Елена Илина
Четвъртата височина (34)

Физиката и концертът на Лемешев

Наближаваха изпитите.

Гуля отнесе в раззеленилата се гора своята катеричка, изпрати на гарата майка си, която заминаваше за Сочи, и се върна в опустялата квартира. При нея остана само Фрося.

— Е, Фросенка — каза Гуля, — няма да мръдна от това място, докато не мина цялата физика.

И Гуля седна до масата си. Подпряла с ръка главата си, тя се задълбочи в учебника. Стаята бе залята от юнското слънце. Пред прозореца се бе разлистила акацията.

„Колко хубаво е сега на Днепър! — с тъга си мислеше Гуля. — Ех, да взема лодка, че да поплавам надолу по течението. А после да легна на белия пясък и да гледам небето!“

Но това — после, след изпита. А сега трябва да се забрави всичко на света, освен физиката.

„Топлина“… Като напук трябва да се повтаря тази нещастна „топлина“, когато и без това се чудиш къде да се денеш от горещина.

В това време от кухнята се понесе проточена украинската песен: „Чому ж я не козаченько, що тебе я так люблю“.

„Кога пък тази Фрося успява с всичко да се справи? — мислеше Гуля. — Докато се обърнеш — всичко й е готово и тя вече си седи и пее своя «козаченько». Ето от кого трябва да взема пример!“

И наистина: още към девет часа в квартирата всичко биваше разтребено, върху излъскания до блясък примус тихичко вреше яденето, а Фрося, седнала до прозореца, шиеше и пееше.

Пееше тя обикновено така: започне песента и спре на половин дума — ту за да откъсне със зъби конеца, ту да каже нещо на Гуля, ту пък да напомпи примуса. А после продължава, като че ли нищо не е ставало, от същото това място, на което беше спряла. Тия прекъсвания дразнеха Гуля и заради тях тя често влизаше в малки разправии с Фрося. Така и днес. Фрося запя своята любима песен:

Чо-ому ж я не козаченько, що тебя так…

И спря. Гуля, като се ослушваше, чакаше продължението. Фрося мълчеше.

— Фросенка! — помоли й се Гуля. — Защо замълча?

— Гуленка — чу се от кухнята престорено сърдитият глас на Фрося, — без реплики!

И Фрося отново запя:

… що тебе я так…

Отново мълчание.

— Фрося, изпей я до края!

Но точно в този момент някой почука на вратата.

— Гулка! — извика Фрося. — Чуваш ли ти или не чуваш? Хлопат на вратата! А примусът ми ще изгасне.

— Нека си хлопат — обади се от стаята си Гуля. — Аз трябва да уча.

Двете се сблъскаха на вратата и заедно отвориха. Във вестибюла влезе Гулината съученичка Надя, едно от най-нагласените и хубавички момичета в класа.

— Гулка — каза Надя, едва поемайки дъх, — оставяй всичко! Лемешев е в Киев! Световен концерт. Имам два билета!

— Ти с всичкия ли си? — запита Гуля. — Ами физиката?

— Физиката ще почака. Нима ти ще пожертваш Лемешев заради тази нещастна физика?

Гуля мълчеше.

— Аз през нощта ще уча за „топлината“ — каза Надя, като се въртеше пред огледалото и оправяше къдриците си и гънките на роклята си.

Гуля я гледаше с усмивка и с едва примижали очи.

— Да ти кажа ли — попита тя — каква епиграма са съчинили за тебе в училище?

— За мене? Кой я е съчинил? Каква телеграма?

— Не телеграма, а епиграма. Ето, слушай:

Надя — Надежда

Надежду лелеет,

Что чуб и одежда

Сердца одолеют.^[1]

— Самата ти си съчинила тая диаграма! — каза Надя и леко се изчерви.

— Не ми се сърди, Надеждо!

Но Надя и не мислеше да се сърди — в класа често я подиграваха и тя отдавна бе свикнала с това.

— Знаеш ли, Гулка — каза тя, — аз направих замяна с едно от нашите момичета: дадох й Лемешев с цигара, а тя ми даде Лемешев с шапка.

— Я се махай с твоите цигари и шапки. Човек, може да се каже, най-после се е вразумил…

— Ти ли си човекът, който се е вразумил? — засмя се Надя.

— Не се шегувам, Надке — каза сериозно Гуля. — Сама знаеш, че нищо не ми струва да зарежа всичко и да тръгна, особено когато има такъв концерт. Но трябва да се държа, ей така! Мислиш, приятно ли ми е да се къпя в пот? Но останали са ми още цели петдесет страници. Виждаш ли?

— Че нали си учила през годината?

— Какво от това! И ти си ги учила, но сигурно нищо не помниш.

— Нищичко не помня! — каза Надя, крадешком поглеждайки към огледалото.

— Какво ще излезе от това? Ще пропаднеш на изпита.

Надя само сви рамене.

— Ти, Гулка, вечно изискваш нещо невъзможно от себе си и от другите. Е, насила в рая никого не теглят. Седи си тука и зубри!

И като млясна Гуля по страната, Надя изскочи навън.

Едва се бе затворила вратата зад нея, телефонът зазвъня.

Стеснителен момчешки глас канеше Гуля на Днепър — да се возят на лодка.

— Не мога! Заета съм! Оставете ме на мира всички! — извика със сълзи в гласа Гуля и като остави слушалката, похлупи телефона с възглавницата от дивана.

— Няма да те доближа вече, па, ако щеш, и да се пръснеш! — каза тя и отиде към своята отрупана с книги маса. До вечерта седя над физиката, без да стане.

А след вечеря каза на Фрося:

— Ех, Фросенка, да знаеш само какъв концерт пропуснах… Попей ми ти поне вместо Лемешев!

И Фрося запя своя „козаченько“, но този път без прекъсване.