Ричард Леймън
В тъмните гори (34)

Тридесет и четвърта глава

Нийла отвори очи. Лежеше на една страна, притисната до Джони. Лицето й докосваше голите му гърди. Чувстваше се като че ли бе спала дълго време. Бризът галеше кожата й на топли вълни.

Вятърът го нямаше преди. Явно се бе появил с наближаването на вечерта.

Нийла се обърна по гръб. Сянката на къщата се бе удължила.

— О, Господи! — възкликна тя. Обърна се към Джони. — Времето доста е напреднало.

— Остават още около два часа.

— Не искам да тръгваш. Не и без мен.

— Тук ще бъдеш в безопасност.

— Не ме е грижа дали съм в безопасност или не. Искам да бъда с теб.

— Ами… ще видим. Аз просто…

— Хей, вие там! — провикна се Шери през стената. — Най-добре ще е да дойдете насам!

— Ей сега — извика в отговор Джони.

Нийла седна. Не погледна към стената. Цял следобед избягваше да го направи. Ако Шери наблюдаваше отново, то тя не искаше да знае това.

Двамата с Джони се облякоха. Заобиколиха бързо къщичката и влязоха през отворената врата.

Корделия седеше на пода.

— Иска да ни съобщи нещо — обясни Шери.

— Да — каза Корделия. — Затова и ме изпратиха. Те искат да излезете.

— Каква изненада!

— Ако излезете, няма да ви убият.

— Разбира се — обади се Шери — Обзалагам се, че е така.

— Да, вярно е. Ще можете да се присъедините към тях. Няма да ви убият.

— А защо няма да ни убият? — попита Нийла.

— Те се нуждаят от вас… Имат лоша раждаемост.

— Те ни искат, за да раждаме бебета?

— Да.

— Ами Джони? Той едва ли е способен да…

— Той също може да дойде.

— Говори само истината — предупреди я Джони.

Шери се обърна към него.

— Знаеш ли за какво говори тя?

— Зная. Понякога приемат жени. Млади и хубави. За забавление. А и за разплод. Именно затова не желаят хората от Барлоу да ги подвеждат. Обаче не приемат мъже.

— Вярно ли е? — обърна се Шери към Корделия.

Момичето кимна утвърдително.

— Искаш да кажеш, че ще убият Джони? — попита Нийла.

— Предполагам.

— Ах, кучко! И защо лъжеше?

— Съжалявам — прошепна Корделия. После вдигна лявата си длан и махна мръсната превръзка от нея. — Вижте какво ми направиха!

Нийла погледна чуканчето и тутакси отвърна глава.

— Един от тях го отхапа — продължи Корделия. — Като за урок. За да ми подскажат какво ще направят, ако вас двете не ви изкарам оттук.

Шери се изсмя сухо.

— Голяма оферта, няма що. Първо ще ни чукат, после ще отхапят пръстите ни.

— И ще убият Джони — добави Нийла.

— Благодаря, но аз отклонявам това великодушно предложение — каза Шери.

Корделия ги погледна поред.

— Ако не дойдете с мен, ще ви убият.

— Не могат да дойдат тук — каза й Джони. — Ако можеха, нямаше да те изпратят да преговаряш с нас.

— Не че не могат. Но… се опасяват от някого. — Докато изричаше това, страхът, който се появи в очите на Корделия, беше такъв, че кръвта на Нийла се смрази. — Този някой го видях миналата нощ — продължи момичето с дрезгав шепот. — Той уби Бен. И е набучил главата му на кол. Всички тези глави на коловете са негова работа. Крулите го наричат Дявола. Това е неговата къща и той ще се завърне.

— Кога? — попита Джон.

— Може би тази нощ.

— Пак нещо ни баламосваш — изкоментира Шери.

— Не, честна дума. Той съществува и е… ужасен.

— Но миналата нощ не се завърна — каза Джони.

— Беше зает. Уби Бен. Можеше да убие и мен, но аз се скрих.

— Ако се върне — вметна Шери, — ще се скрием.

— Ти си луда. Всички ви ще убие. — Корделия се изправи на крака. — Аз се връщам. Ще им кажа, че не искате да се предадете.

— Не се връщай — каза Джони. — Остани тук. Ще се измъкнем всички заедно.

— Не, няма да успеете. Аз го видях. Отивам обратно при тях.

Тя направи няколко несигурни крачки към вратата.

— Корделия, недей!

— Вие сте глупаци — каза тя. Посочи с пръст към коловете. — Още тази сутрин главите ви ще бъдат там.

Сабята й беше подпряна до вратата. Протегна ръка към оръжието.

— Остави я тук! — нареди Джони.

— Добре — каза тя.

След това грабна сабята. Извъртя се и се нахвърли към Джони.