Даниел Стийл
Съпруга на конци (11)

11.

Уикендът прелетя неусетно покрай Зоуи и нейните приятелки, които влизаха и излизаха от къщата като на парад. Фейт им готвеше, плащаше пици и таксита, оправяше легла и сменяше бельо, переше хавлиени кърпи, помагаше да си изберат тоалет и да си направят косата на плитка и чакаше до късно през нощта да се завърне дъщеря й. Въздъхна с облекчение, когато Зоуи взе влака за Кънектикът, вместо да шофира. Същата нощ дъщеря й се върна в три след полунощ.

Имаше чувството, че живее в постоянен военен конфликт, защото Алекс бе изнервен от хаоса, шума и бъркотията и двамата със Зоуи непрекъснато се караха. Той мразеше музиката и начина й на изразяване, момчетата, които идваха в къщата, мръсотията, която оставяха след себе си, и дрехите, които носеха приятелите й. Според него приличали на бездомници, а музиката, която слушали, била неприлична, което, в интерес на истината, отчасти беше вярно. Но Фейт бе свикнала да бъде толерантна към модата и вкусовете на осемнадесетгодишните. Веднъж по време на тази коледна ваканция Зоуи обяви майка си за изключително „готина“, което бе висша форма на похвала от устата на една тийнейджърка.

Ели се обади от Сен Мориц в понеделник вечерта. Зоуи бе навън, но Фейт си отдъхна, когато разбра, че при другата й дъщеря всичко е наред. Времето било страхотно за ски, имало много интересни хора, а семейството на Джефри било изключително мило към нея.

Гласът й звучеше щастливо, което достави огромно удоволствие на Фейт, но не личеше да е луда от любов. Слушайки я как говори за преживяванията си, Фейт реши, че Алекс може да е бил прав и си е заслужавало да направи жертвата и да остави дъщеря си да отиде в Швейцария. Момичето очевидно прекарваше изключително приятно, много по-хубаво, отколкото ако се бе върнала в Ню Йорк.

— Ти беше прав — каза Фейт на мъжа си същата вечер, докато вечеряха. — Ели си прекарва страхотно.

— Аз обикновено съм прав — отговори без колебание той. — Прав съм и по въпроса, че не ти трябва да учиш. Ще бъде колосална грешка. — Фейт нямаше желание да започва отново спор. Не искаше да се карат, но мъжът й очевидно нямаше намерение да престане. — Размисли ли, Фейт? Дойде ли ти акълът в главата? — Не знаеше защо отново се заяжда с нея, но почувства тревога. Беше взела теста по LSAT преди по-малко от седмица и се чувстваше виновна, че го бе измамила.

— Не, Алекс. Започвам да уча след три седмици. — Беше платила таксата със собствените си пари. Майка й бе оставила малко наследство, когато умря преди година. Имуществото на Джак отиде при вдовицата му, също и парите от застраховката му. Деби бе взела всичко, преди да изчезне. На Фейт остави една кутия с любимите му снимки и сувенири и отнесе всичко останало.

— Ще съжаляваш — продължи безмилостно Алекс, докато тя се опитваше да смени темата. — Може да пропаднеш още първия семестър.

— Наистина не искам да говоря с теб за това — заяви Фейт и той най-накрая я остави на мира до края на вечерята.

След като се нахрани, веднага се качи горе да чете. Тя се чувстваше доста объркана. Изми чиниите, а когато свърши с почистването, изпрати един имейл на Брад.

За бога — отговори й няколко минути по-късно той. Както обикновено бе на бюрото си, когато го стресна сигналът, че има поща. — Какви ги говори мъжът ти? Ти имаше най-добрите оценки в училище. Нито аз, нито Джак можехме да се мерим с теб. Завърши „Бърнард“ е пълно отличие. Той не знае ли коя си? Мен ме скъсаха първия път на изпита за адвокатски права. Мога да се обзаложа, че ти ще го вземеш от раз. Защо се връща на тази тема? Просто следващия път, когато повдигне въпроса, му кажи да си гледа работата. — Беше ядосан. — Аз вярвам в теб, Фред. Ти също вярваш в себе си.

С обич, Брад

Предполагам, че все още е бесен от връщането ми да уча — отговори тя. — Надявах се, че досега е свикнал с мисълта и го е преглътнал.

Спомни си всички неща, които Зоуи каза за баща си. Не бе разказала на Брад за подозренията на дъщеря й, че е влюбена в него, дори неосъзнато. Не беше сигурна дали ще го приеме от забавната страна. Пък и подобно допускане беше далеч от истината. Фейт обичаше Брад като приятел, точно както и той нея. Но за момичета на възрастта на Зоуи подобно отношение бе трудноразбираемо и непонятно. Красотата на платоничното приятелство им бе недостъпна. На нейната възраст всичко бе свързано само със секса.

Изморих се от всичко, което прави Алекс — гласеше отговорът на Брад. — Как можеш да живееш с него, без да си се изхабила?

Свикнала съм. Просто това е начинът му на общуване. Винаги е бил такъв — защити го тя в следващото си писмо.

При Брад нещата не вървяха гладко. Празниците изглежда бяха донесли само неприятни емоции. Пам го дразнеше. Прехвърчаше от едно парти на друго и настояваше да я придружава, а той бе зает в офиса си, пък и не даваше пукната пара за светските събития, които тя обожаваше. Преди известно време й бе казал да ходи с някой от приятелите си. Но в определено време от годината Пам държеше той да й кавалерства. Особено за откриването на сезона през септември и на Коледа. Тогава не се спираше и обикаляше коктейли, вечери и танци, тържествени чествания, партита и купони. Брад не можеше да спазва нейния календар, пък и не искаше. За него имаше много по-важни неща. Предстоеше му кратък процес в седмицата преди Коледа, който изключваше всичко останало. Но това създаде и огромно напрежение между него и Пам. Тя не бе никак очарована.

— За бога, не може ли твоите помощници да свършат подготвителната работа? Всичко ли трябва да направиш сам?

Беше й казал, че не може да излезе с нея тази вечер. Предната вечер бе стоял в офиса си до два през нощта — и това бе истинско бягство за него.

— Не мога да оставя такъв вид работа в ръцете на някой друг, Пам. И ти много добре го знаеш.

— Защо не? Аз го правя. Нима не ходя в съда? Но асистентите ми вършат половината работа.

— Ти не се бориш да измъкнеш едно дете от обвинение в убийство. Има разлика. При мен на карта е поставен човешки живот.

— Напълно си прав, Брад. Нашият живот. Омръзна ми, уморих се никога да не си с мен. — Направо вдигаше пара от яд, докато вървеше пред него, облечена в синя вечерна рокля. Изглеждаше прекрасна и величествена, а погледът й би изплашил повечето мъже, но не и Брад. Беше свикнал както с избухванията и лошото й настроение, така и с обвиненията й. Те вече не го впечатляваха както някога.

— Мисля, че постигнахме споразумение по тези въпроси преди години — напомни й той. Започваше да губи търпение.

— Обеща, че ще идваш с мен във важните случаи.

— Но не и когато се подготвям за процес. Не мога. Просто не мога. — Нямаше да й позволи да го принуждава. Тя го бе правила достатъчно дълго време.

— Защо, по дяволите, да не можеш? А какво ще кажеш за твоята малка приятелка? Тя не очаква ли да излизаш с нея от време на време?

Брад бе шокиран от думите й и присви очи.

— Що за приказки? За какво говориш? — Беше объркан.

— Видях един от имейлите ти до нея оня ден и разбрах колко благородна душа била тя и как си ходил на църква. Откога си станал религиозен? Каква е тази мацка? Монахиня ли е?

— По-важното, Пам, е ти каква си? Кой ти дава право да ме шпионираш и да проверяваш в компютъра ми? Това е много долно!

— Беше го оставил отворен, когато отиде до гаража. Е, ще ми отговориш ли?

— Тя е моя стара приятелка от детството. Брат й беше най-добрият ми приятел. Джак, сигурно го помниш. Това е сестра му — Фейт. Като деца бяхме приятели. Между нас няма нищо повече. Освен това не ти дължа нито извинения, нито обяснения. Да, вечерях с нея в Ню Йорк. И, да, ходихме на църква.

— Ау, колко драматично! А спа ли с нея? — изстреля като змия отровата си Пам.

Те не правеха любов от години и според Брад сцени като тази бяха неоснователни. Беше сигурен, че Пам му е изневерила вече няколко пъти. Но бе достатъчно мъдър да не задава въпроси, пък и това вече не го засягаше.

— Не, не спя с нея, ако това изобщо ти влиза в работата. Аз не те разпитвам за твоя живот.

Бяха престанали да правят любов по взаимно съгласие. Вече не бе влюбен в нея, не я обичаше. Беше все едно да прави любов с някоя машина. Единствените движещи сили за Пам бяха амбицията и кариерата. Брад имаше чувството, че се люби с компютъра или с бюрото си. Просто не можеше повече да го прави. Предпочиташе ергенския начин на живот вместо да се люби с нея, макар тя да бе убедена, че има извънбрачни връзки. За нея бе необяснима възможността да няма любовница и не можеше да допусне, че не е правил секс от години, като имаше предвид колко сексуален бе в началото на тяхната връзка. Това бе една от онези жертви, които бе направил и за които бе говорил с Фейт, въпреки че не й обясни този аспект от живота си, нито пък имаше намерение да го прави. Не бе най-подходящата тема за разговор с нея.

Пам изглеждаше шокирана. Нещо в очите му я накара да спре да го предизвиква.

— Влюбен ли си в нея?

— Разбира се, че не. Тя ми е приятелка. Нищо повече. Познавам я от момиченце.

— Ако не спиш с нея, но си ходил на църква с тази жена, значи си влюбен, Брад, и съм готова да си заложа главата, че съм права.

— Трябва ли на всяка цена да бъде или едното, или другото? Не можем ли да бъдем просто приятели? Това не обяснява защо си ровила в компютъра ми. Аз не пипам твоя.

— Извинявай. Просто така се случи, видях го случайно. Писмото ти бе на екрана. — Той се зачуди дали не бе написал нещо неприятно по неин адрес, макар че Пам не би пропуснала да му го натяква. — Тя изглежда е много патетична, щом прекарва живота си в църквата.

— Какво прави тя си е нейна работа, а не твоя! А сега нека да изясним някои неща. Аз имам работа. Няма да изляза. И честно казано, след всичките тези глупости повече няма да ходя никъде с теб. Намери си някой беден сноб да те придружава. Ти познаваш доста мъже. Все някой ще се съгласи да те води на купон всяка вечер. Аз не искам и няма да го правя.

С тези думи той тръшна вратата и отиде в своята стая. Беше се върнал вкъщи, за да хапне нещо и да вземе една папка. Седна на бюрото си за няколко минути и откри, че целият трепери. Беше бесен, защото Пам бе чела пощата му и бе изтълкувала отношенията му с Фейт според своя начин на мислене. Не бе сторил нищо и тя нямаше право да се заяжда с Фейт. Беше вбесен от обвинението, че спи с нея, и от предположението, че е влюбен. Нищо подобно! Двамата се радваха на доброто си приятелство почти четиридесет години. Но това бе непознато за Пам. За нея нямаше нищо свято.

След половин час Брад се върна на бегом в офиса си, със сериозен пристъп на стомашно разстройство и силно главоболие. Никой на тази планета не можеше да го ядоса така, както жена му. Само тя притежаваше умението да го изкара извън нерви. Беше упорита, агресивна и неразумна. И ако той позволеше, можеше да спори с него с часове. Когато влезе в офиса си, беше силно разстроен и реши да се обади на Фейт.

Както обикновено Алекс бе излязъл на бизнес вечеря и тя беше сама. Беше очарована и приятно изненадана да чуе гласа му и той се успокои в мига, в който тя вдигна телефона.

— Извинявай, че ти досаждам — започна Брад, а тя веднага позна, че е разстроен.

— Какво има? Добре ли си? — попита разтревожено и той се усмихна. Тя имаше всичко, което липсваше на Пам. Внимателна, чувствителна, грижовна, разумна, щедра, деликатна и възпитана във всяко едно отношение.

— Просто съм уморен. И раздразнителен — обясни. — Имах лош ден. Ти как си? — Чувстваше се виновен, че я натоварва със своите проблеми. Но беше хубаво, че има поне едно рамо, на което може да поплаче. Не бе имал подобна подкрепа от дълги години, ако ли не цял живот. А през последните два месеца Фейт бе до него и можеше да разчита на нея.

— Добре съм. Алекс и Зоуи излязоха, макар и не заедно. А аз се наслаждавам на тишината вкъщи. Къщата ми прилича повече на „Мотел 6“. Аз съм главната камериерка — пера чаршафи и кърпи, сменям спално бельо, гася свещи и се моля къщата да не изгори. Но е прекрасно, че детето ми си е у дома. Разкажи ми за твоя лош ден. Какво се случи?

— Загубих искането за издаване на решение за изслушване тази сутрин, а се нуждаех от него, за да удължа срока на процеса. Не съм готов, трябва да намеря повече свидетели. В противен случай хлапето е загубено. Секретарката ми е болна, което ме подлудява. А когато се върнах за час вкъщи, за да хапна нещо, се скарахме с Пам. Нищо особено. Просто поредната свинщина.

— За какво се скарахте? — Фейт винаги го изслушваше и го правеше много добре.

— Тя иска да ходя с нея на десет хиляди проклети партита. За една нощ обикаля две или три, а аз просто нямам нито време, нито желание да играя ролята на принц консорт. Знае, че мразя подобни прояви, освен това в мига, в който пристигнем някъде, изчезва. Единствената ми задача е да й служа като придружител при влизането. Нямам време за подобни глупости, Фейт. Постоянно съм или на дело, или подготвям следващото. Всички тези деца се нуждаят от мен.

— Тя успокои ли се? — попита спокойно Фейт, а той си пое дълбоко въздух.

— Надявам се — отвърна и отново се ядоса. Чудеше се дали да й каже истинската причина на кавгата и сега реши, че няма защо да премълчава. Нямаше какво да крие. — Прочела е един от моите имейли, което наистина ме вбеси.

— Не те обвинявам. — Фейт също мразеше подобна намеса в личния живот. Смяташе, че всеки има право на своите тайни и не обичаше да й четат пощата.

— Очевидно е било едно от писмата ми до теб. Онова, в което ти благодаря за времето, прекарано в Ню Йорк. Не съм писал нищо неподходящо, но се ядосах. — След което се разсмя. — А тя ме обвини, че съм бил влюбен в теб. Мисля, че няма правилна преценка на нещата.

Фейт се усмихна.

— Знаеш ли, същото каза и Зоуи за мен оня ден. Направо ме попита дали не съм влюбена в теб. Искаше да знае дали имаме връзка.

— Ти какво й отговори?

— Че нямаме. Беше силно разочарована, според нея съм заслужавала една авантюра, а също и Алекс заради начина, по който се държи с мен. Реших, че това е доста интересно заключение от нейна страна.

— Права е. Съпругът ти не прави нищо за теб, Фейт. Кога те е завел на кино или на вечеря? Струва ми се, че само работи, спи и се оплаква… Също като мен — неочаквано се разсмя на портрета, който нарисува. — По тази логика Пам би трябвало също да си хване любовник. Всъщност тя сигурно си има.

— Ти сериозно ли говориш? — попита ужасена Фейт.

Брад не беше й споменал, че вече не спят заедно. Имаше някои неща, които не би доверил дори на нея.

— Аз не я питам. Това изобщо не ми влиза в работата. — Не каза повече по този въпрос, но тя разбра подтекста и остана изненадана. Брад не приличаше на човек, който лесно се предава, но никой не знае какво става зад затворените врати на хората. — Във всеки случай, какво правя аз, не е нейна работа. И не позволявам да сипе клевети по твой адрес. — Чувстваше, че трябва да защитава Фейт, и затова не й каза за коментара на жена си относно посещението им в църквата. Знаеше, че ще я обиди, и беше прав. — Извинявай, че ти се обадих, за да ти се оплаквам. Както ти казах, много съм изморен. А тя ме подлуди, по дяволите! — Беше хубаво, че има пред кого да изпусне парата.

Те поговориха още малко, преди той отново да се заеме с подготовката на делото. А Фейт бе щастлива да го успокои. Както винаги и двамата се чувстваха по-добре, когато затвориха телефона. Фейт се качи горе да си вземе вана и да се приготви за лягане. А Брад остана още малко на бюрото, загледан в пространството, мислейки за нея.

Не беше ли странно Пам да го обвини, че спи с Фейт, и още по-странно, че Зоуи бе попитала майка си почти същото. И двете бяха предположили, че са влюбени един в друг. Както бе казал на жена си, това бе немислимо. Те бяха просто приятели, още от самото начало. А фактът, че той се наслаждаваше на компанията й сега, не променяше нищо. Фейт бе съвсем същият човек, каквато бе и като малко момиче, когато се катереха заедно по дърветата, или когато боядиса плитките й зелени. Или не беше? Замисли се какво означаваше тя за него и как бе започнал да зависи от нея през последните месеци. Спомни си как се пързаляха заедно в „Рокфелер“, как запалиха свещи в катедралата. Никога не бе виждал по-красиво лице в живота си. Осветено отвътре, докато се молеше. И неочаквано му мина мисълта, че може би Пам е права… а ако не е, вероятно ще бъде. После поклати глава с уморена усмивка. Това бяха глупости. Въобразяваше си разни неща. Представяше си. Не бе влюбен във Фейт. Без значение колко красива беше, тя беше негов приятел и нищо повече.

В Ню Йорк Фейт лежеше във ваната и си задаваше същите въпроси. Стигна до същото заключение като него. Те бяха приятели, а Пам и Зоуи бяха глупачки. Двамата с Брад не можеха да се влюбят един в друг, увери сама себе си Фейт. Бяха приятели и нищо повече, нещо като брат и сестра. Само това искаха и само от това се нуждаеха. Просто приятелство. Ако приятелството им се развиеше в нещо друго, щеше да се развали. А тя искаше да избегне това на всяка цена.