Елена Илина
Четвъртата височина (1)

Към моите млади български читатели

Историята на този кратък живот не е измислена. Аз познавах девойката, за която е написана тази книга, още като дете, познавах я и като ученичка — пионерка и комсомолка. Случвало ми се е да срещна Гуля Корольова и през време на Великата отечествена война. А онова от нейния живот, което не успях да видя сама, запълниха разказите на нейните родители, учители, приятелки, ръководители. За живота й на фронта ми разказаха бойните й другари.

Имах също така щастието да прочета и писмата й, като се започне от най-ранните — на линирани страници от ученическа тетрадка — и се свърши с последните, написани на листчета от бележник през паузите между боевете.

Всичко това ми помогна да науча, да видя сякаш със собствените си очи целия ярък и напрегнат живот на Гуля, да си представя не само онова, което тя е говорила и вършила, а и онова, което е чувствала.

Гуля Корольова е имала много дарби и една от тях е умението истински да дружи, да дружи с цялата щедрост на богато надарената си природа. Още от детските години тя е имала много приятелки и другари, защото тя самата е била верен и предан приятел. И сега, след героичната й смърт, светлият образ на Гуля намира все нови и нови приятели сред децата и юношите не само в Съветския съюз, но и в много други страни.

Аз зная, че Гуля има вече не малко приятели и в България. И това за мен е голяма радост. Та нали за писателя няма по-голямо щастие от съзнанието, че героите от неговите книги живеят в сърцата на читателите.

Иска ми се да вярвам, че сега, след излизането на тази книга и ново, допълнено издание, Гуля ще спечели в България още повече приятели. А приятелите на Гуля са и мои приятели.

Желая ви, мои скъпи млади приятели, здраве, успех и всичко най-хубаво в живота!

Москва, 26 ноември 1960 г.