричаше се „Съдебен процес“. Преподавателят говореше увлекателно. Когато прекъснаха за обедна почивка, Фейт бе доста обнадеждена. Следобед имаше друга лекция по конституционно право. Щеше да ходи два пъти в седмицата. Знаеше, че тези курсове ще й бъдат от голяма помощ за правния факултет наесен, а първият й изглеждаше страшно интересен.

Когато следобед си тръгна към къщи, беше изтощена, но този ден бе най-вълнуващият, който бе имала от години. Преподавателят по съдебен процес беше жена на нейната възраст. Щеше да й бъде приятно да я спре и да поговори с нея, но се чувстваше неудобно и се срамуваше, а и знаеше, че след лекцията по конституционно право трябва бързо да се прибере вкъщи. Докато стигне до тях, щеше да стане четири, а тя не можеше да си губи времето в университета.

Влезе в къщата, остави раницата си на земята, а мислите й бяха заети с лекциите, които бе чула. И двете бяха трудни и щяха да изискват време. Телефонът започнала да звъни почти веднага. Все още не бе съблякла палтото си. Обаждаше се Зоуи.

— Е, как мина? Хареса ли ти, мамо?

— Супер. Страхотно ми хареса. Дори е по-хубаво, отколкото си представях. — Беше щастлива и развълнувана, а Зоуи бе изключително горда. Поговориха половин час и накрая Фейт се извини, че трябва да затваря, защото я чака работа. Трябваше да приготви вечеря за Алекс, а не бе сигурна какви продукти има. Но когато затвори, телефонът веднага иззвъня. Този път беше Брад.

— Не мога да издържа на напрежението. Е, хареса ли ти? — попита в мига, в който тя вдигна слушалката и се засмя.

— Много. Имам страхотни преподаватели, а хората в курса изглеждат интелигентни. Времето неусетно отлетя, домашната ми работа е трудна, но мисля, че ще се справя. — Тя издаде слаб звук на задоволство и той се засмя. — Наистина ми хареса! Тъкмо влизам вкъщи.

— Ще се справиш! — ободри я Брад. Бе убеден в думите си.

— Благодаря за писмото тази сутрин. — Не й каза, че си бе навил часовника за пет и половина, за да стане и да го прати навреме. — Страхувах се до смърт.

— Предположих. Затова не ти се обадих. Не исках да ти дам възможност да се разцивриш и реших, че имейл ще е по-подходящо.

— Колко умно от твоя страна!

— Много съм доволен. Тежко ли е домашното ти?

— Така изглежда, но ще се справя, ако не съм заета със странични занимания, като храната, която трябва да приготвя за Алекс. Това, виж, ще бъде по-трудно.

— Добре че не си женена за Пам. — Те бяха имали отново многобройни гости в новогодишната нощ. Фейт и Алекс си бяха останали вкъщи пред телевизора, както винаги. Брад направо им завиждаше за това. — И така, какво следва?

— Ще работя здравата и се надявам наесен да започна в правния факултет. — Алекс все още бе против, но тя постепенно набираше скорост и се чувстваше много по-уверена след първия си ден в университета. — Скоро смятам да изпратя документите си.

— Къде?

— В Колумбийския, в Нюйоркския, във „Фордман“, в Колежа по право и в Бруклинския. Нямам голям избор, тъй като трябва да се огранича в границите на Ню Йорк.

— Колко жалко, че не можеш да дойдеш тук — рече с усмивка Брад.

— Ако можех, Алекс щеше да бъде във възторг. Наистина щеше да припадне от радост. Жена, която се прибира вкъщи само през ваканциите. Макар понякога да си мисля, че едва ли би забелязал моето отсъствие. Може би трябва да наема домашна помощница, която да ме замества. — Ролята й в тази къща се ограничаваше до вечеря, закуска, от време на време някое парти, кратки разговори и рядко, ама много рядко любов. Трудно можеше да се каже, че е заета.

— Аз бих се радвал, ако мога да наема някой, който да ме замества — разсмя се Брад. — Да ходи на всички официални вечери, на опера и симфоничен концерт вместо мен. Боже, наистина би било чудесно.

Двамата се разсмяха, а Фейт погледна часовника си.

— По-добре да се хващам за работа, иначе Алекс ще побеснее, като се прибере. Отсега мога да ти кажа, че всичко лошо, което ще се случи, ще бъде, защото аз ходя на училище. Ще трябва да пазя изключително добро поведение. Перфектна храна, поднесена навреме, партита, достойни за Джулия Чайлд и Марта Стюарт^[1]. Нямам право да се издъня. — Беше намислила тази вечер да приготви нещо специално, за да докаже, че може да се справя, макар че нямаше нито време, нито желание да го прави.

— Ще ти дойде доста нанагорно — отвърна със съчувствие Брад. — Може би не е необходимо да се доказваш чак толкова много. В края на краищата не си извършила престъпление — подчерта той.

— В неговите очи съм. По-късно ще ти напиша един имейл. Трябва да измисля какво да сготвя. А после да си напиша домашното.

— Добро момиче — похвали я той.

— Благодаря, Брад. — Тя затвори, провери съдържанието на хладилника и реши да излезе и да купи нещо, което Алекс наистина обичаше.

Когато той се върна, бе опекла една писия във фурната, а за гарнитура бе приготвила аспержи с холандски сос и прекрасен пилаф от ориз по рецепта на Джулия Чайлд. Алекс не направи никакъв коментар, изяде мълчаливо яденето си и дори не я попита как е минал първият й учебен ден. Фейт бе повече от вцепенена от поведението му.

— Хареса ли ти рибата? — попита тя, очаквайки похвала. Според нея храната беше превъзходна. — Пробвам една нова рецепта. — Чувстваше се като олицетворение на добрата домакиня — да приготви перфектна вечеря и все пак да ходи на училище, макар че това бе едва първият й ден.

— Хубава беше — отвърна без каквато и да е изражение той.

— А холандският сос? — Знаеше, че той го обича точно такъв, и аспержите също.

— Беше малко гъст — рече Алекс и тогава тя осъзна, че няма никакъв шанс. Безсмислено беше да се опитва. Независимо дали яденето му бе харесало или не, той не възнамеряваше да я насърчи по никакъв начин. Фейт почувства как гневът я обзема, все едно парата се качва нагоре в комина. Но не каза нищо и се зае да почисти. Той нямаше да отстъпи, което бе смешно и детинско. Сега, когато вече ходеше на лекции, можеше поне да се държи прилично с нея. Но очевидно нямаше намерение да го прави, нито да улесни отношенията им. Когато пъхна чиниите в съдомиялната, Алекс изчезна, а нейният яд се усили. Влезе като буря в кабинета си и извади учебниците. Стоя до един след полунощ, докато напише решението на двете задачи за домашно. Когато свърши и тръгна да си ляга, отново я обхвана силен гняв към Алекс. Реши, че ще поговори с него на другия ден. Искаше да уточни нещата веднъж и завинаги.

На закуска той отново не проговори и тя пак се ядоса.

— Всичко е наред, Алекс. Днес няма да ходя на лекции. Можеш да ми говориш. Не е необходимо да ме наказваш чак до утре. — Все още беше бясна заради начина, по който се отнесе с нея снощи.

— Не знам за какво говориш, Фейт. Това е смешно.

— Смешен е начинът, по който ти се държиш. Ние сме възрастни хора. На теб не ти харесва фактът, че уча. Добре. Но аз се опитвам да направя всичко по силите си, за да не почувстваш никаква разлика, да не бъдеш ощетен. Не е необходимо да правиш невъзможното. Излишно е да се самоизмъчваш, както да измъчваш и мен.

— Ти си виновна, Фейт. Направи нещо, което ти забраних. Много добре знаеш какво е отношението ми. Ако не ти харесва реакцията ми, откажи се. — По-просто от това, здраве му кажи. Това бе неговото решение, неговата позиция и точка.

— Това ли било? Изнудване? Смяташ да не говориш с мен и да направиш живота ми непоносим, докато не се откажа от учението? — Алекс не й отговори и тя повиши тон. Това не бе начинът, по който трябваше да започне денят им. — Така ли смяташ да разрешим въпроса. Не е особено зряло предложение, да не кажа нещо по-силно. Защо не ми дадеш възможност? Виж поне как се справям, преди да започнеш да ме наказваш? Била съм на лекции само един ден. Толкова ли е страшно?

— Достатъчно лошо. Преди всичко не биваше да се записваш. Цялата идея е абсурдна.

— Е, това е твоето мнение — избухна Фейт, нещо, което рядко се случваше.

Какво изключително лошо начало за кариерата й на студентка! А когато тръгнеше да учи в правния факултет, щеше да стане още по-ужасно. Но това беше неговото мнение. Очевидно искаше да я спре, преди да е отишла по-далеч. Но Фейт нямаше намерение да се предаде лесно. Ако не друго, неговата съпротива и неодобрение засилиха решителността й.

— Мисля, че поведението ти е под всякаква критика — процеди студено Алекс, като взе „Уолстрийт Джърнъл“ и излезе от кухнята. Дори не докосна храната, нито пък тя. Стана й ясно какво я очаква през предстоящите месеци.

Същия следобед писа за всичко случило се на Брад… Той й отговори през нощта. До пет часа бе имал работа в съда.

Скъпа Фред, съжалявам, че се забавих толкова с отговора. Денят беше дълъг, но постигнах малка победа за моите хлапета. Когато прочетох за разговора ти с Алекс, направо побеснях. Той да не би да живее все още в средните векове? Как, по дяволите, е успял да се издигне с подобен начин на мислене? Ще трябва да го пратим на лагер с Пам. За една седмица ще го оправи. Ще се наложи да го преглътне и да се примири. Не бива да се предаваш. Това ще бъде най-неправилното нещо.

Ще можеш ли да се концентрираш и да си гледаш ученето, ако продължава да те измъчва така? Задължително се напъни. Просто си гледай работата. Не можеш да си перфектна във всичко, никой не може. Трябва да знаеш, че ще имаш провали, изпити, дни, в които няма да успееш да приготвиш вечерята, защото ще ти се спи или ще имаш домашно. Независимо дали му харесва или не, Алекс ще трябва да живее с това. Ако сега се предадеш и изтървеш топката, ще съжаляваш вечно. Знам, че Джак щеше да ти каже същото. Щеше да бъде доволен, че си се върнала да учиш право. Хиляди пъти ми е казал, че трябва да го направиш. Повтаряше, че имаш повече естествен талант за тази професия от него. Казвал ли ти го е?

На мен много пъти, особено когато започнахме да учим право и той продължаваше да мисли, че ще пропадне на изпитите. Дръж се, бебе Фред… сигурен съм, че ще спечелиш!

С обич, Брад

Винаги й вдигаше настроението и я ободряваше, за което му бе много благодарна. Нуждаеше се отчаяно от подкрепата му.

Алекс продължи да превръща живота й в ад и през следващия месец.

Фейт правеше истински чудеса, за да не страда домакинската работа, докато взема междинните изпити, успяваше да се грижи за къщата, да готви за Алекс. Зоуи и Брад непрекъснато я поощряваха. Те не спираха да повтарят „можеш“ и тя им вярваше. Можеше да се справи с брака и с училището. И дори вече бе попълнила молбите си за кандидатстване в правните факултети. За нейна голяма изненада оценките й от теста по LSAT бяха възможно най-високите. Надяваше се те да компенсират факта, че не бе работила, нито учила цели двадесет и пет години. Текущите й оценки също бяха отлични.

Най-трудната част от живота й бе да се справи с ледената студенина на Алекс и с тягостната атмосфера, която цареше в къщата. Той бе обсебен от собственото си неодобрение по отношение на нейното учене. А с времето ставаше все по-зле и по-зле. В края на февруари Фейт изпадна в доста неловко положение. В курса по съдебен процес обявиха, че организират работно пътуване до Вашингтон за четири дни. Не бе задължително, но преподавателят го препоръча горещо и я посъветва да отиде. Въз основа на наученото там щяха да подготвят писмена работа, която щеше да добави допълнителни точки към крайната оценка. Тя се посъветва с Брад и Зоуи, и двамата бяха на мнение, че трябва да замине. Проблемът, разбира се, беше Алекс. Фейт нямаше смелостта да му каже за предстоящото пътуване. Искаше първо да бъде наясно със себе си, преди той да я притисне с настояването да не ходи, както подозираше, че ще стане.

Седмица преди пътуването тя най-накрая събра кураж и му каза. Той я изслуша в пълно мълчание. Тъкмо бяха приключили вечерята. Коремът я заболя в предчувствие за бурята, която очакваше да се разрази. Както обикновено се бяха хранили в пълно мълчание, без никой да обели нито дума. Алекс не правеше никакви опити да поддържа добри отношения с нея. Държеше се все по-затворено, изключваше я от живота си, не забелязваше присъствието й.

— Ами, така стоят нещата — завърши тя. — Ще бъда във Вашингтон четири дни. Мога да ти оставя няколко замразени блюда, но не знам каква е програмата ти през тези дни. Ще пътуваш ли някъде следващата седмица? — Надяваше се да е така, защото по този начин отсъствието й нямаше да създаде кризисна ситуация за него. Така щеше да бъде най-удобно за всички.

— Не, няма — отвърна намусено той, като я изгледа така, сякаш бе арестувана за въоръжен грабеж и щяха да я тикнат в затвора. — Не мога да повярвам, че го правиш. Ти си истинско посмешище като студентка, а отговорностите ти са тук, в този дом.

— Алекс, бъди разумен. Децата ни са големи и не живеят при нас. И двамата сме възрастни хора. Какво да правя тук? Нищо. Готвя ти храна всяка вечер. Нямам с какво друго да се занимавам през деня. Умирах от скука преди да тръгна на лекции.

Неговото твърдо несъгласие и изречените забрани ставаха все по-смешни с всеки изминал ден. Всичко бе заради егоизма му и желанието да я контролира. За него бе важно да си докаже, че може да я принуди да изпълнява заповедите. Но се беше самозабравил и бе стигнал твърде далече, дори и за покорната Фейт.

— Съжалявам, че си толкова отегчена от брака си с мен.

— Не съм казала такова нещо. Защо ми приписваш думи, които не съм казала? Просто вече нямам какво да правя. И ти го знаеш отлично. Не е тайна за никого. Нали сам ми предложи да вземам уроци по бридж и да посещавам лекции в музея. Но това, което правя сега, има повече смисъл за мен.

— Не и за мен.

— Е, какво ще кажеш за Вашингтон? — попита тя, прекъсвайки безсмисления спор. Той бе излагал същите аргументи и преди и Фейт се бе уморила да ги слуша, да лежи в прахта пред краката му и да му се извинява. Това вече бе стар, изтъркан номер, ако не за него, то за нея със сигурност.

— Прави каквото искаш.

— Какво означава това? — Искаше да знае каква ще бъде цената, която щеше да се наложи да плати. Колко щеше да бъде сърдит, колко сурово щеше да бъде наказана. Тя така или иначе щеше да отиде, вече го бе решила, но искаше да получи макар и бегла представа какво ще й струва.

— Свободна си да правиш всичко, което си искаш. Върви и си троши главата, на собствен риск. — Това, разбира се, беше леко завоалирана, прикрита заплаха и Фейт както винаги се ядоса.

— Уморих се от всичко това, Алекс. Не съм извършила престъпление, за бога! Не съм непочтена към теб, не те лъжа. Не те изоставям, нито зарязвам децата ни. Защо, по дяволите, се отнасяш така с мен? Какво толкова ти сторих?

— Защото си луда — отвърна той с изражение на погнуса, докато ставаше и се готвеше да напусне стаята.

— Ако наистина съм, то ти си ме направил такава!

— Не обвинявай мен, ако не ти харесат последствията от действията ти.

— Добре, няма — каза твърдо тя. — Отивам във Вашингтон. Ще се върна след четири дни. Ще ти оставя храна, за да има какво да ядеш.

— О, не се притеснявай, ще се храня навън — процеди през зъби Алекс.

— Въпреки това ще ти оставя храна за четири дни. Сам реши дали да я ядеш, или да ходиш на ресторант.

Той не каза нито дума повече, просто се обърна и излезе.

Фейт не написа на Брад и Зоуи за този разговор. Сцената бе толкова унизителна и обидна, че тя се срамуваше от мъжа си и не искаше да разказва за случилото се на никого. Щеше да се справи сама.

Сутринта, когато тръгна за Вашингтон, тя му каза довиждане, а той се направи, че не я чува. Дори не й отговори. Продължи да си чете вестника, сякаш въобще не съществуваше. Ако това бе с цел да я накара да се чувства виновна, имаше точно обратният ефект. Фейт се ядоса, но когато излезе от къщи, се почувства свободна и облекчена. Имаше чувството, че току-що са я освободили от щатския затвор, когато тръгна с раничката си на гърба, с късо палто и портативния компютър през рамо. Взе го със себе си не само за да работи на него, но да може да си пише със Зоуи и Брад. Да се махне от къщи, наистина беше страхотно!

Повече от половината й съкурсници се бяха записали на това пътуване. Срещнаха се на летище „Ла Гуардия“ и взеха совалката до националното летище „Рейгън“ във Вашингтон. Настаниха се в един малък хотел на Масачузетс авеню, който бе пълен с чуждестранни студенти и дребни бизнесмени отвъд океана. Само присъствието тук бе вълнуващо, а късния следобед тя прекара в музея „Смитсониън“ и в библиотеката на Конгреса. Вече имаше оформена идея за какво ще пише, когато се прибере у дома. Започна да си води бележки още същата вечер в хотела, и затова включи компютъра. Преди това вечеряха в един индийски ресторант. Прекара около час в разговор с професора — жена, която Фейт много харесваше, и завърза интересен спор със състудентите си за конституцията и валидността на законите, които този основен закон поддържаше. Това доведе до разгорещени дебати относно петата поправка, така че когато се прибра в стаята си, Фейт се чувстваше изморена, изтощена, но и въодушевена. Пишеше бързо на компютъра си, когато дойде сигнал, че има поща. Беше от Брад.

Здрасти, Фред… как е съдебният процес? Справяш ли се? Забавно ли ти е? Обичам столицата. Когато учех, имах приятелка там, беше дъщеря на френския посланик. Често й ходех на гости във Вашингтон. Никога не съм се забавлявал повече в живота си. Опитах се да свържа Джак със сестра й, но той бе толкова настъпателен, че уплаши горкото момиче до смърт. Е, как е при теб? Срещна ли интересни хора?

При мен всичко е наред. Много съм зает. Делото е следващата седмица. Секретарката ми напомни, че през идната седмица е Свети Валентин. Денят, в който си спомняш за някого, когото си обичал, и осъзнаваш, че са те забравили, или нещо такова. Цветя и шоколади. Треска и запълване на телесни кухини. Боже, какъв циник съм станал! Изглежда съм загубил чувството си за романтика. Ще заведа Пам на вечеря, освен ако тя не доведе двеста души вкъщи и не настоява да си сложа папийонката. Може би е по-добре да работя и да се оправдая, че съм забравил какъв ден е. Тя най-вероятно също ще забрави. Пиша ти несвързано. Връщам се на работа. Ще поддържаме връзка. Ако решиш да се кандидатираш за президент, не забравяй да ме уведомиш. Със сигурност ще гласувам за теб.

С обич, Брад

Обичаше да получава писма от него. Винаги я развеселяваше и повдигаше настроението й, караше я да се смее, или поне да се усмихва. А бръщолевенето му за Свети Валентин я накара да се сети, че трябва да прати бонбони на момичетата. Беше сигурна, че Алекс няма да отбележи деня, никога не бе го правил. Вече не бяха настроени на любовна вълна, особено пък напоследък. Денят на влюбените вече не означаваше нищо за нея.

Останалата част от пребиваването във Вашингтон мина чудесно и в забързано темпо. Ходиха по музеи, обикаляха библиотеки, университети, събираха данни и информация, за да илюстрират курса си. Но последната сутрин се случи нещо непредвидено. Оставаха им още един ден и една нощ. Обаче преподавателката им получи съобщение, че майка й е била приета в болница. Получила удар и нямала големи шансове да оживее. Съобщението дойде по мобилния й телефон, при което тя силно се разстрои и заяви, че непременно трябва да се върне. Настояваше останалите да изпълнят програмата по план. Не бяха длъжни да се връщат с нея. Беше петък сутринта, а лекциите им бяха чак в понеделник. Но Фейт осъзна, че си е набавила материалите, които й трябваха. Имаше достатъчно за писмената си работа. Половината от групата реши да се върне в Ню Йорк. Без своя ръководител студентите бързо загубиха ентусиазъм и интерес. Някои все пак решиха да останат, но Фейт бе сред хората, които предпочетоха да тръгнат същия ден по обяд. Това й даваше възможността да прекара уикенда у дома, с Алекс, като се надяваше, че по този начин ще поправи нещата след отсъствието си цели три дни. Той не й се обади нито веднъж, нито отговори на нейните обаждания през деня.

Тя събра нещата си в хотела и взе такси до летището с още пет свои състуденти. В два часа следобед бяха в Ню Йорк. Дотук всичко се развиваше чудесно. Щеше да се прибере у дома, да подреди записките си и да сготви нещо много вкусно като предложение за мир. На път за вкъщи спря в магазина и напазарува. Занесе двете огромни торби с покупки в кухнята, както и дамската си чанта, и другия багаж. Имаше чувството, че е отсъствала седмици наред. Когато се огледа, с изненада видя, че кухнята е съвсем чиста и подредена. Зачуди се дали Алекс не бе вечерял всяка вечер навън. Остави торбите на пода и тогава забеляза чифт обувки под стола. Бяха черни копринени чехли с високи токове, каквито тя не притежаваше. Още повече се учуди, когато взе единия чехъл и го разгледа отблизо. Беше с няколко номера по-голям от нейния. Сърцето й заби ускорено, а в стомаха й се надигна неприятно чувство на гадене. Притеснена, бързо изкачи стъпалата до горния етаж.

Леглото в спалнята бе оправено набързо, върху него бе хвърлена една покривка. Когато я дръпна, в очите й моментално се наби черен дантелен сутиен, а след като погледна надолу, видя и подходящи бикини — тип прашки, очевидно захвърлени в бързината на пода. Обзе я слабост и седна на леглото. Струваше й се, че ще припадне. Не можеше да бъде! Не можеше да се случи! Но нямаше друго обяснение, всичко бе повече от очевидно. Бельото не бе на гостенка, нито на някоя от дъщерите й. Не можеше да му се придаде благовидност. Алекс бе довел жена в къщата, след като тя бе заминала за Вашингтон. А когато отиде в банята, върху тоалетната масичка намери разхвърляна козметика от марка, която тя не употребяваше, както и дълги черни косми в мивката. Картината се допълваше от още един чифт обувки и пуловер, който висеше на закачалката. А след като видя две рокли и три костюма в гардероба си, единственото, което й оставаше, бе да заплаче. Не бе дори посещение за една вечер. Която и да бе жената, останала с Алекс, очевидно се бе пренесла тук за цели четири дни.

И тогава с неочаквано чувство на ужас Фейт осъзна, че те сигурно ще се върнат и тази вечер, ако не всеки момент.

Без да мисли, изтича надолу по стълбите, след като отново хвърли покривката върху леглото и остави всичко в предишния му вид. Внимателно угаси лампите. Влезе в кухнята и взе багажа си, в това число и торбите с покупките, след което напусна къщата. Хвърли продуктите в кофата за боклук на улицата, махна на едно такси, без изобщо да има представа къде ще отиде. Нямаше никакви приятели, с които да сподели сполетелия я кошмар. Нямаше място на света, където да се скрие, нито идея какво да прави, така че помоли шофьора да я закара в хотел „Карлайл“, който бе съвсем наблизо. Седна на задната седалка и заплака.

— Само до там ли? — попита объркано шофьорът.

Беше толкова наблизо, че можеше да отиде и пеша.

— Да, да — рече тя. — Просто карайте.

Беше ужасена, че би могла да налети на Алекс и непознатата жена, когато се прибра вкъщи. Но най-лошото бе, че това бе също така и нейният дом. Той бе осквернил къщата им, леглото им. Единственото, за което мислеше, докато пресичаха „Медисън“, бе захвърленият сутиен и бикините на пода. Искаше да умре. Това бе наказанието за пътуването й до Вашингтон. Но когато стигнаха до хотела и портиерът отвори вратата, тя осъзна, че тази жена не бе непозната за мъжа й. Той не би поканил непозната в къщата си за четири дни. Сигурно имаше любовна връзка от известно време, ако ли не от по-дълго. Чувстваше се като болна и когато портиерът я попита ще вземе ли стая, каза „да“.

Не искаше да се сблъсква с Алекс, нито да прави сцени. Щеше да се скрие тук и да се прибере вкъщи чак в неделя следобед, както бе по програма. Дотогава Алекс и жената, която и да бе тя, щяха да останат в нейната къща. Искаше само да си вземе стая в хотела и да се заключи в нея.

За щастие се намери свободна стая, обикновено бе трудно без резервация. Смяташе да остане една нощ или в най-лошия случай целия уикенд. Записа се, дадоха й ключа и пиколото занесе нещата й горе. Тя стискаше компютъра си сякаш беше съкровище и последната й връзка с реалния свят. Но когато се качи в стаята, не го включи веднага. Просто седна на леглото и се разплака.

Мина много време, навън се стъмни. Дори не знаеше колко е часът. Когато погледна часовника си, видя, че е шест. Не се обади на Зоуи, за да й разкаже. Според нея нямаше да бъде честно да я настройва срещу Алекс. Трябваше първо сама да се справи със сполетелия я кошмар. А това й изглеждаше почти невъзможно. Беше очевидно, че мъжът й има любовница. Цялата студенина, която проявяваше към нея, гневът и обвиненията, че учи, лошото отношение и пренебрежението, които показваше към нея от толкова дълго време, отчуждеността, мълчанието, незачитането й като жена — всичко това говореше, че има друга. Би трябвало отдавна да се досети. Най-лошото бе, че тя бе повече отчаяна, отколкото ядосана. Започваше да се чуди дали не трябваше да си остане вкъщи и да ги изненада, но не се чувстваше способна на това. Нуждаеше се от трезво обмисляне на положението и трябваше да събере силите си.

В Ню Йорк беше осем часът, когато се обади на Брад. Реши да обсъди всичко с него на спокойствие. Нуждаеше се от неговия братски съвет, така както щеше да го поиска от Джак, ако беше жив. Брад беше споменал, че Пам имала няколко любовници, но въпреки това той бе останал с нея. Очакваше да я успокои и да прояви повече мъдрост от нея, може би щеше да й каже да не се разстройва. Но още щом чу гласа му, тя заплака и не можа да произнесе нито дума. Просто хлипаше безутешно в телефонната слушалка и в първия миг Брад дори не разбра кой му се обажда. За него не бе необичайно да получава подобни истерични обаждания от потенциални клиенти или от техните родители, затова първоначално си помисли, че вероятно е някой от тях, а после с ужас осъзна, че е Фейт.

— Фред?… Мамка му… О, господи, какво се е случило?… Хайде, момиче, спокойно… кажи ми… Кажи ми какво има… — Страхуваше се, че нещо лошо е станало с децата й. — Фред, скъпа… моля те… опитай се да се успокоиш… Поеми си въздух… Кажи ми какво е станало… Ранена ли си? Добре ли си? Къде си? — Ставаше все по-неспокоен с всяка изминала секунда, а тя все още не можеше да дойде на себе си.

— Аз съм в Ню Йорк — успя да произнесе и отново избухна в сълзи.

— Хайде, опитай се да ми кажеш какво се случи. Ранена ли си?

— Не… но бих искала да умра… — Звучеше като малко дете и Брад нямаше как да не си представи осемгодишното момиченце с дълга руса коса и без зъби, което бе познавал и обичал.

— Децата добре ли са? — Това бе най-големият страх — да не се случи нещо с децата. Първият и най-голям страх на всеки родител. Той се молеше само да са живи и здрави.

— Да… Предполагам… Не става дума за тях… Алекс… — рече и продължи да плаче, но вече можеше да произнася откъслечни думи и Брад бе облекчен от чутото, макар че не можеше да проумее защо е толкова отчаяна. Зачуди се да не би Алекс да е катастрофирал или да е получил инфаркт и да е починал.

— Да не е ранен?

— Не, аз съм ранената, а той е мръсник.

Брад неочаквано осъзна, че сигурно помежду им е избухнал скандал, но това не бе най-страшното нещо на света. Случваше се и в най-добрите семейства. Все пак трябва да е било страшно, щом тя бе в подобно състояние. Никога не беше я чувал да плаче така. Дори си помисли, че може би Алекс й е посегнал. Ако беше така, реши внезапно вбесен, щеше да отиде и да го пребие от бой. Лично.

— Мислех, че си във Вашингтон. Какво правиш в Ню Йорк? — Беше му казала, че трябва да се върне чак на следващия ден.

— Майката на преподавателката ни се разболя и на нея й се наложи да се прибере. Така че и аз се върнах по-рано. — Все още плачеше, но вече се бе достатъчно посъвзела и можеше да разговаря.

— И какво? — С тревога очакваше да чуе какво е станало.

— Върнах се у дома.

— Да не сте се сбили с Алекс? — Брад махна с ръка на секретарката си. Тя му правеше знаци, че го чакат още три обаждания, но това не го интересуваше. Искаше да говори с Фейт без прекъсване. Всеки друг можеше да почака, ако ли не, да върви по дяволите. Предимството бе на Фейт.

— Не, къщата беше празна. — Неочаквано го обзе истинска паника. Може би е налетяла на крадец и е била изнасилена?

— И какво стана, за бога! Фред, не ме мъчи! Трябва да ми кажеш! — Тя направо го побъркваше. Не можеше да й помогне, ако не знаеше коя е причината да изпадне в подобно състояние.

— Водил е жена вкъщи — рече тя и издуха носа си в книжната кърпичка от кутията до леглото.

— Тя беше ли в къщата, когато ти влезе? — Направо онемя. От всичко, което бе чувал, Алекс не му приличаше на любовчия.

— Не, само дрехите й бяха там. В кухнята имаше обувки, в гардероба ми висяха роклите й, принадлежностите й бяха в банята, а бельото й в леглото и на пода. Той е спал с нея там!

Със сигурност беше така, помисли си Брад. Нямаше много начини, по които да се обясни тази картинка.

— Беше гадно… на земята се търкаляха бикини прашки. — Фейт отново избухна в сълзи и той не можеше да не се усмихне, обзет от съчувствие към нея. Бедното хлапе.

— Бедното ми бебче. Бих искал да съм с теб. Сега къде си, впрочем? — Очевидно бе отишла някъде, за да му се обади. Не можеше да си представи, че е останала в къщата и ги чака да се върнат.

— В „Карлайл“. Взех си стая за уикенда. Не знам какво да правя. Мислиш ли, че трябва да се върна вкъщи и да я изхвърля оттам?

— Не смятам това за добра идея. Първо трябва да се успокоиш. После да решиш какво искаш да направиш. Смяташ ли да се разведеш? Да го изоставиш? Изобщо искаш ли да му кажеш, че знаеш за изневярата? Може би това е временно увлечение, което просто ще премине. — Точно така бе постъпил той с увлеченията на Пам, в името на спасяването на брака им. Но тя бе достатъчно умна да не води любовниците си у дома. В това отношение Алекс се бе оказал пълен глупак.

— Ами ако той има сериозни намерения към нея? — попита Фейт.

— Тогава имаш голям проблем. — Но и двамата знаеха, че проблемът така или иначе съществува. Бракът им беше нещастен от години, а Алекс бе отрязал и последната нишка, която ги свързваше, заедно с уважението, които бе изпитвала към него. Беше разбил сърцето й с прашките на непознатата. Имаше чувството, че е била премазана от автобус. Тогава Брад внезапно предложи: — Искаш ли да дойда при теб? Можем да измислим нещо, преди да се прибереш вкъщи. Мога да взема нощния полет тази вечер и да се върна утре вечер.

— Не, не… Добре съм… Ще се оправя и сама… Трябва да измисля какво да правя… — Запита се какво ли би казал Джак, но имаше чувството, че Брад щеше да каже същото. Двамата имаха почти еднакви гледни точки и мненията им за повечето неща съвпадаха.

— Мисля, че наистина трябва да измислиш какво ще бъде поведението ти, преди да се срещнеш с него. Сега е твой ред, Фред. Държиш всички козове. — Не беше мислила за ситуацията по този начин, но не бе и убедена, че е точно така.

— А може би не. Не и ако той е влюбен в нея.

— А ако не е? Искаш ли да останеш омъжена за Алекс? Можеш ли да му простиш? Доста хора го правят, така че няма защо да се измъчваш, ако решиш, че искаш да забравиш. Такива неща се случват непрекъснато. И сетне биват забравяни. В повечето случаи. Това просто е част от пейзажа. — Мразеше Алекс за това, че бе постъпил така с Фейт, но се опитваше да бъде честен с нея и да не налива повече масло в огъня. И други хора бяха прощавали на половинките си за любовни авантюри и изневери. Както той на Пам и тя на него. В случая всичко зависеше от гледната точка на Фейт.

— Как можа да постъпи така с мен? — Тя реагираше по начин, типичен за всеки изпаднал в подобно положение.

— Вероятно от глупост. Или е бил отегчен. Егоизмът му се е нуждаел от подхранване, почувствал се е остарял. Все едни и същи глупави и смешни причини, които движат всеки, когато прави подобни неща. В повечето случаи не става дума за истинска любов. Просто похот.

— Страхотно! Дори не поглежда към мен, а спи с някаква жена с прашки! Тя има дълга черна коса — допълни, спомняйки си космите в мивката, а Брад се усмихна, искаше му се да бъде до нея, да я прегърне. Сега тя отчаяно се нуждаеше от приятелско рамо. — Може би е млада?

— Мога да ти гарантирам само едно нещо, скъпа. Ти си по-хубава от нея. Няма значение дали има брада или носи изкуствено тупе на главата си. Той вероятно е искал да се позабавлява, докато те е нямало.

— Впрочем с мен се държи така, сякаш съм извършила престъпление, като се записах да уча. Трябваше да бъда наказана да стоя едва ли не на колене и лакти в ъгъла почти месец. Може би това е част от отмъщението?

— Почти съм сигурен, че няма нищо общо с теб. Да върви по дяволите! Няма да се занимаваме повече с него. Ще мислим за теб. Какво ще кажеш сега да си измиеш лицето и да си поръчаш чаша чай от румсървиса, а защо не и едно питие? Ще ти се обадя след половин час, дотогава ще се опитам да измисля нещо. Искам да ти помогна да решиш какво да правиш. Онова, което мисля аз, е неприложимо и неуместно в този случай.

— И какво мислиш? — пожела да узнае тя.

— Какво мисля ли? — опита се да говори спокойно Брад. — Мисля, че мъжът ти е истински кучи син. Един подъл пръч, копеле и половина, но не само защото ти причини това. Той постоянно те влачи за косата по един или друг начин, унижава те, оскърбява те, ти си самотна през цялото време, докато той си живее живота, а сега ти изневери. Лично аз смятам, че трябва да бъде разстрелян. Но ако твоето желание е да останеш омъжена за него, ще те подкрепя сто процента. Защото аз не го обичам, но ти го обичаш, и не аз съм женен за него, а ти. — Уважаваше брака й и желанието й да го запази, така както пазеше своя брак. Макар че му се искаше да бе напуснала Алекс още преди години, най-вече заради самата себе си.

— Вече не съм сигурна какви са чувствата ми към него. Точно сега го мразя. Чувствам се унизена, грозна, глупава и необичана. Не знам дали изобщо го обичам. Цял живот си мислех, че ще бъда винаги омъжена за него, а сега вече не съм толкова сигурна. — Пред нея бе зейнала една врата, празното пространство отвъд я плашеше сериозно и тя се чувстваше неуверена и несигурна.

— Добре. Не вземай никакви прибързани решения, докато не се успокоиш напълно. Ще ти се обадя след половин час.

Имаше единадесет съобщения, на които трябваше да отговори. Справи се със седем от тях и помоли секретарката си да се заеме с останалите. При него вече бе станало шест часът и за щастие тази вечер Пам щеше да излиза с приятели.

Фейт си бе поръчала чаша чай и бе наплискала лицето си със студена вода, когато след половин час Брад й позвъни. Но все още нямаше никаква идея какво да прави с Алекс, а само мисълта, че най-вероятно в моментна той е в нейната къща с жената с прашките, я разболяваше и я караше да се чувства гадно.

— Е, как си? — попита нежно Брад.

— Не знам. Чувствам се странно. — И гласът й звучеше така. Сякаш нещо в нея се бе скъсало, връзките бяха прекъснати и тя се бе разпаднала на части.

— В какъв смисъл странно? — Неочаквано се притесни да не е взела някакви хапчета, успокоителни или сънотворни, или да направи нещо със себе си. Но тя бе много по-разумна.

— Просто странно. Лишена от илюзии, предадена, прецакана. Тъжна. Онемяла.

Не можеше да измисли други определения, но той се успокои.

— О, няма нищо, това е нормално. Ще се оправиш. Мислих много, Фред. Според мен трябва да му кажеш, че знаеш. Ако не го направиш, тайната само бавно ще те трови. Нека той да измисли как да почисти мръсотията. Но не бива да правиш нищо, което не желаеш. Просто ти казвам какво мисля аз.

— Може би си прав. Но аз дори не знам как да му кажа какво съм видяла!

— Това е най-лесната част. Той знае какво си видяла. Това не е никаква новина за него, само за теб.

— Сигурно е така.

— Новината е, че ти вече знаеш. Разбира се, можеш да му се обадиш още тази нощ и да му причиниш сърдечен пристъп, като му заявиш, че наблюдаваш къщата. Това сигурно ще го накара да се изпоти и ще го пораздруса малко — рече злобно Брад.

— Той въобще не вдига телефона. Опитвах цялата седмица безуспешно.

— Това поне е умно. Най-вероятно ще се държи много враждебно, когато му кажеш, че знаеш, независимо как ще го направиш. Мъжете не обичат да бъдат хващани по бели гащи, така че ще се опита да прехвърли вината върху теб.

— Как?

— Като те упрекне, че го пренебрегваш, че вече не го обичаш. Може да твърди, че отдавна се е съмнявал, че си имаш любовник, макар да не ми се вярва да те обвини в това. — Тя бе изключително морална и почтена жена и Брад подозираше, че Алекс отлично го знае. — Може би ще се оправдае, че го е направил, защото си тръгнала да учиш. Каквото и да е, ще се опита да излъже и да прехвърли цялата вина върху теб.

— Мислиш ли, че има сериозни намерения към тази жена? — Беше изпаднала в паника. Сякаш се страхуваше, че ще я изхвърли от къщи. Не можеше дори да си представи какво ще прави. Но Брад бе уверен, че това няма да стане. Ако някой трябваше да напусне къщата, това беше Алекс.

— Трудно е да се каже. Вероятно не. Предполагам, че тя е просто една мръсница. Извинявай за грубия език. Може дори да е проститутка.

— Не мога да си представя, че би могъл да стигне чак дотам! — Но бельото със сигурност изглеждаше твърде предизвикателно, макар че напоследък доста жени носеха подобно бельо. Дори дъщерите й. — Не мисля, че е в стила му. Проститутката, искам да кажа.

— Човек никога не знае. Болно ми е да мисля как стоиш в онази стая и цяла нощ се притесняваш. Сигурно няма да спиш въобще.

— Може би ще отида утре на църква. Нося броеницата със себе си. — Сега щеше да й бъде необходимо нещо повече от броеница. Нуждаеше се от разум и може би от добър адвокат. Искаше й се Брад да бъде при нея.

— Трябва да помислиш спокойно. Просто уточни за себе си кое е най-важно за теб, какво искаш да направиш най-много, преди да предприемеш каквито и да е действия.

— Мисля, че искам да знам какво става, коя е тя, какво означава за него. Искам да науча истината.

— Ако изобщо ти я каже. Не ми се вярва. Подозирам, че ще направи всичко, за да обвини теб. Ще прехвърли вината върху твоя гръб и по този начин ще ти затвори устата, за да защити себе си. — Познаваше този тип мъже много добре. Години наред беше виждал подобни мъже, пък и жени, измежду клиентите, приятелите или колегите си. Самият той беше правил някои грешки, макар и не толкова глупави като тази.

— Смятам, че си прав — съгласи се Фейт. — Благодаря, че ме изслуша. Съжалявам. Извинявай, но бъркотията е голяма. — Гласът й вече звучеше малко по-добре, отколкото когато се обади преди час. Първото, което Брад си помисли тогава, бе, че някой е умрял.

— Трябва да ти призная, че ме изплаши до смърт. Помислих си, че нещо лошо се е случило с теб или момичетата. И тази ситуация не е от най-хубавите, но поне всички сте живи.

— Не съм сигурна, че аз съм — отвърна отчаяно тя.

— Ще се оправиш, когато премислиш всичко. — В Сан Франциско минаваше седем, значи в Ню Йорк беше десет. — Сега най-добре си вземи една вана и лягай. Аз ще се прибера направо вкъщи. Ако ти трябвам, обади ми се. Можеш да звъниш по всяко време. Ще си бъда у нас. Просто ми се ще да можех да направя нещо повече за теб.

— Ти стори всичко по силите си. Посъветва ме, както Джак щеше да направи. Благодаря ти, че си поговори с мен. Трябва да разреша този въпрос сама — отвърна Фейт. Беше много тъжна.

— Ще се справиш, Фред. Знам, че ще постъпиш правилно.

— Какво да кажа на момичетата, ако тази работа продължи? Дори не мисля, че трябва да знаят.

— А защо не? Ти не си извършила нищо нередно. Той е виновникът. Той трябва да понесе последиците от тази своя изключително глупава постъпка. Не е твоя работа да пазиш тайните му от другите, нито репутацията му. Не му дължиш подобна лоялност, Фред.

— Зоуи ще го намрази. — А Ели най-вероятно щеше да намери някакво извинение за постъпката на баща си, помисли си Фейт.

— Тя и без това не го обича особено — изтъкна Брад. — И не съм сигурен, че греши. От всичко, което знам, той не е проявил някакви особени качества нито като баща за нея, нито като съпруг за теб.

— Е, не беше страхотен съпруг — отново призна Фейт, — но какво да се прави.

Това го накара да си спомни за разговора, който водиха, когато вечеряха заедно. За компромисите, които всеки прави, за да запази брака си, когато нещата кривнат от пътя, по който си искал или си си представял, че ще вървят. Мина му мисълта дали би си струвало да остане омъжена за Алекс на всяка цена, просто за да запази мира и семейството си. Надяваше се да не вземе подобно решение, тъй като сам бе постъпил по този начин, но не му беше приятно. Беше си затворил очите за любовните авантюри на Пам още преди години. Беше по-лесно, поне за него. Но смяташе, че Фейт заслужава нещо по-добро.

— Изтощена си. Опитай се да поспиш. — Беше сигурен, че той самият едва ли ще затвори очи през цялата нощ, както и тя. Но поне трябваше да опита. — Защо не се обадиш да ти направят масаж? Вероятно ще се намери масажист, който може да дойде и в този час.

— Ще си взема вана. — Не беше свикнала някой да се грижи за нея, нито да я глези. Всеки друг, но не и нея. Така живееше откакто се помнеше.

— Обади ми се вкъщи, ако искаш. Ще бъда там след десет минути.

— Благодаря ти, Брад. Обичам те, батко. — Наистина го обичаше.

— И аз те обичам, мечо бебе. Ще излезеш от тази каша по един или друг начин. Бъди спокойна. Нещата дори сами ще се подредят. Ще видиш, обещавам.

— Да. Надявам се — отвърна Фейт, но въобще не бе убедена.

Алекс бе непредвидимият елемент в картинката. Трудно можеше да се предскаже как ще реагира, когато застане пред него и го обвини в изневяра. Много лошо, подозираше Брад, докато шофираше към дома си. Щеше му се да го изрита здравата заради онова, което й бе причинил. Заслужаваше си го.