Кандис Бушнел
Сексът и градът (25)

24.
Аспен

Кари замина за Аспен с частен самолет. Беше с бялото палто от норка, къса рокля и модни бели кожени ботуши. Стори й се подходящо облекло за частен самолет, но не беше. Спътниците й — собствениците на самолета, носеха джинси, пуловери с красива бродерия и стабилни ботуши за сняг. Кари страдаше от силен махмурлук. Когато самолетът кацна в Линкълн, Небраска, за да презареди, наложи се пилотът да й помогне да слезе по стълбите. Беше малко топло, тя се разхождаше с голямото си кожено палто и очилата, пушеше и гледаше безкрайните равни, жълтеникави поля.

Тузаря я чакаше на летището в Аспен. Седеше отвън, твърде изрядно облечен — с кафяво палто и шапка от замша, и пушеше пура. Прекоси пистата и първото, което каза, беше:

— Самолетът закъсня. Замръзнах.

— Защо не изчака вътре? — попита Кари. Прекосиха миниатюрното градче, което приличаше на детска играчка, поставена с любов под елхата от някое дете. Тя притисна очите си с палци и въздъхна.

— Ще си почина — заяви. — Ще водя здравословен начин на живот. Ще готвя.

Станфорд Блач също пристигна с частен самолет. Щеше да отседне у приятелката си от детинство Сузана Мартин. След купона у Ривър Уайлд й беше казал:

— Искам да обърна нова страница. Ние сме толкова добри приятели, защо да не се оженим? Тогава ще си получа наследството и като обединим парите си, ще можем да живеем така, както винаги сме искали.

Тя беше 40-годишна скулпторка със силен грим и големи бижута. Никога не се беше смятала за семеен тип жена.

— Отделни спални? — попита.

— Естествено — отвърна Станфорд.

Скипър Джонсън летя в пътническа класа, а заради навъртяния километраж във въздуха смени категорията на билета си с първа класа. Щеше да почива с родителите си и с двете си по-малки сестри. „Трябва да си намеря приятелка — помисли си. — Това е нелепо.“ Представяше си щастливката като по-възрастна от себе си, между 30 и 35-годишна, умна, красива и много забавна. Способна да задържи интереса му. През последната година беше установил, че връстничките му са скучни. Следваха примера му, а това го плашеше.

Тузаря учеше Кари да кара ски. Купил й беше скиорски екип, ръкавици, шапка и топло бельо. Както и миниатюрен термометър, закачен за ръкавиците — единственото, което си беше поискала тя. Тузаря се дърпаше, докато Кари не се нацупи. Тогава той се съгласи да й го вземе, но ако му направи „свирка“, макар термометърчето да струваше само четири долара. В къщата, която бяха наели, Тузаря закопча скиорския й екип, Кари протегна ръце и той й сложи ръкавиците. Закопча термометърчето и тя каза:

— Ще се зарадваш, че го купи. Навън е доста студено.

Тузаря се засмя и се целунаха.

На лифта той пуши пура и говори по мобилния си телефон. На пистата караше зад Кари и я пазеше да не я бутнат.

— Ще се справиш — казваше, докато тя прави завой след завой и се спускаше бавно по склона.

После Кари го гледаше от подножието, засенчила очи с ръка, как отскача от бабуните.

Вечер им правеха масаж и влизаха в горещата вана. През нощта, както си лежаха заедно в леглото, Тузаря попита:

— Вече сме близки, нали?

— Да — отвърна тя.

— Помниш ли как все повтаряше, че трябва да се сближим. Вече не го казваш.

„Положението не може да е по-розово“, помисли си Кари.

„Търся опашка“

Станфорд Блач крачеше по билото на Аспен в апрески от кожа на пони и размахваше бинокъл на път за ловната хижа, където имаше среща със Сузана за обяд, когато познат глас изкрещя:

— Станфорд! — а после: — Пази се!

Обърна се малко преди Скипър Джонсън да връхлети върху него и ловко отскочи в снежната пряспа отзад, за да се предпази.

— За Бога, Скипър! — възкликна.

— Не обичаш ли да попадаш на приятели, когато си на почивка? — попита той. Ски екипът му наподобяваше това, което би облякъл и скаут в студено време — патешко жълто яке и ушанка, чиито наушници стърчаха под прав ъгъл.

— Зависи от приятелите и как попадаш на тях — отвърна Станфорд.

— Не знаех, че си падаш по наблюдаването на птици — каза Скипър.

— Не търся птици, а опашка — възрази Станфорд. — Гледам частните самолети, за да реша какъв да си купя.

— Ще си купуваш самолет? — попита Скипър.

— Скоро — отговори Станфорд. — Смятам да се женя и искам жена ми да пътува със стил.

— Жена ти?

— Да, Скипър — рече търпеливо Станфорд. — Всъщност тъкмо отивам да обядвам с нея. Искаш ли да ви запозная?

— Не мога да повярвам! — възкликна Скипър. — Е — каза, като слезе от ските, — уредих си срещи с три момичета поотделно. Защо не и с теб!

Станфорд го погледна със съжаление.

— Боже, Скипър! — рече. Кога ще престанеш да се преструваш, че си нормален!

 

 

Кари и Тузаря отидоха на романтична вечеря в „Пайн крийк“. Прекосиха планината с кола, а после се прехвърлиха на шейна с конски впряг, за да стигнат до ресторанта. Небето беше черно и ясно. Тузаря говори за звездите и как, като малък, бил беден и се наложило да напусне училище на 13 години, за да работи, а после постъпил във ВВС.

Носеха фотоапарат „Полароид“ и се снимаха един друг в ресторанта. Пиеха вино и се държаха за ръцете и Кари малко се напи.

— Виж — каза, — трябва да те попитам нещо.

— Питай — отвърна той.

— Помниш ли началото на лятото? Бяхме ходили два месеца, когато каза, че искаш да излизаш и с други?

— Да? — рече Тузаря.

— И една седмица излиза с онази манекенка? А когато ви засякох, ти се държа отвратително, аз ти се развиках и се скарахме жестоко пред „Бауъри“?

— Боях се, че няма повече да ми проговориш.

— Искам просто да знам — каза Кари, — ако беше на мое място, какво би направил?

— Предполагам, че не бих ти проговорил повече.

— Това ли искаше? — попита тя. — Да се махна?

— Не — отвърна Тузаря. — Исках да останеш, бях объркан.

— Но ти би си тръгнал?

— Не желаех да си тръгваш. Беше просто… Не знам. Беше проба — каза той.

— Проба ли?

— Да видя дали действително ме харесваш. Дотолкова, че да останеш.

— Но ти ме нарани — възрази Кари. — Как можа да ме нараниш така! Никога няма да го забравя!

— Знам, скъпа. Съжалявам — рече Тузаря.

Когато се върнаха в къщата, на телефонния секретар ги чакаше съобщение от приятеля им Рок Гибралтар, телевизионния актьор.

— Тук съм — съобщаваше той. — У Тайлър Кид. Той ще ви хареса.

— Тайлър Кид актьорът ли? — попита Тузаря.

— Така изглежда — отвърна Кари, съзнавайки, че се е опитала да го каже с възможно най-безразличен тон.

Прикованият Прометей

— Беше прекрасно! — възкликна Станфорд. Със Сузана седяха на дивана пред камината. Тя пушеше цигара. Пръстите й бяха тънки и елегантни и завършваха с дълги, идеално оформени нокти с червен лак. Увита беше в черен копринен китайски халат.

— Благодаря, скъпи — каза.

— Ти наистина си елегантната жена — рече Станфорд. — Не мога да разбера защо още не си се омъжила.

— Нормалните мъже ме отегчават — обясни Сузана. — В крайна сметка. Отначало винаги е добре, но после стават невероятно взискателни. Не усещаш как започваш да им се подчиняваш и оставаш без личен живот.

— Ние няма да сме такива — увери я Станфорд. — Това е идеално.

Сузана се изправи.

— Лягам си — каза. — Искам да стана рано и да отида на ски. Няма ли да дойдеш с мен?

— На пистата? Никога! — заяви той. — Но ми обещай едно: че утрешната вечер ще бъде абсолютно същата.

— Разбира се.

— Ти си най-невероятната готвачка. Къде се научи да готвиш така?

— В Париж.

Станфорд стана.

— Лека нощ, скъпа.

— Лека нощ — пожела му Сузана. Той се наведе и я целуна целомъдрено по бузата.

— До утре — каза и й помаха, когато тръгна към стаята си.

След няколко минути и Станфорд влезе в своята. Но не си легна. Вместо това включи компютъра и провери електронната си поща. Както се беше надявал, получил беше съобщение. Вдигна телефона и си поръча такси. После изчака до прозореца.

Когато то пристигна, измъкна се от къщата.

— В клуб „Карибу“ — каза на шофьора.

Последва нещо като кошмарен сън. Таксито го закара до калдъръмена улица в центъра на градчето. Станфорд мина по тясна уличка с магазинчета, после се вмъкна в един вход и слезе по няколко стъпала. Зад дървен подиум стоеше руса жена, която вероятно беше на 40 години, но благодарение на чудесата на пластичната хирургия и на силиконовите подплънки за бюст изглеждаше по-млада с пет години.

— Имам среща с един човек — каза Станфорд. — Но не му знам името.

Тя го погледна подозрително.

— Аз съм Станфорд Блач. Сценаристът? — поясни той.

— Да? — рече жената.

Станфорд се усмихна.

— Гледали ли сте филма „Жертви на модата“?

— О! — възкликна тя. — Обожавам го. Ваш ли е сценарият?

— Да.

— А върху какво работите сега? — попита жената.

— Смятам да напиша сценарий за хора, прекалили с пластичната хирургия — отвърна Станфорд.

— О, Боже! — възкликна тя. — Най-добрата ми приятелка…

— Май видях приятеля си — прекъсна я Станфорд.

В ъгъла пиеха и се смееха двама мъже и една жена. Той се приближи. Мъжът по средата го погледна. Беше към 40-годишен, с бронзов тен и изрусена коса. Личеше, че беше коригирал носа и скулите си, а вероятно си бе присадил и коса.

— Херкулес? — попита Станфорд.

— Да — отвърна мъжът.

— Аз съм Прометей — представи се той.

Момичето погледна към мъжа, а после към Станфорд.

— Херкулес? Прометей? — попита. Имаше неприятен носов глас и беше облечена в евтин пухкав розов пуловер. „Не става и за чистачка на тавана на майка ми“, помисли си той и реши да не й обръща внимание.

— Не ми приличаш много на Прометей — каза мъжът, като огледа дългата му коса и модни дрехи.

— Няма ли да ме поканиш да седна и да пийна с вас, или само ще ме обиждаш? — попита Станфорд.

— Според мен заслужаваш само да те обиждаме — обади се другият мъж. — Кой си ти все пак?

— Поредният неудачник, с когото се запознах по Интернет — поясни Херкулес. Отпи от чашата си.

— Каквото повикало, такова се обадило — рече Станфорд.

— Боже, а аз дори не знам откъде се включва компютърът! — възкликна момичето.

— Проверявам всички мъже, които минават през Аспен. И тогава избирам — каза Херкулес. — А ти… не си одобрен.

— Е, аз поне умея да си избирам пластични хирурзи — отвърна спокойно Станфорд. — Твърде жалко е, когато се запомня пластичната ти операция, а не лицето ти. — Усмихна се. — Приятна вечер, господа!

Можеш ли да пазиш тайна?

Кари и Тузаря обядваха пред „Литъл Нел“, когато видяха Рок Гибралтар. И Тайлър Кид.

Тайлър Кид ги забеляза пръв. Не беше красив като Тузаря. Но си го биваше. Мъжествено лице. Дълга руса коса. Върлинесто тяло. Улови погледа на Кари.

— Охо! — рече си тя.

После Тузаря възкликна:

— Роко! Сладурче! — И пъхна пурата в устата си, за да потупа Рок по гърба и да му стисне ръката.

— Търсех ви — каза Рок. И добави: — Познавате ли Тайлър Кид?

— Не — отвърна Тузаря. — Но съм гледал филмите ти. Кога ще хванеш момичето? — Засмяха се и седнаха.

— Тузаря току-що беше смъмрен от конна полицайка — рече Кари. — Тъй като пушеше пура в лифта.

— О, Боже! — възкликна Тузаря. — Всеки ден пуша в кабината и момичето все ме предупреждава, че е забранено, а аз му отговарям, че пурата не е запалена — обясни на Тайлър.

— Кубинска ли е? — попита той.

— Да.

— Нещо подобно се случи и с мен в Гщад — обърна се Тайлър към Кари. Тя си помисли: „Би бил идеален за Саманта Джоунс.“

— Скъпа, би ли ми подала солта? — помоли Тузаря, като я потупа по крака.

Тя се наклони и се целунаха леко по устните.

— Извинете — каза.

Стана. Отиде в дамската тоалетна. Беше малко притеснена.

— Ако не бях с Тузаря… — рече си. А после се смъмри, че не е редно дори да си го помисля.

Когато излезе, Тайлър пушеше пура с Тузаря.

— Скъпа, знаеш ли какво? — каза Тузаря. — Тайлър ни покани да караме снегомобил. А после ще отидем у тях да се надпреварваме с картове.

— С картове? — попита тя.

— В имението ми има замръзнало езеро.

— Не е ли страхотно! — възкликна Тузаря.

— Да — рече Кари. — Страхотно е.

Вечерта Кари и Тузаря вечеряха със Станфорд и Сузана. Когато Сузана кажеше нещо, Станфорд неизменно се навеждаше и питаше:

— Не е ли невероятна?

Хвана ръката й, а тя възкликна:

— О, Станфорд! Колко си глупав! — Усмихна се и се освободи, за да вземе чашата си с вино.

— Много се радвам, че най-после премина от другата страна — рече Тузаря.

— Кой е казал такова нещо? — попита Сузана.

— Винаги ще си бъда „сестричка“, ако това те притеснява — поясни Станфорд.

Кари излезе да пуши. При нея дойде една жена.

— Може ли огънчето? — помоли.

Оказа се Бриджит. Неприятната дама от Кънектикът.

— Кари? — попита. — Ти ли си?

— Бриджит! — възкликна тя. — Какво правиш тук?

— Карам ски — отвърна Бриджит. И като се огледа, сякаш се боеше да не я подслушват, добави: — С мъжа си. Без децата. Тях оставихме у майка ми.

— Не си ли… бременна? — попита Кари.

— Пометнах — отговори тя. Пак се огледа. — Виж, случайно да ти се намира и цигара, освен кибрита?

— Да — каза Кари.

— От години не съм пушила. От години! Но сега имам нужда. Дръпна силно. — Когато пушех, купувах си само червено „Марлборо“.

Кари й се усмихна злобно.

— Разбира се.

Пусна цигарата си на тротоара и я размаза с ботуша си.

— Можеш ли да пазиш тайна? — попита Бриджит.

— Да… — отвърна тя.

— Ами… — Бриджит пак дръпна силно от цигарата и изпусна дима през носа си. — Снощи не се прибрах.

— Аха — рече Кари и си помисли: „Защо ми го казваш?!“

— Не. Разбираш ли, не се прибрах!

— О! — възкликна Кари.

— Точно така. Не се върнах при мъжа си. Цяла нощ бях навън. Спах… Всъщност прекарах нощта в „Сноумас“.

— Ясно — кимна Кари. — А, нали се сещаш, дрогира ли се?

— Нееее! — възкликна Бриджит. — Бях с мъж. Не със съпруга си.

— Искаш да кажеш…

— Да. Спах с чужд мъж.

— Невероятно! — рече Кари. Запали нова цигара.

— От 15 години не бях лягала с друг. Е, добре де, от седем — поясни Бриджит. — Но мисля да напусна мъжа си, а ски инструкторът ми беше толкова готин, че се реших: какво правя с живота си?! Казах на мъжа си, че излизам, и се срещнах с Джъстин — ски инструктора, в бара в „Сноумас“, а после отидохме в апартаментчето му и цяла нощ се любихме.

— А… съпругът ви знае ли? — попита Кари.

— Казах му, когато се прибрах сутринта. Но какво можеше да стори! Вече го бях направила.

— Боже! — каза Кари.

— Сега е в ресторанта — обясни Бриджит. — Налива се. А аз обещах на Джъстин да се видим по-късно. — Дръпна за последно от цигарата. Знаех си, че само ти ще ме разбереш — каза. — Искам да ти се обадя. Когато се върнем в Ню Йорк. Трябва да излезем и да се повеселим по женски.

— Чудесно! — рече Кари. Помисли си: „Само това ми липсваше!“

„Измръзнаха ми краката“

Отидоха да карат снегомобили с Тайлър и Рок. Тайлър и Тузаря развиха доста висока скорост и някои хора им се развикаха. После Тузаря накара Кари да се качи зад него и тя не спря да крещи, че иска да слезе, защото се боеше да не се преобърнат.

 

 

След няколко дена отидоха у Тайлър. Той живееше във форт насред гората, някога принадлежал на порнозвезда. Стените бяха украсени с мечи кожи и глави на животни. Пиха текила и стреляха с лъкове и стрели. Надпреварваха се с картове и Кари винаги печелеше. Разходиха се из гората.

— Хайде да се прибираме. Измръзнаха ми краката — предложи Тузаря.

— Да беше си обул свестни обувки — рече Кари. Стоеше на брега на потока и събаряше снега с носа на ботуша си.

— Недей — спря я Тузаря. — Ще паднеш.

— Няма — възрази тя. Ритна още малко сняг и погледна как се разтапя във водата. — Все така правех, когато бях малка.

Тайлър стоеше зад тях.

— Винаги си рискувала — каза.

Кари се обърна и погледите им се срещнаха за частица от секундата.

 

 

Последната вечер отидоха на купон у Боб Майло, известна холивудска кинозвезда. Той живееше на отсрещния склон и за да стигнат, трябваше да паркират колата и да се качат на снегомобили. Къщата и дворът бяха украсени с японски фенери, макар че беше снежен февруари. Вътре имаше изкуствено езерце с рибки и мост, по който се минаваше на път за хола.

Боб Майло държеше реч пред камината. С него бяха гаджето и бъдещата му бивша съпруга, които бяха като близначки с тази разлика, че жена му беше по-възрастна с пет години. Той беше по пуловер и по дълги долни гащи. Беше висок към 1,52 см и с островърхите си меки чехли приличаше на джудже.

— Работя по шест часа на ден — казваше, когато Станфорд го прекъсна.

— Извинявай — рече, — но кой е проектирал вътрешния дизайн на самолета ти?

Майло го изгледа.

— Не, сериозно — увери го Станфорд. — Смятам да си купя частен самолет и ми трябва добър декоратор.

Кари седеше на една маса и унищожаваше купчина рачешки щипки и скариди. Говореше с Рок, двамата се държаха ужасно, шепнеха си шеги по адрес на гостите, смееха се и ставаха все по-нетърпими. До нея седеше Тузаря и говореше с Тайлър, около когото се бяха увили две жени. Кари го погледна и си помисли: „Добре че не ми се налага да си имам работа с такъв мъж!“

Върна се към скаридите. Ала тогава настана лека суматоха и дойде някакво русо момиче, което размахваше ръце и говореше с особен акцент, а Кари си помисли: „Охо, този глас ми е познат“, и реши да не му обръща внимание.

Момичето се приближи и едва ли не седна в скута на Тузаря. Двамата се разсмяха. Кари не се обърна. Но после някой го попита:

— Откога се познавате?

— Не знам. Откога? — обърна се момичето към него.

— Май от две години — рече той.

— Сдушихме се в „Льо Пале“. В Париж — поясни момичето.

Кари се обърна. Усмихна се.

— Здравей, Рей — каза. — И как се сдушихте? Да не му направи една от прословутите си „свирки“ в ъгъла?

За момент всички млъкнаха от изненада, а после се разсмяха истерично, но без Рей.

— Какви ги говориш! Какво искаше да кажеш? — питаше тя с глупавото си произношение.

— Това е шега — отвърна Кари. — Не разбираш ли?

— Ако смяташ, че е смешно, скъпа, не е.

— Нима? — учуди се тя. — Много съжалявам. Останалите едва не умряха от смях. А сега би ли станала от скута на гаджето ми, за да си продължа разговора?

— Не биваше да казваш това — рече Тузаря и излезе.

— Мамка му! — изруга Кари. Тръгна да го търси, но попадна на друг скандал. Станфорд крещеше насред стаята. Там стоеше рус мъж, а зад него — Пакета.

— Евтино нищожество! — викаше му Станфорд. — Казвали ли са ти какво нищожество си! Как можа да се хванеш с този боклук!

— Хей! — рече Пакета. — Току-що се запознах с него. И той ме покани на купон. Приятел е.

— Я стига! — възкликна Станфорд. — Моля ви, дайте ми чаша да му я плисна в лицето!

Минаха Рей и Скипър Джонсън.

— Винаги съм искала да водя телевизионно шоу — казваше тя. — Между другото, предупредих ли те, че съм раждала? Мога да правя с „катеричката“ си неща, за които друга жена не е и помисляла.

После Кари накара всички да отидат в банята и да пушат марихуана, а след като излязоха, тя танцува лудо с Тузаря, а другите се приближаваха и казваха:

— Страхотни танцьори сте!

Тръгнаха си към един часа и заведоха цяла тумба хора вкъщи. Кари продължи да пие и да пуши „трева“, и накрая едва се държеше на краката си. Влезе в банята, повърна и полежа на пода. Пак повърна, дойде Тузаря и се опита да подържи главата й, но тя рече:

— Не ме докошвай!

Той я накара да си легне в леглото, но Кари стана, върна се в банята и пак повърна. Най-после пропълзя обратно в спалнята. Полежа малко на пода до леглото и когато успя да си вдигне главата, вмъкна се в постелята и заспа, знаейки, че при повръщането беше изцапала косата си, но не й пукаше.

 

 

Беше студена ясна нощ. Станфорд Блач се скиташе сред частните самолети на летището в Аспен — „Лиар“, „Гълфстрийм“, „Ситейшън“, „Чалънджър“. Като минаваше покрай тях, докосваше опашките им и се опитваше да разпознае номерата. Търсеше самолет, който да го закара у дома.

Тя се разрева

— Не съм глупав, знаеш — каза Тузаря. Седяха в първа класа. Връщаха се в Ню Йорк.

— Знам — отвърна Кари.

Той отпи от блъди мерито си. Извади книгата си.

— Всъщност съм доста наблюдателен.

— Аха — рече тя. — Интересна ли е книгата?

— Почти нищо не ми убягва.

— Естествено — съгласи се Кари. — Затова печелиш толкова.

— Разбирам какво се крие под привидното — продължи той. — Ясно ми е, че този тип ти хареса.

Кари отпи от чашата си.

— Ммммммм — рече. — Кой тип?

— Много добре знаеш. Тайлър.

— Тайлър ли? — попита. Извади книгата си. Отвори я. — Стори ми се приятен. И интересен. Но какво от това?

— Хареса ти — каза нехайно Тузаря и също отвори книгата си.

Кари се престори, че чете.

— Хареса ми като приятел.

— Бях там. Видях ви. По-добре не ме лъжи — отвърна той.

— Добре — каза Кари. — Допадна ми. Малко.

И щом го произнесе, разбра, че греши, че въобще не й беше допаднал.

— Аз съм голям човек — рече Тузаря. Остави книгата си и кръстоса крака. Извади списание от джоба пред себе си. — Ще го понеса. Не се засягам. Върни се. Върни се при него във форта му. По цял ден ще стреляш с лък и стрели.

— Но аз не искам да живея във форт — възрази Кари. Разрева се. Плачеше в шепите си с глава, обърната към прозореца. — Защо правиш така? — попита. — Опитваш се да ме разкараш. Измисляш си тези неща, за да се отървеш от мен.

— Нали каза, че ти допадал.

— Малко — изсъска Кари. — Казах го, защото ти ме накара. Знаех си, че ще стане така. Знаех си! — Изхлипа. — Още щом го видяхме, разбрах, че ще решиш, че ми допада, а на мен дори не би ми хрумнало да го харесам, ако ти не се държеше така, сякаш смяташ, че съм си паднала по него. И през цялото време трябваше да се преструвам, че не го харесам, за да не се разстроиш, а най-глупавото е, че той въобще не ми допада. Ама въобще!

— Не ти вярвам — каза Тузаря.

— Истина е. О, Боже! — възкликна тя. Извърна се и си поплака още малко, а после се наведе и високо му прошепна в ухото: — Луда съм по теб и ти го знаеш. Никога не бих поискала да съм с друг. И не е честно. Не е честно да се държиш така. — Разтвори книгата си.

Тузаря я потупа по ръката.

— Не го мисли повече — каза.

— Сега пък аз съм бясна — рече Кари.

 

 

Два дена след като бяха пристигнали в Ню Йорк, се обади Саманта Джоунс.

— Ееееее? — каза.

— Какво „е“? — попита Кари.

— Случи ли се нещо важно в Аспен? — попита пък тя с тайнствен гукащ глас.

— Какво? — попита Кари.

— Убедена бях, че ще се върнеш сгодена.

— Неееее! — отвърна Кари. Облегна се на стола си и си качи краката на бюрото. — Откъде ти хрумна пък това?