Макс Джонс, Джон Чилтън
Луис Армстронг (1)

Тази книга никога не би била осъществена без помощта на гения Луис Армстронг. Той е не само най-великият джазов музикант, но и забележително сърдечен и непосредствен човек.

Джазът дължи световното си признание на Луис Армстронг повече отколкото на всеки друг музикант. Славата и парите не се отразяват на честността му: По време на нашите проучвания той не отбягваше въпросите ни, нито пък пресмяташе отговорите си с цел да създаде идеална представа за себе си.

Ние винаги ще ценим високо неговото приятелско отношение и ще му бъдем благодарни за безценното съдействие.

 

Лондон, 1971 г.

След смъртта на Луис Армстронг няколко негови приятели ни дадоха допълнителна информация, която е включена в това издание.

 

Лондон, 1975 г.

Макс Джонс и Джон Чилтън

Двамата автори Макс Джонс и Джон Чилтън са високо уважавани в джазовите кръгове. Макс Джонс е известен със сътрудничеството си за списание „Мелъди Мейкър“ и многобройните си радиопредавания от 1944 г. насам. Джон Чилтън — изтъкнат тромпетист — е автор на книгите „Who’s Who Of Jazz“ и „Billie’s Blues“ нова биография на Били Холидей. Неотдавна те завършиха съвместната си десетседмична поредица от едночасови радиопредавания под заглавие „Сачмо — историята на Луис Армстронг“.

Въпреки че е резултат от усърдни изследвания, продължили двадесет години, настоящата биография по същество е плод на любовта. Тя дължи много на ентусиазираната помощ на самия Луис Армстронг, който представи десетки магнетофонни записи и многобройни писма, написани в неговия неподражаем стил.

Авторите биха желали да изразят благодарността си за съветите и напътствията на Джеф Алдам, Стив Алън (и ВВС), Ърни Андерсън, Лилиан Армстронг, Лусил Армстронг, Джеф Атертън, Яник Бруиног, Берил Брайдън, Джо Бушкин, Лайънел Крейн (от „Сънди Мирър“), Дъг Добел, Ленард Федър, Чарлс Фокс, Нат Гонела, Сидни Грос, Джофри Хейдън (и Британската радиопредавателна корпорация^[1]), Джек Хътън, Дан Ингман, Ерик Къртленд, Джон Кендъл, Алберт Маккарти, Айра Мангел, Дан Моргенщерн, Хю Панасие, Брайън и Линда Пиърлес, Денис Престън, Джони Симен, Ърнест Р. Смит, Кийт Смит, Синклер Трейл, Алън Уолш, Валери Уилмър, Лори Райт и Рей Колман за предоставената възможност да се консултираме с архива на „Мелъди Мейкър“.

Използувани периодични издания: „Melody Maker“, „Down Beat“, „Metronome“, „Record Changer“, „Jazz Review“, „The Jazz Record“, „Bulletin du Hot Club de France“, „Coda“, „Life“, „International Times“, „Crescendo“, „Storyville“, „Jazz Journal“.

Използувани книги: „Swing That Music“, Louis Armstrong (Longmans, Green, 1937) — „Суингирай тази музика“ от Луис Армстронг; „Satchmo — My Life In New Orleans“, Louis Armstrong (Peter Davies, 1955) — „Сачмо — Животът ми в Нови Орлеан“ от Луис Армстронг; „King Joe Oliver“, Walter C. Allen and Brian Rust (Sidgwick & Jackson, 1958) — „Кинг Джо Оливър“ от Уолтър К. Алън и Брайън Ръст; „Horn Of Plenty“, Robert Goffin (Allen, Towne & Heath, 1947) — „Рогът на изобилието“ от Роберт Гофин; „Jazz: New Orleans, 1885-1963“, Samuel В. Charters (Oak Publications, 1963 — „Джаз: Нови Орлеан, 1885-1963“ от Самуел Б. Чартърс; „New Orleans Jazz, A Family Album“, Al Rose and Edmond Souchon (Louisiana State University Press, 1967) — „Новоорлеански джаз, семеен албум“ от Ал Роуз и Едмънд Соучън; „Jazz Masters Of New Orleans“, Martin Williams (Macmillan, 1967) — „Виртуози на джаза от Нови Орлеан“ от Мартин Уилямс; „Jazz Masters Of The 20’s“, Richard Hadlock (Macmillan, 1965) — „Виртуози на джаза от 20-те години“ от Ричард Хедлок; „Louis Armstrong“, Albert J. McCarthy (Cassell, 1965) — „Луис Армстронг“ от Алберт Дж. Маккарти; „Second Chorus“, Humphrey Lyttelton (Maccibbon & Kee, 1958) — „Вторият хорус“ от Хъмфри Литълтън; „Early Jazz“, Gunther Schuller (Oxford University Press, 1968) — „Ранен джаз“ от Гънтър Шулър; „Louis Armstrong“, Hugues Panassie (Nouvelles Editions Latines, 1969) — „Луис Армстронг“ от Хю Панасие; „This Is Jazz“, Ken Williamson (Newnes, 1960) — „Това е джазът“ от Кен Уилямсън; „Jazzmen“, F. Ramsey and С. E. Smith (Sidgwick & Jackson, 1957) — „Джазмени“ от Ф. Рамзи и К. Е. Смит; „Really The Blues“, Mezz Mezzrow (Random House, 1946) — „Истинският блус“ от Мез Мезроу; „Music In A New Found Land“, Wilfrid Mellers (Barrie & Rockliff, 1964) — „Музика в новооткритата земя“ от Уилфрид Мелър; „Serious Music — And All That Jazz“, Henry Pleasants (Gollancz, 1961) — „Сериозната музика — и джазът“ от Хенри Плизънтс; „Jazz from the Congo to the Metropolitan“, Robert Goffin (Doubleday, New York, 1944) — „Джазът от Конго до Метрополитън“ от Робърт Гофин.