Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sex and the City, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Светлана Ахчийска, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,4 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- midnight_sun17(2015)
- Редакция
- maket(2015)
- SFB
- maskara(2015)
Издание:
Кандис Бушнел. Сексът и градът
Американска. Първо издание
ИК „Кръгозор“, 2003
ISBN 954–771–061–3
История
- —Добавяне
6.
Последното прелъстяване в Ню Йорк: да се влюбиш в Тузар
В бар „Бауъри“ влезе около 40-годишна филмова продуцентка, която ще нарека Саманта Джоунс, и както обикновено вдигнахме глави да видим с кого е. Тя винаги се движеше поне с четирима мъже и номерът беше да познаеш кой от тях е любовникът й. Разбира се, не беше много трудно, тъй като той си проличаваше веднага. Неизменно беше най-младият, с вид на хубав актьор от евтин холивудски филм. Седеше глупаво ухилен (ако току-що се бе запознал със Сам) или гледаше тъпо и отегчено, ако бяха излизали няколко пъти. Във втория случай беше започнало да му просветва, че никой на масата няма да говори с него. И защо, като след две седмици щеше вече да е история?
Всички се възхищавахме на Сам. Първо, не е толкова лесно да си хващаш 25-годишни любовници, ако леко си надхвърлила 40-те. Второ, тя е вдъхновение за нюйоркчанки. Защото за преуспялата неомъжена жена в този град има две възможности — да си блъска главата в стената в опит да си намери приятел или да си каже: „Майната му!“, и просто да излезе и да прави секс като мъж. Като Сам.
Напоследък това е сериозен проблем за нюйоркчанки. За първи път в историята на Манхатън доста 30–40-годишни жени имат не по-малко пари и власт от мъжете — или поне толкова, че да не изпитват нужда от мъж, освен за секс. И докато този парадокс е тема на доста посещения при психоаналитици, неотдавна приятелката ми Кари, към 35-годишна журналистка, реши, както си пиехме чай в хотел „Мейфеър“, да го изпробва в реалния свят. Да се откаже от любовта и да наблегне на властта, за да изпита задоволство. Както ще видим, получи се. Донякъде.
Жени с тестостерон, глупави мъже
— Май се превръщам в мъж — рече Кари. Запали 20-ата си цигара за деня и когато оберкелнерът дотича и й каза да я загаси, тя отговори:
— Никого не бих искала да засегна.
След което размаза цигарата върху килима.
— Помните ли, като спах с оня тип Дрю? — попита. Ние кимнахме. Когато това се случи, изпитахме облекчение, защото от месеци не беше правила секс. — Ами, после не изпитах нищо. Казах: „Трябва да отивам на работа. Обаждай се.“ И го забравих напълно.
— А защо, за Бога, трябва да изпитваш нещо? — попита Магда. — Мъжете не изпитват. И аз не чувствам нищо след секс. О, да, бих искала, но какъв е смисълът?
Облегнахме се самодоволно назад и засърбахме чая си като членове на някакъв специален клуб. Бяхме неотстъпчиви и се гордеехме със себе си. Не ни беше лесно да стигнем дотук, до тази пълна независимост, позволяваща ни да третираме мъжете като сексуални обекти. Постигнахме я с много усилия, самота и осъзнаването, че след като май няма да има на кого да разчиташ, трябва да се погрижиш за себе си в пълния смисъл на думата.
— Ами, те са като белег от рана — казах аз. — Мъжете, които накрая те разочароват. След време дори не ти се иска да имаш чувства, а само да си гледаш живота.
— Според мен е от хормоните — каза Кари. — Оня ден бях във фризьорския салон за процедури на косата — нали все ме плашат, че ще ми окапе. Четох в „Космополитан“ за мъжкия тестостерон в жените. Според изследването жените с високо ниво на тестостерон са по-агресивни, преуспели, имат повече сексуални партньори и по-малък шанс да се омъжат. Тази информация ми подейства невероятно успокоително. Вече не се смятам за изрод.
— Номерът е да накараш мъжете да ти сътрудничат — каза Шарлот.
— Мъжете в този град се провалят и по двата показателя — възрази Магда. — Не желаят да се обвързват, но не им се нрави и когато започнеш да ги търсиш само за секс. Не се представят, както се очаква от тях.
— Случвало ли ви се е да се обадите на мъж посред нощ и да му кажете: „Искам да дойда“, а той да се съгласи? — попита Кари.
— Проблемът е, че не оставаш само със секса — поясни Шарлот. Тя си имаше определение за мъжете, които бяха фантастични в леглото сексуални богове. Но сама срещаше трудности. Последното й завоевание беше един поет, който бил страхотен любовник, но който „настояваше да излизам с него на вечеря и да си говорим“. Неотдавна престана да й се обажда.
— Настояваше да ми чете стиховете си, а аз не му давах.
— Границата между привличането и отвращението е много тънка — продължи Шарлот. — Последното обикновено се появява, когато поискат да ги третираш като хора, а не само като сексуални обекти.
Попитах има ли всъщност начин да се реализира идеята жените да правят секс като мъже.
— Трябва да си същинска кучка — отвърна Шарлот. — Или пък да си невероятно мила и сладка. Иначе не те забелязват. Това обърква мъжете.
— Късно е да съм мила — каза Кари.
— Тогава ще трябва да станеш кучка — рече Магда. — Но забравяш едно.
— Какво?
— Може да се влюбиш.
— Едва ли — възрази Кари. Облегна се назад. Носеше джинси и стар жакет на Ив Сен Лоран. Седеше като мъж — разкрачена. — Ще го направя. Ще стана истинска кучка.
Ние я погледнахме и се засмяхме.
— Какво? — попита тя.
— Вече си!
Запознанството с Тузаря
Кари включи в проучването си и филма „Последното прелъстяване“, който отиде да гледа в три часа следобед. Чула беше, че се разправя за жена, която в стремежа си към богатство, горещ секс и пълна власт употребява и злоупотребява с всеки мъж, когото срещне, без да изпитва угризения или някое от очакваните просветления: „О, Боже, какво направих!“
Кари не ходи на кино — майка й била от висшето съсловие и й внушила, че само бедните с болни деца ги пращат на кино — и за нея това беше голямо приключение. Закъсняла и когато разпоредителката й казала, че филмът е започнал, тя отвърнала: „Майната ти! Аз правя проучване. Да не смяташ, че идвам за удоволствие!“
После дълго мислила за сцената, в която Линда Фиорентино сваля един мъж в бара и прави с него секс на паркинга, хванала се за верижна ограда. За това ли било всичко?!
Кари си купи два чифта сандали и си отряза косата.
Една неделна вечер отишла на коктейл, даван от дизайнера Джуп от онези купони, които трябва да показват по филмите: с много хора и весели педерастчета, — и макар сутринта да била на работа, знаела, че накрая ще се напие и ще се прибере късно. Кари не обича да се прибира нощем, нито пък да спи.
Към средата на купона запасите от шампанско на г-н Джуп предвидливо се изчерпали и хората задумкали по кухненската врата и замолили келнерите за чаша вино. При вида на мъж с пура в устата един от събеседниците на Кари попитал:
— Ооооо, кой беше този? Прилича на по-млад и по-хубав Рон Перелман[1].
— Аз знам кой е — отвърнала тя.
— Кой?
— Тузаря.
— И аз знаех. Все го бъркам с Перелман.
— Колко ще ми дадете? — попитала. — Колко ще ми дадете, ако отида при него и го заговоря?
Откакто е с къса коса, има нов навик. Прокарала пръстите си през нея, а мъжете я погледнали ужасени.
— Ти си луда! — заявили.
Кари беше виждала Тузаря преди, но не мислела, че я помни. Била в офиса, в който работи понякога, а от „Инсайд едишън“ й вземали интервю за един неин материал за кучетата чихуахуа. Тузаря влязъл и започнал да разправя на оператора, че в Париж било пълно с чихуахуа, а Кари се навела и затегнала връзките на ботите си.
На купона Тузаря седял на радиатора в хола.
— Здрасти — казала Кари. — Помниш ли ме?
По погледа му си личало, че нямал представа коя е, и тя се замислила дали няма да се паникьоса.
Тузаря завъртял пурата в устата си и я извадил. Погледнал настрани, за да изтръска пепелта, а после — към Кари.
— Абсо-мамка-му-лютно!
Още един Тузар (у Елейн)
През следващите няколко дни Кари не срещна повече Тузаря. Междувременно определено се случваше нещо. Засякла се с един приятел — писател, когото не беше виждала от два месеца, и той я попитал:
— Какво става с теб? Изглеждаш по съвсем различен начин.
— Така ли?
— Приличаш на Хедър Локлиар[2]. Да не си си правила металокерамика?
А когато била у Елейн, един голям писател, когото не познавала, й показал среден пръст, а после седнал до нея и рекъл:
— Не си толкова печена, за колкото се мислиш.
— Моля?!
— Ходиш така, сякаш си страхотна в леглото.
Кари искала да попита:
— Нима? — но вместо това се засмяла и отвърнала: — А може би съм.
Той й поднесъл огънче.
— Ако реша да тръгна с теб, ще е за дълго. Не си падам по кратките връзки.
— Скъпи — казала Кари, — бъркаш ме с някоя.
После отиде на купон след една от филмовите премиери на Пеги Сийгал[3] и попаднала на голям кинопродуцент, също тузар, който я закарал в „Бауъри“. А там бил Тузаря.
Той седнал в сепарето до нея. Чак се допирали.
Попитал:
— Е, какво си правиш напоследък?
— Освен че излизам всяка вечер ли?
— Да. С какво се занимаваш?
— С това. Правя проучване за една приятелка — за жени, които се чукат като мъже. Не изпитват нищо след секса.
Тузаря я изгледал.
— Ти обаче не си такава.
— Не съм ли?
— Въобще. Ни най-малко.
Кари го погледнала.
— Какво ти става!
— Ясно — отвърнал Тузаря. — Не знаеш какво е любов.
— Така ли?
— Да.
— А ти знаеш ли?
— Абсо-мамка-му-лютно!
Отишли в апартамента му. Тузаря отворил бутилка шампанско. Кари се смеела и се глезела, а после казала:
— Трябва да вървя.
— Четири часът е — отвърнал той. Станал. — Няма да те пусна по това време.
Дал й тениска и боксерки. Влязъл в банята, докато се преобличала. Тя легнала в леглото и се отпуснала на пухените възглавници. Затворила очи. Леглото му било толкова удобно. Най-удобното, което била пробвала през живота си.
Когато Тузаря се върнал в спалнята, Кари спяла дълбоко.