Ричард Леймън
В тъмните гори (24)

Двадесет и четвърта глава

Съблякоха Корди. Две от момчетата я притиснаха към земята, а третото започна да я, възкачва. Тя се заизвива и зарита. То успя да разтвори краката й и легна между тях. Силно сграбчи бедрата й, за да й пречи да мърда. Направи тласък. Главата на члена му заръчка, но не успяваше да уцели цепнатината на вагината й. После проникна в нея. Тя се присви и стисна очи.

— Гледай го — обади се Лили. — Те хич не обичат в такъв момент да си затваряш очите.

Корди обаче продължи да ги държи стиснати. Момчето се клатеше върху нея бързо и отривисто.

— Ще съжаляваш — продължи Лили. — Те тълкуват това като обида. Нима искаш да те убият?

Корди отвори очи. Лицето на момчето беше надвесено над нея. Гледаше я с притворени очи. Беше разтеглило оцапаните си с кръв устни, оголвайки зъбите си. При всеки тласък изръмжаваше силно и я облъхваше със зловонния си дъх.

Извърна лицето си. Лили бе приклекнала до момчето, което притискаше към земята дясната й ръка. Друго момиче — шишкаво, но с малки гърди, — стоеше зад тях. Докато наблюдаваше Корди, то се почесваше с ябълковидния край на дълъг кокал. Кокалът беше мазен и явно наскоро оглозган. Корди бързо отклони погледа си. Видя пак пъшкащото над нея момче и обърна глава настрана.

Момчето, което притискаше лявата й ръка, бе по-младо от останалите. Гледаше я с жадни диви очи. Зад него стоеше стройно момиче с отрязана до лакътя ръка. Затова пък, от врата й висеше изсушена ръчичка, вързана на кожена връв. Почернелите й пръсти бяха извити, като че се канеха да сграбчат нещо.

Момчето се заклати още по-енергично.

Корди се загледа в изсушената ръка на момичето. Опита да се съсредоточи, за да види дали е лявата или дясната. Стремеше се да отвлече вниманието си от ръмжащото и потящото се момче, което сквернеше утробата й…

Лявата ръка.

Осакатената ръка на момичето също беше лявата.

Следователно…

А дали… онази изсъхналата, която висеше от врата й, не беше нейната, собствената?

Момчето изведнъж направи силен тласък. Остана вътре в нея и силно се притисна към тялото й с отметната назад глава и широко отворена уста. Потреперваше. Изпразваше се. Бълващият му сперма пенис засили още повече чувството й на отвращение, обзело цялото й същество. Повдигна й се.

Момчето се отдръпна от нея. Застана право и посочи все още еректиралия си мазен член. Направи коментар на език, който Корди не можа да разбере. После отстъпи с ръце на хълбоците.

Момчето от дясната й страна пусна ръката й.

Корди изскимтя.

— Всичко това е част от изпита — каза Лили.

Когато момчето се озова върху й и се накани да проникне в нея, Корди сви дланта си в юмрук.

— Удариш ли го — прошепна Лили, — считай се за мъртва.

И Корди остана да лежи неподвижно. Свободната ръка застина край нея.

Момчето успя да я накара да извика от удоволствие.

То се изправи, каза нещо на групата, отстъпи настрана. Застана със скръстени ръце до първото момче.

Тогава момчето от лявата й страна пусна другата й ръка. Корди погледна към коленичилата наблизо Лили. Тя дишаше учестено. Лицето й беше зачервено. Момичето зад нея въртеше кокала в ръцете си. Едноръкото момиче пък, цялото покрито с пот, стоеше неподвижно с прикован в Корди гневен поглед.

Ревност?

Тя ревнува, помисли си Корди. Тя ревнува от мен!

Най-младичкият й се възкачи. Пъхна в нея пениса си. Беше по-малък от тези на другите. Устата му се насочи към едната й гърда. Засмука зърното. После започна да го дъвче. Корди потрепери от болка и заскуба с ръка тревата. В следващия миг болката стана нетърпима. Сграбчи момчето за косата и отметна главата му назад.

То се озъби като разлютено псе.

Корди чу отривист смях. Погледна към едноръкото момиче и видя злорада усмивка на устните й.

— Провали всичко — обади се Лили.

Тези думи изпълниха Корди с внезапен смразяващ страх. Тя привлече към себе си главата на момчето у го целуна в устата. Напъха език в нея. Погали гърба му. Стисна бузите на задника му и притисна още по-плътно тялото му към себе си. Момчето изстена от удоволствие. Хванала с длани главата му, тя я придвижи обратно към гърдата си. Той пак я засмука и задъвка. Тя извика от болка, но продължи да се поклаща с него и да стиска задника му. Накрая пъхна пръст в стегнатия му анус. Той се разтърси в спазми. Изстена и се задъха, докато се изпразваше.

Момчето се изправи на крака. Имаше изтощен, но доволен вид. Посочи ерекцията си, каза нещо и се присъедини към другите две момчета.

Корди се надигна и седна.

Трите момчета се впуснаха в разисквания. Клатеха глави и сочеха към нея.

Внезапно едноръкото момиче изкрещя. Извади с рязко движение нож от кожения си колан и го запокити на земята. Устата й забълва странни думи.

Момчетата закимаха.

— Кофти — каза Лили.

— Какво става?

— Кигит казва, че за нищо не ставаш. Тя не иска да се присъединиш към нас. Казва, че си слаба и много зелена. Казва също, че иска да се бие с теб.

— Да се бие с мен?

Момчетата кимаха одобрително на онова, което им казваше Кигит. Тя се отдели от тях и тръгна към Корди.

— Добре ще е, ако се изправиш — каза Лили.

— Ще трябва да се бия с нея?

— Да.

Докато момичето приближаваше, Корди стана на крака. Чувстваше ги как треперят от слабост. Влагалището й я болеше. От него се стичаше сперма. Вътрешната част на бедрата й беше станала лепкава като от сироп.

Отстъпи назад. Озова се на противоположната страна на храсталака. Запита се дали да не се обърне и да побегне.

Кигит се усмихна странно. Посочи с ръка някъде зад гърба й.

Корди не се обърна. Не се хвана на толкова елементарен номер. Продължи да отстъпва. Десният й крак се подхлъзна върху нещо влажно. Бързо отскочи, за да запази равновесие. Но се спъна в някакво препятствие.

Падна по гръб. Бързо се надигна и видя, че се намира сред разхвърлени наоколо човешки останки — ръце, крака, два разкъсани торса.

Кигит взе от земята парче месо и го запрати към Корди.

Улучи корема й. Корди изкрещя и скочи на крака.

Кигит грабна една отрязана ръка. Долепи я до собственото си чуканче и я заразмахва като пародия на собствена.

Корди се обърна и побягна. Чуваше зад себе си стъпките на момичето. Явно я застигаше. Корди рязко сви встрани. Прескочи един дънер и се шмугна в близкия гъсталак, който изподра кожата й. Но Кигит продължи да я догонва.

Къде ли бяха другите? Момчетата? Ако трябваше да се — справи само с това момиче… с това едноръко момиче…

Корди полетя напред, когато Кигит я спъна. Стовари се по очи на земята. Падането беше болезнено. Клечки и трънак изподраха лицето и цялото й тяло. Понечи да се надигне, но Кигит се стовари върху гърба й. Корди падна. Единствената ръка на Кигит стисна гърлото й. Спря дишането и Корди я хвана с две ръце и я отхвърли.

Търкулнаха се встрани. Но Кигит беше върху нея. Възседна гърдите й. Нанесе й юмручен удар между протегнатите й ръце. Юмрукът на едноръката се стовари като чук върху носа й. Размаза го. Корди безпомощно разпери ръце встрани. Кигит тутакси ги притисна с колене към земята. Ударите й продължиха да валят върху лицето на Корди. В един момент секнаха.

Останала с отворени очи, Корди беше твърде зашеметена, за да се бори. Тя гледаше момичето, което беше надвесило ухилената си физиономия. То се приближи още повече. Съсухрената ръчичка се заклатушка пред лицето на Корди. Ръката се сниши още повече. Сухите пръсти се провлачиха през челото й.

Корди изскимтя при допира на изсъхналата ръка. Почувства как ноктите й я изподраха по бузата. Кигит използваше единствената си ръка, за да насочва ноктите към устата на Корди. Пръстите захванаха горната устна като с кука. Разкъсаха плътта. Корди усети вкуса на кръвта си. Почувства натиска на ноктите върху предните си зъби.

Лили коленичи и Корди изведнъж разбра, че останалите ги бяха догонили. Стояха в тесен кръг около нея и гледаха мълчаливо.

Внезапно Кигит замахна с мъртвата ръка към дясното око на Корди. Корди рязко отметна главата си встрани. Ноктите този път одраскаха другата й страна. Извивайки се безумно, тя успя да освободи ръката си изпод коляното на момичето. Сграбчи я за гърдата и я изви.

Кигит нададе вик. В същото време Корди я бутна встрани, без да изпуска гърдата й. На свой ред я възседна. Кигит я удряше отчаяно. Опитваше да освободи гърдата си.

Корди се изви и затисна с лакът гърлото й. Наблегна с цялата си тежест. Нещо изхрущя. Лакътят й потъна. Момичето се разтърси, очите й изскочиха, устата й зина, ръката й се замята в конвулсии. Корди я задържа в това състояние за минута. После изпълзя от агонизиращото тяло и се изправи.

Всички наблюдаваха как Кигит умира.

После момчето, което първо изнасили Корди, заговори.

Корди се обърна питащо към Лили.

— Той казва, че си окей. Но ще трябва да нарамиш Кигит и да я носиш.

— Накъде?

— Към селището.