Елена Илина
Четвъртата височина (55)

На троен кръстопът

Гуля бе приета за кандидат-член на партията. Това беше за нея голямо и радостно събитие. Много пъти препрочиташе тя боевата характеристика, която бе дал за нея в партията командирът на батальона:

… Комсомолката Корольова с личния си пример на храброст и геройство вдъхновява бойците за все нови и нови подвизи.

„Нима за мене е написано това?“ — с учудване мислеше Гуля.

Струваше й се през тия дни, че тя изведнъж е израсла, станала е по-възрастна и че трябва да се готви за още по-тежки изпитания. А времето беше напрегнато, преломно. Нашите части, задържайки противника, се готвеха за настъпление, за решителни боеве.

Люда Никитина току-що бе свършила да превързва една нова група ранени. Тя си миеше ръцете на тенекиения умивалник в дежурната стаичка, когато на вратата неочаквано се появи Гуля.

— Ти защо не почиваш? — запита я Люда. — Нали цяла нощ си работила?

— Разбираш ли — каза замислено Гуля, — ей сега ме извикаха в щаба.

— Защо?

Гуля смъкна полушубката си и седна на столчето.

— Как да ти кажа?… Помниш ли, в легендата за Иля Муромец има такова едно място. Иля Муромец спрял коня си на едно място, където се кръстосвали три пътя, и чете надписа на един бял камък: по първия път ако тръгнеш — богат ще бъдеш, по другия път ако тръгнеш — оженен ще бъдеш, по третия път ако тръгнеш…

Гуля не се доизказа.

„Убит ще бъдеш“ — припомни си Люда, но, кой знае защо, не се реши да изрече тия думи.

— Та ето — каза Гуля, — и аз също стоя на такъв троен кръстопът. Предлагат ми по избор: да работя като секретарка на политотдела в дивизията или да замина да се уча. В Москва.

— А трето какво ти предлагат? — запита Люда. — Кой е третият път?

— Друго нищо не ми предлагат. Но там е работата, че на мен не ми харесва нито едното, нито другото. Нима аз с моята енергия мога да издържа дълго на секретарска работа? Размисли сама. А в Москва не искам. Всъщност искам, не мога да ти кажа колко много бих се радвала да видя отново Москва, татко… И да се уча искам. Толкова време книга не съм вземала в ръцете си. Изобщо, с една дума, ти сама знаеш какво значи за мене думата „Москва“. Но аз не мога да се махна оттук.

И Гуля, крачейки от ъгъл до ъгъл в стаичката за дежурство, разпалено започна да разправя на Люда, че няма сили да се раздели с хората, с които е преминала през огън и вода, в истинския смисъл на тази дума, и че тя не може да замине в тила точно тогава, когато техният полк и цялата дивизия се готвят за най-тежки боеве.

Люда нищо не каза, но неволно помисли: „Значи третият път…“.

И сама се изплаши от тези думи.

„Ах, защо ли тя си спомни тъкмо за Иля Муромец!“

Люда с досада тръсна глава и за да заглуши неканената тревога, каза с весел глас:

— Значи така си решила, да останеш с нас? Е, добре, ще смятаме, че вече си се върнала от Москва. Довечера, ако бъде тихо, ще отпразнуваме завръщането ти. Ще отворим консерви. Ще поканим другарите Болотников, Топлин и ще пеем песни, бива ли?

— Добре — каза Гуля и очите й станаха весели, почти дяволити. — Знаеш, Людушка, най-мъчното на света е да избираш. Но щом избереш, нататък вече всичко е лесно.