Кандис Бушнел
Сексът и градът (23)

22.
Пакета и палтото от бяла норка: коледната песен на Кари

Коледа в Ню Йорк. Празненствата. Звездата на 57-а улица. Елхата. Най-често не е така, както трябва да бъде. Но понякога се случва нещо и се получава.

Кари беше в центъра „Рокфелер“^[1] и си мислеше за призраците от предишни Коледи. „Преди колко години — попита се, докато си слагаше кънките — съм идвала за последен път?“ Пръстите й трепереха, докато прокарваше връзките около кукичките. Очакване. Надежда, че ледът ще е твърд и чист.

Сети се покрай Саманта Джоунс. Тя напоследък се оплакваше, че няма гадже. И че от години кара празниците без любов.

— Ти сега си щастливка — каза тя на Кари. И двете знаеха, че е вярно.

— Питам се дали някога ще се случи и на мен — каза още Сам. И двете знаеха за какво говори.

— Като минавам покрай украсените елхи, става ми тъжно — продължи тя.

Сам върви покрай елхите, а Кари се пързаля. И си спомня.

 

 

Скипър Джонсън празнуваше за втори път Коледа в Ню Йорк и подлудяваше всички. Една вечер отиде на три коктейла подред.

На първия срещна Джеймс, гримьор. Той беше и на другите два коктейла и Скипър разговаря с него. Просто трябваше да говори с всеки. При него дойде Реми, стилист, и го попита:

— Защо се мъкнеш с тоя тип Джеймс? Той не е за теб.

— Защо? — учуди се Скипър.

— Все заедно ви виждам. Предупреждавам те. Той не е стока. Използвач е. Намери си нещо по-добро.

— Но аз не съм обратен — възрази Скипър.

— О, да, бе!

На сутринта се обади на Станфорд Блач, сценариста.

— Хората ме мислят за обратен, ще си съсипя репутацията.

— Я стига! — отвърна Станфорд. — Репутациите са като носни кърпички. Може да се сменят ежедневно. Дори е задължително. Пък и си имам достатъчно проблеми.

Скипър позвъни на Ривър Уайлд, известния писател.

— Искам да те видя — каза.

— Не може — отвърна Ривър.

— Защо?

— Защото съм зает.

— С какво?

— С Марк. Новото ми гадже.

— Не разбирам — каза Скипър. — Мислех, че съм ти приятел.

— Той прави неща, на които ти не би се съгласил.

Настъпи пауза.

— И аз върша неща, които той не прави — рече Скипър.

— Какви например?

Нова пауза.

— Това не значи, че трябва винаги да си с него — каза Скипър.

— Не разбираш ли, Скипър? — попита Ривър. — Той е тук. Вещите му са тук. Бельото му. Дисковете му. Топките косми.

— Косми ли?

— Има котка.

— О! — рече Скипър. После: — Пуснал си котка в апартамента?

Обади се на Кари.

— Не издържам! Коледа е, всички си имат гаджета. Всички, освен мен. Какво ще правиш довечера?

— С Тузаря ще си седим вкъщи — отвърна тя. — Ще приготвя вечеря.

— И аз искам дом — каза Скипър. — Имам нужда от къща. Може би в Кънектикът. Искам да свия гнездо!

— Скипър — напомни му Кари, — ти си на 25 години.

— Защо не е като миналата година, когато никой нямаше гадже! — изпъшка той. — Снощи сънувах нещо невероятно за Гей Гардън — каза, имайки предвид известната резервирана към 45-годишна светска дама. — Тя е то-о-олкова красива! Сънувах, че се държим за ръце и сме страшно влюбени един в друг. А после се събудих ужасно разочарован, защото не беше вярно. Остана ми чувството. Мислиш ли, че можеш да изпиташ такова чувство в действителност?

Предната година Скипър, Кари и Ривър Уайлд ходиха на коледния купон на Бел в семейното й имение извън града. Скипър ги закара с мерцедеса си. Ривър седеше отзад като важна персона и настояваше да сменят станциите, докато не му намерят поносима музика. После се върнаха в апартамента му, където двамата с Кари си говореха, а Скипър мърмореше, че е паркирал непозволено. После отиде до прозореца и като погледна навън, колата му естествено беше вдигната. Разкрещя се, а Кари и Ривър му казаха да млъкне и да смръкне кокаин или да изпуши един джойнт, или поне да пийне още малко. Решиха, че се държи истерично.

На другия ден Станфорд Блач и Скипър отидоха да освободят мерцедеса му. Едната гума беше пукната и Скипър я смени, а Станфорд седеше в колата и четеше вестник.

Пакета

— Ще ми направиш ли една услуга? — попита Станфорд Блач.

С Кари бяха на традиционния си коледен обяд в „Хари Чиприани“.

— Трябва да продам няколко картини на аукцион в „Сотби“. Искам да седиш сред публиката и да наддаваш.

— Добре — съгласи се тя.

— Честно казано, без пукната пара съм — призна Станфорд. След като загуби инвестициите си в една рок група, семейството му го отряза. А той прахоса целия хонорар за последния си сценарий. — Голям глупак съм — рече.

Освен това Станфорд пишеше сценарий за Пакета и плащаше уроците му по актьорско майсторство.

— Той, разбира се, каза, че не е обратен — поясни Станфорд, — но не му повярвах. Никой не ме разбира. Аз се погрижих за хлапето. Нощем заспиваше, докато говорехме по телефона. Със слушалката в обятията си. Не съм виждал толкова беззащитен човек! Толкова объркан!

Предната седмица Станфорд поканил Пакета на благотворителна вечер в Института по костюмите в „Метрополитан“^[2]. Той откачил.

— Казах му, че е полезно за кариерата му. Пакета ми се развика — обясни Станфорд. — Настоя, че не е обратен. Да съм го оставел на мира. Закани се, че нямало повече да ми проговори.

Отпи от коктейла си.

— Хората мислят, че съм влюбен в него тайно. Аз смятах, че не съм. Веднъж ме наби. Бях в апартамента му. Скарахме се. Бях му уредил прослушване с един режисьор. Пакета каза, че бил много уморен. Помоли ме да си тръгна. Отвърнах му: „Да го обсъдим.“ Той ме блъсна към стената, а после буквално ме вдигна и ме хвърли по стълбите. Нали живееше в евтин блок без асансьор. Такъв красавец! Оттогава ме наболява рамото.

Бялата норка

Кари получаваше оплаквания от Скипър. От по-възрастни от него жени. Като агентката й и една редакторка в списание. Пускал им ръка под масата, докато вечеряли в най-различни ресторанти.

Кари му се разкрещя по телефона, докато й правеха прическа за благотворителната вечер в Института по костюмите. В този момент се прибра Тузаря с огромен пакет под мишница.

— Какво е това? — попита тя.

— Подарък за мен — отвърна.

Влезе в спалнята и се появи с бяло палто от норка в ръка.

— Честита Коледа!

— Скипър, трябва да затварям — каза Кари.

 

 

Само преди три Коледи Кари живееше в ателие, в което преди два месеца беше починала възрастна жена. Нямаше пари. Една приятелка й беше заела къс морска пяна за легло. Имаше само палто от норка и куфар „Луи Вуитон“, които бяха откраднати, когато апартаментът неизбежно беше обран. Но дотогава тя спеше на морската пяна, завита с коженото палто, и продължаваше да излиза всяка вечер. Хората я харесваха и не задаваха въпроси. Веднъж беше поканена на поредния купон в нечий луксозен апартамент на Парк авеню. Знаеше, че няма място там, и макар идеята да се натъпче с безплатна храна да беше изкусителна, не можеше да отиде. Вместо това се срещна с известен мъж. Той я покани на вечеря и Кари си помисли: „Майната ви! На всички!“

Отидоха в „Елио“ и седнаха на предна маса. Мъжът се смя много и яде сухар със студено масло от ножа.

— Известна писателка ли си? — попита.

— Другия месец в „Уманс дей“^[3] ще излезе мой разказ — отвърна тя.

— В „Уманс дей“ ли? Него кой го чете?!

После рече:

— На Коледа ще съм на Сейнт Бартс^[4]. Била ли си там?

— Не.

— Трябва да отидеш. Наистина. Аз всяка година наемам вила. Всички ходят на Сейнт Бартс.

— Да — каза Кари.

На следващата им среща той беше размислил и не можеше да реши дали да отиде на ски в Гщад или в Аспен, или в Сейнт Бартс. Попита я къде е учила.

— В гимназията „Наяуг“ — отвърна Кари. — В Кънектикът.

— „Наяуг“ ли? — попита мъжът. — Не съм чувал за нея. Смяташ ли, че трябва да взема подарък за Коледа на бившето си гадже? Тя твърди, че ми е купила. Както и да е.

Тя само го погледна.

Все пак депресията й се поразсея за няколко дена, докато не осъзна, че мъжът вероятно няма да й се обади повече.

Два дена преди Коледа му позвъни.

— О, тъкмо излитам — каза той.

— Къде реши да отидеш?

— На Сейнт Бартс. Все пак. Ще има страхотен купон. От Л. А. ще дойдат Джейсън Моулд, филмовият режисьор, и приятелката му Стели Стайн. И ти да прекараш добре. Дано Дядо Коледа ти донесе много подаръци.

— Весела Коледа и на теб! — пожела му Кари.

Здрасти, мамо

Следобеда отиде на кънки и прави пирует след пирует насред пързалката, докато не ги изгониха, защото затваряли. Обади се на майка си.

— Идвам си — каза.

Заваля сняг. Качи се на влака на гара „Пен“. Нямаше места. Застана в коридора между вагоните.

Влакът прекоси Рай^[5] и Гринидж^[6]. Снеговалежът се превърна във виелица. Подминаха и Грийн Фармс, и Уестпорт, а после мръсните промишлени градчета. Влакът спря, бурята го беше забавила. Пътниците се заговориха. Беше Коледа.

Кари запали цигара. Не преставаше да мисли за мъжа, за Джейсън Моулд и за Стени Стайн (която и да беше), как се излежават край басейна под синьото небе на Сейнт Бартс. Пият коктейли със сламки. Идват им гости на обяд. И всички си стройни, почернели и красиви.

Кари гледаше как снегът нахлува във вагона през цепнатини във вратата. Питаше се дали някога ще й потръгне.

 

 

Беше полунощ. Скипър стоеше пред прозореца в апартаменти си и говореше по телефона с Калифорния. Пред отсрещната сграда спря такси. На задната седалка се целуваха мъж и жена. После жената слезе, носеше дълго кожено палто и към 12 кашмирени пуловера, увити на главата си, а таксито потегли.

Беше Саманта Джоунс.

След две минути на вратата се позвъни.

— Сам — каза Скипър, — очаквах те!

— Моля те, Скипър, престани с детинщините! Дойдох само да ти поискам малко шампоан — отвърна тя.

— Шампоан ли? А нещо за пиене? — попита Скипър.

— Съвсем малко — рече Сам. — И гледай да не ти хрумне нещо. Например да ми сложиш екстази.

— Екстази ли? Не вземам наркотици. Дори кокаин не съм пробвал, кълна се! Боже! Не мога да повярвам, че си тук!

— Нито пък аз — каза Сам. Започна да се разхожда из хола. Да опипва вещите. — Знаеш ли, аз не съм толкова подредена, за колкото ме мислят.

— Защо не си свалиш палтото? — предложи Скипър. — Седни. Искаш ли да правим секс?

— Искам само да си измия косата — отговори тя.

— Може да я измиеш тук — каза Скипър. — След това.

— Едва ли.

— С кого се целуваше в таксито? — попита той.

— Поредният мъж, когото не искам или не мога да имам — отвърна Саманта. — Като теб.

— Мен може да имаш — възрази Скипър. — Аз съм на разположение.

— Точно така — каза тя.

Ама че си непослушен

— Шери — обади се мъжки глас от дневната. — Толкова се радвам, че дойде да ме видиш.

— Знаеш, че винаги идвам — отвърна Пакета.

— Ела. Приготвил съм ти подаръци.

Той се огледа в огледалото в мраморния вестибюл и влезе в хола. На дивана седеше мъж на средна възраст, пиеше чай и потропваше с крак, обут в италиански чехли, по масичката.

— Приближи се. Дай да те погледна. Виж колко си остарял за два месеца. Слънцето не ти навреди по време на почивката ни в Егейско море, нали?

— А ти си все същият — каза Пакета. — Винаги изглеждаш млад. Каква е тайната?

— Прекрасният крем за лице, който ми подари — отвърна мъжът. — Как се казваше?

— „Кийл“. — Пакета седна на ръба на един стол.

— Донеси ми още — помоли мъжът. — Часовникът у теб ли е?

— Часовникът ли? — попита Пакета. — Дадох го на някакъв бездомник. Все ме питаше колко е часът и аз реших, че му трябва.

— О! Ама че си непослушен! — възкликна мъжът. — Да ме дразниш така!

— Бих ли изхвърлил нещо, подарено от теб?!

— Не — отвърна мъжът. — Виж какво съм ти донесъл. Кашмирени пуловери от всякакви цветове. Ще премериш всичко.

— Стига после да останат за мен — съгласи се Пакета.

Купонът у Ривър

Коледният купон у Ривър Уайлд. Силна музика. Пълно с хора. На стълбите. Наркотици. Някой пикаеше от балкона на главата на нищо неподозиращия домоуправител. Пакета не обръщаше внимание на Станфорд Блач, който пристигна с двама близнаци манекени, току-що дошли в Ню Йорк. Скипър се целуваше с една жена в ъгъла. Елхата падна.

Той се отскубна и отиде при Кари. Тя го попита защо винаги налита да целува жените.

— Смятам го за свой дълг — отвърна той, а после попита Тузаря: — Направи ли ти впечатление колко бързо действам?

Отиде при Ривър.

— Защо вече не ме каниш? Имам чувството, че всичките ми приятели ме избягват. Заради Марк, нали? Той не ме харесва.

— Ако продължаваш така, никой няма да те харесва — каза Ривър. Някой повръщаше в банята.

В един часа след полунощ подът плуваше в алкохол, а банята беше превзета от наркомани. Елхата пада три пъти и никой не можеше да си намери палтото.

Станфорд каза на Ривър.

— Отказах се от Пакета. Никога преди не съм бъркал, но той може наистина да е нормален.

Ривър го изгледа зашеметен.

— Ела, Ривър — изведнъж се зарадва Станфорд. — Виж си елхата. Виж колко е красива!