Кандис Бушнел
Сексът и градът (18)

17.
Жега в града! Тузаря е обзет от сексуална паника

Манхатънският тип лятна омара причинява тротоарни фантазии, пиянски номера, нервни сривове в спалнята и кошмари на климатик

През август Ню Йорк е съвсем различен град. Сякаш си в южноамериканска страна с корумпиран диктатор пияница, небивала инфлация, наркокартели, прашни пътища, запушени водопроводи — където нищо не се подобрява, дъждът никога не пада.

Повечето нюйоркчани не издържат психически на жегата. Обземат ги лоши мисли и лоши чувства. Те пък водят до лошо поведение, в което нюйоркчани са спецове. Стават потайни. Гадни. Партньори се разделят. Събират се хора, които не би трябвало да са заедно.

Градът е нажежен. Температурата с дни наред не пада под 35 градуса. Народът е луднал.

В жегата не можеш да имаш вяра на никого, и особено на себе си.

В осем часа Кари е в леглото на Тузаря. Смята, че няма да се оправи. Всъщност е твърдо убедена, че няма да се оправи. Плаче истерично във възглавницата.

— Кари! Успокой се! Успокой се! — нарежда й Тузаря. Тя се търкулва по гръб, а лицето й е гротескна, петниста маска.

— Ще ти мине. Трябва да тръгвам на работа. Веднага. А ти ме задържаш.

— Няма ли да ми помогнеш? — пита Кари.

— Не — отговаря той, като пъха златните копчета в дупките на колосаните си ръкавели. — Трябва да си помогнеш сама. Измисли начин.

Кари се завива през глава и продължава да реве.

— Обади ми се след няколко часа — казва Тузаря и излиза. — Довиждане.

След две минути се връща.

— Забравих си табакерата — обяснява и я гледа, докато прекосява стаята. Тя е замлъкнала.

— Довиждане — казва Тузаря. — Довиждане. Довиждане.

Десети пореден ден на непосилна жега и влага.

Ритуалът на Тузаря в жегата

Кари прекарва твърде много време с Тузаря. Той има климатик. Тя също, но нейният не работи. Двамата си измислят кратък ритуал. В жегата. Всяка вечер в 11 ч., ако не са излезли заедно, Тузаря й звъни.

— Как е при теб? — пита.

— Горещо — отговаря тя.

— И какво правиш?

— Потя се.

— Искаш ли да дойдеш да спиш тук? — пита пак той почти срамежливо.

— Да, защо не! — отвръща Кари. Прозява се.

След което се втурва из апартамента, профучава през вратата (покрай нощния портиер, който й хвърля мръснишки погледи) и скача в такси.

— О, здрастиии! — възкликва Тузаря, като й отваря — гол. Казва го почти сънливо, сякаш е изненадан от пристигането й.

Лягат си. Летерман или Лено. Тузаря има един чифт очила. Редуват се да гледат с тях.

— Мислиш ли да си смениш климатика? — пита той.

— Да — отговаря Кари.

— Новите струват към 150 долара.

— Знам. Каза ми.

— Просто невинаги може да спиш тук.

— Не се безпокой — уверява го тя. — Жегата не ме притеснява.

— Не искам да ти е горещо. У вас — отвръща Тузаря.

— Ако ме каниш просто от съжаление, по-добре недей — казва Кари. — Ще идвам само ако ти липсвам. Ако не можеш да спиш без мен.

— О, да, липсваш ми! Разбира се. Естествено, че ми липсваш — уверява я той. А след няколко секунди: — Имаш ли пари?

Кари го поглежда.

— Много — отвръща.

Нюбърт лангустата

Горещото време ти действа особено. Разпускащо. Имаш чувството, че си полупиян. В горен Ийст Сайд хормоните на Нюбърт са се разлудували. Той копнее за бебе. През пролетта жена му Бел му заяви, че не иска да е бременна през лятото, защото няма да може да се покаже по бански. Сега пък твърди, че не може да забременее през лятото, защото не иска да й се гади в жегата. Нюбърт й напомня, че почти непрекъснато е на работа във високата си инвестиционна банка със стъклени зелени стени и климатик. Напразно.

А той по цял ден се разтакава по скъсани боксерки из апартамента им и чака агентът да позвъни с новини за романа му. Гледа телевизия. Прави си маникюр с тъпи инструменти. Звъни й по двайсет пъти. Тя винаги отговаря любезно:

— Здравей, Пуки.

— Какво ще кажеш да си купя пинсети на „Ревлон“ от неръждаема стомана с изтънени краища?

— Чудесна идея! — отвръща Бел.

Веднъж по време на горещниците й се налага да отиде на делова вечеря с клиенти. Японци. След много поклони и ръкостискания Бел и петимата мъже в тъмни костюми се отправят към „Сити краб“^[1]. Насред вечерята неочаквано се появява Нюбърт. Порядъчно пийнал. Облечен като за къмпинг. Решава да представи своя версия на популярен фолклорен танц. Натъпква джобовете на туристическите си шорти в цвят каки със салфетки. После, размахал две кърпи, прави няколко крачки напред и вдига високо крак, след това отстъпва и рита с другия назад. Добавя и два-три странични ритника, които, технически погледнато, липсват в оригиналния танц.

— О, това е съпругът ми — обяснява Бел на клиентите, сякаш случилото се е напълно в реда на нещата. — Много обича да се забавлява.

Нюбърт вади малък фотоапарат и започва да снима японците.

— Кажете „рангуста“ — подканя ги.

Канибали в „Льо Зу“

Кари е в новия ресторант „Льо Зу“ и вечеря с тумба бегли познати, сред които е и новото лице на „Ит“ — Ра. Вътре има към три маси, претъпкано е, а на тротоара чакат хора. Някой непрекъснато им изнася бутилки бяло вино. Скоро на улицата се заформя купон. Горещото време е в началото си и хората още са любезни:

— Копнеех да те видя!

— Трябва да направим нещо заедно.

— Трябва да се виждаме по-често.

Кари говори с всички и не мрази никого. Поне веднъж няма чувството, че е ненавиждана.

Седи в ресторанта между Ра и импресариото му. От „Ню Йорк таймс“ непрекъснато ги снимат. Ра не говори много. Повече гледа, глади козята си брадичка и кима с глава. След вечеря двамата с Кари отиват у импресариото му, за да пушат. Какво друго да правят по това време на лятото, насред жегата? Цигарите са силни. Късно е. Ра и импресариото я изпращат до таксито.

— Намираме се в т.нар. зона — казва импресариото. Гледа я.

Кари си мисли, че всъщност разбира за какво говори жената, какво е „зоната“ и защо изведнъж са се озовали тук.

— Защо не дойдеш да живееш с нас в „зоната“? — пита Ра.

— Бих искала — отвръща тя сериозно, но същевременно си мисли, че трябва да се прибере.

Потегля към къщи, ала преди да пристигне, спира таксито.

Слиза и тръгва пеш. Продължава да мисли, че трябва да се прибере. В града е горещо. Тя се чувства силна. Като хищник. На няколко крачки пред нея върви жена. Облечена е в широка бяла риза, която е като знаме и я подлудява. Кари сякаш се превръща в помирисала кръв акула. Фантазира си как убива и изяжда жената. Това толкова й харесва, че чак я плаши.

Жената не подозира, че я дебнат. Крачи по тротоара в пълно неведение и с леко олюляваща се походка. Кари си представя как разкъсва със зъби бялата й мека плът. Сама си е виновна. Да вземе да поотслабне малко. Тя спира и си влиза в блока.

— Добър вечер, г-це Кари — поздравява я портиерът.

— Добър вечер, Карлос — отвръща.

— Всичко наред ли е?

— О, да, всичко е наред.

— Тогава лека нощ — пожелава й Карлос, като пъха глава през отворената врата на асансьора. Усмихва се.

— Лека нощ, Карлос — усмихва се в отговор Кари, разкривайки всичките си зъби.

„Блу ейнджъл“

Кофти е да си навън в жегата, но да си сам вкъщи, е още по-гадно.

Кити се размотава из големия апартамент на Пето авеню, в който живее с Хюбърт — 55-годишния си приятел актьор. Той прави повторен дебют. Снима филм в Италия с нашумял млад американски режисьор, а после ще отиде в Лос Анджелис за пилотен епизод на телевизионен сериал. След няколко дена тя заминава при него в Италия, след което двамата ще отлетят за Л. А. Кити си мисли: „Аз съм на 25 години. Твърде млада съм за това.“

В пет часа телефонът най-после иззвънява.

— Ало, Кити? — Мъжки глас.

— Даааа?

— Там ли е Хюбърт?

— Нееее.

— О, обажда се Даш.

— Даш? — пита леко объркана тя. Това е импресариото на Хюбърт. — Той е в Италия — добавя.

— Знам — отговаря Даш. — Поръча ми, като дойда в Ню Йорк, да ти звънна и да те изведа някъде. Притесняваше се, че може да си самотна.

— Разбирам — казва тя. Ясно й е, че Даш лъже, и е поласкана.

Срещат се в десет часа в „Бауъри“. Пристига и Станфорд Блач. Той е приятел на Даш. Всъщност с кого ли не е приятел!

— Станфорд — започва Даш. Обляга се назад. — Кажи някое ново заведение. Искам повереницата ми да изкара страхотна вечер. Струва ми се, че й е скучно.

Двамата се споглеждат.

— Аз обичам да ходя в „Блу ейнджъл“ — отговаря Станфорд. — Но пък моят вкус е по-особен.

— Да вървим — предлага Даш.

Клубът е някъде в Сохо. Влизат и се озовават в долнопробно заведение с шперплатова естрада за танцьорките.

— Това лято на мода са долнопробните заведения — пояснява Станфорд.

— О, моля те, аз ги обикалям от години — възразява Даш.

— Знам. Ти си способен, както говориш по телефона в колата си, да кажеш: „Бихте ли изчакали? Тъкмо ми правят «свирка» на «Палисейдс Паркуей» и всеки момент ще свърша“ — отвръща Станфорд.

— Само на бул. „Сънсет“ — поправя го Даш.

Сядат точно пред естрадата. След малко се появява една жена. Носи букет маргаритки, които сякаш е набрала от пукнатина в тротоара. Чисто гола е. Слаба, а с целулит.

— Нещо не е наред, щом такова слабо момиче има целулит — прошепва Кити в ухото на Даш.

Той я поглежда и й се усмихва снизходително. „Добре де, ще го понеса“, мисли си тя.

Жената взема боа от пера и започва да танцува. Къса листенцата на цветята. Цялата е потна. Ляга и се търкаля по мръсната естрада, а когато става, по тялото й са полепнали кокоши пера, назъбени листенца и пръст. После разтваря крака в лицето на Кити. Тя има чувството, че е доловила миризмата й, но си мисли: „Добре де, ще го преживея!“

Излизат две лесбийки. Подхващат номера си. Дребната стене. По-едрата започва да я души. Кити вижда изпъкналите вени по врата й. Не е трик. „Това е порноклуб!“, мисли си. Станфорд си поръчва още една чаша бяло вино.

Едрата жена грабва косата на дребната и я дърпа. Кити се пита дали не трябва да направи нещо. Косата пада, оказва се, че е перука, а истинската е подстригана съвсем късо.

— Край на шоуто! — заявява Даш. — Да си вървим.

Навън още е горещо.

— Какво беше това, по дяволите! — възкликва Кити.

— А ти какво очакваше? — пита Даш.

— Довиждане, Кити — казва самодоволно Станфорд.

Сривът

Към десетия ден от горещниците Кари беше вече твърде привързана към Тузаря. Даже прекалено. И тогава получи нервен срив. Вечерта започна добре. Тузаря излезе сам на делова вечеря. Отначало нямаше никакъв проблем. Кари отиде у приятелката си Миранда. Щяха да седят на хладно и да гледат на видео откъси от „Абсолютно великолепни“. Но си наляха питие. После Миранда се обади на наркопласьора си. И се почна. Не бяха се виждали известно време, тъй като Кари беше твърде заета с Тузаря, и Миранда я подхвана.

— Искам да се срещна с него. Защо още не съм го виждала? А ти къде беше се загубила? — После пусна бомбата. Каза, че познавала някакво момиче, което ходело с Тузаря през първия месец от връзката му с Кари.

— Мисля, че са излизали само веднъж — възрази тя.

— Напротив. Срещали са се няколко пъти. Ня-кол-ко! Ето защо не ти се обадих цял месец. Чудех се дали да ти кажа, или не.

— Това е кофти — заяви Кари.

На другата сутрин лежеше в леглото на Тузаря и се опитваше да реши какво всъщност иска. Струваше й се, че животът й беше се променил, но дали беше така? Мисли си: Още не съм омъжена. Още нямам деца. Ще имам ли някога?

Кога?

Това е зоната на Тузаря, мисли си още Кари. Зоната на Тузаря.

Следобед Тузаря й праща цветя. Картичката гласи: „Всичко ще се оправи. Обичам те: Тузаря.“

— Защо ми изпрати цветята? — попита го по късно тя. — Беше много мило.

— Исках да знаеш, че си обичана — отговори той.

След няколко дена отидоха за уикенда в къщата му в Уестчестър, където Тузаря играеше голф. Той тръгва рано сутринта. Кари става късно, прави кафе. Излиза навън и се разхожда из двора. Стига до края на улицата. Връща се. Влиза в къщата и сяда.

„Какво ще правя сега?!“, мисли си и се опитва да си представи Тузаря на игрището, как запраща топките на невероятни разстояния.