Ричард Леймън
В тъмните гори (35)

Тридесет и пета глава

Корделия насочи острието към гърдите на Робинс, който седеше на пода. В този момент можеше лесно да го прободе.

Но преди да измине разстоянието и успее да нанесе удар по него, Нийла се хвърли в краката й. Шери отскочи към огнището. Робинс се простря на земята по гръб. Корделия изрита ръцете на Нийла. Отново се насочи към Робинс. Той изхвърли единия си крак напред и ритна сабята. Но се нарани и с вик се претърколи встрани. При това движение сабята остана закачена за крачола на джинсите му. Корди застина обезоръжена.

Шери замахна с ръжена към главата й. Но тя го отби с ръка. Нийла докопа левия й крак. Ухапа я за прасеца. Корди си освободи крака, но в същия миг Шери отново замахна с ръжена към главата й. Не я улучи. Корди се обърна и побягна. На прага на вратата ръженът я застигна и болезнено се впи в гърба й. Корделия хукна към коловете. Шери се втурна да я преследва. Ръженът изсвистя във въздуха, но не улучи. Един ухилен череп се изпречи пред Корди. Тя се наведе под напречната дъска. После коленичи и запълзя напред.

Погледна през рамо. Шери се беше спряла.

Нийла се появи на прага с пушката в ръце. Прицели се и стреля. Кал и съчки се разхвърчаха от земята непосредствено зад Корделия.

Тя отново запълзя трескаво и премина през дузина колове. Отекна втори изстрел. Залегна плътно към земята.

Усети нещо овално под корема си. Без да го погледне, знаеше какво е то. Изхлипа и се претъркулна. Гърбът й се удари в един от коловете. Тя застина.

Но нищо не падна на земята.

Лежейки задъхана на една страна, тя почувства допира на предмета, върху който беше паднала. Стисна здраво очи и се пресегна. С опакото на ръката го отблъсна.

После залегна отново и зачака следващия изстрел.

Но такъв не последва.

Погледна назад. Шери и Нийла не се виждаха.

Повдигна се на четири крака. През гората от колове видя как крулите стояха и чакаха мълчаливо, приковали погледи в нея.

Спомни си предупреждението на Грар. Ако ни измамиш, смъртта ти ще бъде кошмарна.

Те не могат да ме достигнат тук, помисли си тя.

Залегна отново. Отпусна глава върху ранената си от ръжена ръка и притвори очи. Почувства се добре на мястото върху земята, макар да беше осеяно с бодливи съчки и тръни.

Ще остана тук.

Въпреки повея на бриза слънцето изгаряше гърба й. По кожата й се стичаше пот. От време на време усещаше ухапването на някое насекомо. Но не помръдваше. Всяко движение щеше да е болезнено. Беше безсмислено, защото нямаше начин да избегне горещината или ухапванията на буболечките.

Никакъв начин да избегне болката.

Или пък крулите.

Не! Има начин да се спася от крулите.

Да остана както сега.

Да оста…

Изведнъж усети, че ужасната горещина я няма. Отвори очи. Бе започнало да се свечерява.

Половината от крулите си бяха отишли. Но останалите я чакаха.

Може би когато се стъмнеше съвсем…

Не.

Ако тръгна през гората, могат да ме хванат.

Смъртта ти ще бъде кошмарна.

Тя отпусна глава и затвори очи.

Засега това е най-доброто място. Най-доброто място.