Кандис Бушнел
Сексът и градът (11)

10.
Градски мацки се срещат с провинциални матрони в Гринидж

В Манхатън почти няма жена, която да не е ходила на „поклонение“ при току-що „провинциализирала“ се своя приятелка и да не е съжалила. Всъщност повечето „пилигримки“ се завръщат в града или замаяни, или съсипани. Ето една такава история.

Джоли Бърнард беше импресарио на рок групи в „Интернашънал криейтив мениджмънт“. Преди пет години, когато не крачеше по земното кълбо в каубойските си ботуши и не се мотаеше с рок звезди, с които понякога спеше, тя живееше в Ню Йорк, в едностаен апартамент, обзаведен с черни кожени дивани и гигантска стереоуредба. Имаше дълга руса коса и стегнато телце с големи гърди. Като се прибереше, заварваше милион съобщения на телефонния си секретар, а когато вечер излизаше, в чантата си носеше пари и дрога. Минаваше за известна.

Но после стана нещо. Случи се недопустимото, което идва да покаже, че тези работи са непредвидими. Като навърши 35 години, Джоли се запозна с инвестиционен банкер от „Саломон бръдърс“ и преди да се усетим, омъжи се за него, забременя и двамата се преместиха в Гринидж.

— Нищо няма да се промени — успокои ни тя. — Пак непрекъснато ще сме заедно, ще ни идвате на гости, а през лятото ще си правим барбекю.

Ние казахме:

— Да, да, да.

Минаха две години. Чухме, че родила, после пак. Не можехме да запомним имената на децата й, нито пола им.

— Е, как е Джоли? — питах Миранда, която в един момент й беше първа приятелка.

— Не знам — отговаряше тя. — Когато й се обадя, все е заета. Чакала техника за пръскачките, хванала бавачката да пуши „трева“ в гладачницата или пък някое от децата пищяло.

— Ужасно! Просто ужасно! — казвахме, а после забравяхме.

Но преди месец се случи неизбежното. Пристигнаха малки бели покани с миниатюрни пурпурни цветчета по края, свикващи четири от градските приятелки на Джоли на даряване на булка в дома й. Събитието щеше да се състои в събота, в 13 ч. Както посочи Миранда, в най-неудобното време — последното, което би искала да правиш в събота следобед. Да се мъкнеш до Кънектикът.

— Джоли ми се примоли по телефона — обясни тя. — Каза, че държала да дойдат и някои от градските й приятелки, за да не бъдело толкова скучно.

— Смъртоносна целувка — заявих.

И така, четирите жени се уговориха да отидат — Миранда, 32 г., шеф на кабелна телевизия; Сара, 38 г., собственичка на фирма за връзки с обществеността; Кари, 34 г., нещо като журналистка; и Бел, 34 г., банкерка и единствената семейна в групата.

Старият Гринидж, нови врагове

Разбира се, съботата се оказа най-прекрасният ден в годината засега. Слънчев, 21 градуса. Когато се срещнаха на „Гранд сентрал“^[1], жените мигом започнаха да се оплакват, че в най-прекрасния ден от годината им се налага да се заврат в дома на Джоли, макар че, като типични градски жителки, си показваха носа навън само в най-краен случай.

Проблемите започнаха още във влака. Както винаги, Кари си беше легнала в 4 ч. сутринта, гонеше я ужасен махмурлук и все й се струваше, че ще повърне. Бел се скара с жената отпред, чието дете непрекъснато си подаваше главата над седалката и й се плезеше.

Тогава Сара издаде, че Джоли членувала в „Анонимни алкохолици“ и то от три месеца, — което значи, че на купона можеше да няма коктейли.

Кари и Миранда заявиха, че ще слязат още на следващата гара и ще се върнат в града, но Бел и Сара не ги пуснаха. Сара каза на Кари, че може би и тя трябва да се запише в „Анонимни алкохолици“.

Влакът спря на Олд Гринидж и четирите жени се натъпкаха на задната седалка на бяло-зелено такси.

— Защо го правим? — попита Сара.

— Защото трябва — отвърна Кари.

— Дано само да са си прибрали префърцунените градинарски инструменти — каза Миранда. — Видя ли ги, ще се разкрещя.

— А аз ще се разкрещя, ако видя деца.

— Погледнете! Трева. Дървета. Вдишайте аромата на прясно окосена ливада — рече Кари, която някак мистериозно бе започнала да се оправя. Другите й хвърлиха подозрителен поглед.

Таксито спря пред бяла къща в колониален стил, чиято цена очевидно беше се покачила с дострояването на островръх покрив от етернитови плочи и балкони на втория етаж. Ливадата бе яркозелена, а дърветата, с които беше осеян дворът, бяха обградени с розови цветя.

— О, какво сладко кученце! — възкликна Кари за златистия ритрийвър, който се спусна с лай през ливадата. Но когато стигна до края на двора, отскочи назад, сякаш го дръпна невидимо въже.

Миранда запали син дънхил.

— Невидима електрическа ограда — поясни. — Навсякъде ги има. Бас държа, че скоро ще чуем за нея.

Четирите жени се спряха за малко на алеята, загледани в кучето, което седеше умирено насред двора, но храбро махаше с опашка.

— Може ли вече да се върнем в града? — попита Сара.

 

 

В дневната вече се бяха разположили половин дузина жени и кръстосали крака, крепяха чаши с кафе и чай на коленете си. На масата бяха подредени сандвичи с краставица и тортили със салта. Настрани стоеше — неотворена, недокосната — голяма бутилка бяло вино с „потни“ стени. Бъдещата булка Люси изглеждаше някак ужасена от пристигането на гражданките.

Последва взаимно представяне.

Жена на име Бриджид Чалмърс, от глава до пети в „Хермес“, пиеше нещо подобно на „Блъди Мери“.

— Закъснявате. Джоли помисли, че няма да дойдете — каза с онази сърдечна неприязън, която са способни да проявят една към друга само жените.

— Ами, такова е разписанието на влаковете — сви извинително рамене Сара.

— Извинете, познаваме ли се? — прошепна Миранда в ухото на Кари, което означаваше, че е обявила война на Бриджид.

— „Блъди Мери“^[2] ли пиете? — попита Кари.

Бриджид се спогледа с една от жените.

— Всъщност „Върджин Мери“^[3] — отговори. Посочи дискретно с очи към Джоли. — Дълго време ме интересуваше само това. Алкохолът и купоните. Но после, не знам, става ти скучно. Минаваш към по-важни неща.

— В момента за мен най-важна е водката — каза Кари и се хвана за главата. — Имам ужасен махмурлук. Ако не пийна малко водка…

— Райли! — извика една от жените на дивана, като се наклони напред, за да надникне в съседната стая. — Райли! Излез да си играеш навън.

Миранда се наведе към Кари:

— На кучето си ли говори, или на детето?

„Семеен секс“

После се обърна към Бриджид.

— Е, Бриджид — попита, — с какво точно се занимаваш?

Бриджид отвори уста и елегантно отхапа парченце тортила.

— Работя вкъщи. Имам консултантска фирма.

— Разбирам — кимна Миранда. — За какво?

— За компютри.

— Тя е кварталният ни Бил Гейтс — поясни жена на име Маргерит, която пиеше минерална вода във винена чаша. — Когато имаме компютърен проблем, обаждаме й се и тя го решава.

— Това е много важно при работата с компютри — каза Бел. — Те създават доста главоболия. Особено ако не ги ползваш всеки ден. — Усмихна се. — А ти, Маргерит? Имаш ли деца?

Маргерит се изчерви леко и погледна настрани.

— Едно! — отговори малко тъжно. — Едно прекрасно ангелче. Разбира се, вече не е малък. На осем години е, прави се на мъж. Пробваме за второ.

— Тя се опитва да забременее ин витро — обясни Джоли, после се обърна към всички: — Много се радвам, че родих своите рано.

За нещастие точно тогава от кухнята се появи Кари с голяма чаша водка, в която плаваха две кубчета лед.

— Като стана дума за хлапета — каза, — мъжът на Бел я кара да забременее, но тя не иска. Затова си взе от аптеката тест, който показва кога си в овулация. Аптекарката й пожелала успех, а Бел отговорила: „Не, не, не разбирате! Трябва ми да определя кога не бива да правя секс.“ Не е ли невероятна!

— Не мога да забременея през лятото — поясни Бел. — Как ще се покажа по бански!

Бриджид се върна на предишната тема.

— А ти с какво се занимаваш, Миранда? — попита. — В града живееш, нали?

— Всъщност съм изпълнителен директор на кабелна компания.

— Обожавам кабелната телевизия! — възкликна жена на име Рита, окичена с три тежки златни огърлици и с 12-каратов сапфирен годежен пръстен редом до инкрустирана със сапфири халка.

— Да — усмихна се мило Бел. — Миранда е нашият Бил Питман. Основателят на Ем Ти Ви, нали знаете?

— О, да, знам — отвърна Рита. — Мъжът ми работи в Си Би Ес. Ще му кажа, че сме се запознали, Миранда. Той със сигурност… Всъщност му бях секретарка. Докато не се разчу, че ходим. А той беше женен.

Рита и съгражданките й се спогледаха.

Кари се пльосна до нея и неволно я поля с водка.

— Много съжалявам — каза. — Днес съм толкова непохватна! Салфетка?

— Няма нищо — отговори Рита.

— Това е очарователно — продължи Кари. — Да разведеш семеен мъж! Аз не бих успяла. Накрая вероятно ще се сприятеля с жена му.

— За целта има курсове — добави иронично Сара.

— Да, но аз не искам да ходя на курс с неудачници — отвърна Кари.

— Познавам доста хора, които са ги посещавали. Много са полезни — възрази Бриджид.

— Кой ни беше любимият? — попита Рита. — По садомазохизъм. Как да бъдеш господарка.

— Само с камшик мога да задържа моя буден — каза Бриджид. — Семеен секс.

Люси се засмя дръзко.

Провинциална изненада: биде

Кари стана и се прозя:

— Някой знае ли къде е тоалетната?

Не отиде до тоалетна. Не беше и толкова пияна, колкото изглежда. Вместо това се качи на пръсти по застланите с ориенталска пътека стълби, мислейки си, че ако беше Джоли, вероятно щеше да знае какъв вид е пътеката, защото от такива неща се очакваше да разбира съпругата на богат банкер с къща в предградията.

Влезе в спалнята. Подът беше застлан с дебел бял килим, навсякъде имаше фотографии в сребристи рамки, някои — професионални снимки на Джоли по бански с преметнати през рамо дълги руси коси.

Кари се взира дълго в тях. Какво е да си Джоли? Как успя? Как намери мъж, който се влюби в теб и ти осигури всичко това? Тя беше на 34 години, но никога не беше й се случвало и беше твърде вероятно да не й се случи.

А точно с мечти за такъв живот бе израсла, вярвайки, че ще го получи само като пожелае. Но мъжете, които искаш, не искат брак или пък теб; а тези, които искат брак, са твърде скучни. Влезе в банята. От пода до тавана — черен мрамор. Биде. Може би провинциалните съпрузи, за разлика от мъжете в града, не правеха секс, ако жените им не бяха се подмили току-що. Кари едва не изпищя.

Видя цветна фотография на Джоли, 36х42 см, а ла Деми Мур, само по оскъден, разтворен отпред пеньоар, разкриващ грамадни гърди и огромен корем. Джоли гледаше гордо в обектива, положила ръка над пъпа си, който стърчеше напред като къс ствол. Кари пусна водата и слезе запъхтяна.

— Отваряме подаръците — смъмри я Бриджид.

Кари седна на стол до Миранда.

— Какво ти става? — попита тя.

— Снимка. В семейната баня. Виж я — отговори Кари.

— Извинете — каза Миранда и излезе.

— Какво правите? — поинтересува се Джоли.

— Нищо — отвърна Кари. Погледна бъдещата булка, която държеше чифт червени копринени пликчета, обрамчени с черна дантела. Всички се смеха. Както се прави в такива случаи.

„Цялата треперя“

— Какво ще кажете за снимката? — попита Миранда. Влакът ги полюшваше леко на връщане към града.

— Ако някога забременея — каза Бел, — девет месеца ще си седя вкъщи. Никого няма да виждам.

— На мен би ми допаднало — обади се замислено Сара, загледана през прозореца. — Те имат къщи, коли, бавачки. Животът им изглежда уреден. Завиждам им.

— И какво вършат по цял ден? Това бих искала да знам — заяви Миранда.

— Дори не правят секс — добави Кари. Тя мислеше за новото си гадже Тузаря. Засега всичко беше чудесно, но какво щеше да стане след година-две — ако издържаха толкова?

— Да знаете какво чух за Бриджид! — възкликна Бел. — Докато бяхте горе, Джоли ме привика в кухнята. „Дръж се добре с Бриджид — рече. — Тя току-що разбра, че мъжът й Тад има връзка с друга.“

„Другата“ била съседката й Сюзън. Двамата с Тад работели в града и цяла година пътували заедно до влака. Бриджид ги видяла една вечер в десет часа пияни в колата, която била паркирана в глуха уличка на края на булеварда. Тя разхождала кучето.

Отворила вратата и потупала Тад по голия задник.

— Уитън е болен от грип и иска да пожелае „лека нощ“ на татко си — рекла и си влязла вкъщи.

Цяла седмица не казала нищо, а Тад ставал все по-неспокоен и понякога й звънял по десет пъти на ден от службата. Когато се опитвал да повдигне въпроса, тя заговаряла за двете им деца. Накрая, в събота вечер, когато се наливал с маргарити на верандата, Бриджид му заявила:

— Пак съм бременна. В третия месец. Така че този път няма опасност да пометна. Не се ли радваш, скъпи?

После взела каната с маргарити и я изляла на главата му.

— Типично — промърмори Кари, която чистеше ноктите си с кибритена клечка.

— Добре че мога да имам доверие на мъжа си — рече Бел.

— Цялата треперя — каза Миранда. Влакът минаваше по мост и се приближаваше към града, който се извисяваше пред тях мрачен и кафяв. — Пие ми се нещо. Идвате ли?

След три коктейла в „Иси“ Кари се обади на Тузаря.

— Виж ти — каза той. — Как е?

— Беше ужасно — изхихика тя. — Знаеш колко мразя тези неща. Говореха само за бебета и частни училища, как еди-кой си приятел бил изключен от кънтри клуба и как една от бавачките им блъснала нов мерцедес.

Чу как Тузаря дърпа от пурата си.

— Няма страшно, малката. Ще свикнеш — успокои я.

— Едва ли — отвърна Кари.

Обърна се и погледна към масата. Миранда беше отмъкнала двама мъже от съседна маса и единият вече говореше съсредоточено със Сара.

— Имам нужда от убежище — в „Бауъри“ — каза и затвори.