Ричард Леймън
В тъмните гори (40)

Четиридесета глава

— Корделия!

Тя лежеше по корем сред кръстовете и наблюдаваше. Не се помръдна. Нито пък отговори.

— Корделия! — извика отново Робинс. — Зная, че си тук. Вдигни си задника и ела!

Тя поклати глава. Не проговори.

— Няма нищо да ти сторя. Ела! Това е единственият ти шанс. Вейс, този твой Дявол, е мъртъв. Това означава, че крулите вече не се страхуват от това място. Скоро ще дойдат да те потърсят!

Тя се изправи на колене.

— Имаме заложник. Отиваме към селището на крулите. Твоите родители може и да са там. Отиваме до селището и след това се омитаме. Хайде, идвай.

— Обещаваш ли… — извика тя, — че няма да ми направиш нищо лошо?

— Ако исках да ти направя нещо лошо, щях да те оставя тук.

— Добре. Добре, идвам!