Ричард Леймън
В тъмните гори (32)

Тридесет и втора глава

— Някой идва насам! — съобщи Нийла.

Робинс се втурна към отворената врата. Грабна пушката. Коленичи и се прицели в момичето. Тя се приближаваше, залитайки между коловете и блъскайки се от време на време в някой от тях.

— Пияна ли е? — попита Шери.

— Със сигурност нещо не е наред — каза Нийла.

Робинс наведе дулото на пушката.

— Застреляй я, за Бога!

— Но тя идва съвсем сама — каза той.

— И какво от това?

— Изглежда като невменяема — отбеляза Нийла.

Робинс се изправи. Излезе навън.

— Джони, какво правиш? — попита Шери.

— Почакайте — каза той.

Изтича към ъгъла на къщичката. Огледа коловете от другата страна. Не се виждаха крули сред тях.

— Джони, какво…?

Без да отговори, той се втурна към задната част на къщичката. После се върна обратно при вратата.

— Всичко е наред — каза той. — Тя наистина е самичка.

— Това не означава, че ще я оставиш да дойде, нали? Я виж каква сабя носи!

— Тъкмо това гледам — отвърна Робинс. — Тази сабя ми трябва.

Момичето се спъна и падна по очи. Събори няколко колове. Повдигна глава. Застана на четири крака. После бавно се изправи, опирайки се на сабята. Погледна назад, за да види какво разстояние е извървяла. Насочи погледа си към къщичката. Залитна и вдигна ръка. Изтри потта, стичаща се по челото й.

Това нейно движение насочи вниманието на Робинс към гърдите й. Те бяха големи и лъщяха от пот. Робинс почувства, че го облива топла вълна на сексуална възбуда. Насочи погледа към корема й и тъмния триъгълник под него.

— Обърни внимание — каза Шери. — Тя е със следи от бански костюм.

Шери беше права. Гърдите и слабините на момичето бяха по-светли.

— Това е Корделия! — възкликна Нийла.

Робинс се вгледа в лицето. Беше отекло, насинено и изподрано, но не до такава степен, че да не могат да се разпознаят чертите на момичето, което беше с тях предишната нощ.

— Корделия! — извика той.

Тя кимна едва-едва.

— По дяволите! — промърмори Шери.

Залитайки, Корделия продължи да върви напред. Ту вдигаше високо крак, за да преодолее някой от падналите колове, ту се навеждаше, за да не се блъсне в напречната дъска на някой друг кръст.

— Господи, какво са й направили?

— Мисля, че е в шок — каза Робинс.

Корделия отново се спъна и падна на колене.

Робинс метна пушката на рамо. Втурна се към нея.

— Джони, това може да е трик.

— Може и така да е — съгласи се той.

Продължи да си пробива път сред коловете и се озова до нея. Тя все още беше на колене. Вдигна лице. Очите й бяха широко разтворени и някак си празни. Той пъхна ръце под мишниците й. После я вдигна на крака.

— Всичко е наред — каза й успокоително.

В отговор тя вдигна сабята.

— Джони! — извика Нийла.

Той с бързо движение хвана треперещата ръка на момичето.

— Всичко е наред — каза й повторно.

Другата му ръка обхвана кръста й и я придърпа към себе си. Притисна я до тялото си и, все още държейки я за ръката, я повдигна. Понесе я през падналите кръстове към къщичката.

Стигнаха вратата. Нийла изтръгна сабята от ръката й. Робинс я внесе вътре. Остави я да седне на пода. Тя се изтърколи на една страна и присви крака към гърдите си. Застина. После опря устни и засмука едното си коляно.

— Корделия?

Не отвърна нищо.

Робинс се обърна към Нийла и Шери.

— Най-добре е да я оставим за известно време сама.

Тръгна към вратата. Нийла го последва.

— Ще остана тук — предложи Шери. — Нужно е да има човек до нея.

— Добре.

Оставиха Шери до момичето и излязоха навън. Минаха зад къщата. Седнаха на земята. Хванаха се за ръце и заговориха тихо. После Нийла се излегна по гръб и постави глава в скута на Джони. Той погали косата й. Видя, че се прозява и я посъветва да поспи. Тя поклати глава и с тъга в очите каза:

— С толкова малко време разполагаме…

— Разполагаме с години — отвърна той.

Сълзи избиха в ъглите на очите й. Той внимателно ги избърса с длан.