Ричард Леймън
В тъмните гори (23)

Двадесет и трета глава

— Но защо ли не се приближават? — попита Нийла шепнешком, за да не събуди Джони.

— Казваш го така, сякаш ти се иска да дойдат — рече Шери.

— Едва ли ми се иска точно това.

Облечена, Нийла стоеше на прага и наблюдаваше крулите, мяркащи се в далечината. На няколко пъти се опита да ги преброи. Бяха в непрекъснато движение — едни изчезваха в гъсталака, други се появяваха на тяхно място. Бяха повече от двадесет. Не правеха нищо специално. Просто се мотаеха. А и тя не можеше да ги вижда добре поради кръстовете и набучените глави.

— Като че ли чакат нещо — каза Нийла.

— Да. Нас. Защо не затвориш вратата?

— Трябва да ги държим под око.

— Има и друг начин да ги наблюдаваме — възрази Шери. Затвори вратата и дръпна резето. — Ела насам.

Пристъпи в тъмното към стената и повдигна парче еленова кожа недалеч от вратата. Слънчевите лъчи нахлуха през пролуките на трупите.

Значи така Шери ни е шпионирала, помисли си Нийла.

Смесено чувство на гняв и унижение нахлу в нея при тази мисъл. Колко ли дълго Шери ги беше наблюдавала? От самото начало? И дали сцената я бе възбудила?

Боже мили, как въобще можа да падне толкова ниско?

Шери се пресегна и издърпа кожата. Хвърли я настрана.

— Така е по-добре — промърмори тя.

Нийла надзърна през цепнатината и установи, че идеално се вижда мястото, където тя и Джони се отдадоха на страстта. След това вдигна поглед към пространството отвъд коловете. Там крулите все така се разхождаха със същия изчакващ вид. После погледът й отново застина на мястото пред къщичката.

— Защо го направи? — попита я шепнешком.

— Какво значение има?

— За мен има значение.

— Виж какво, казах, че съжалявам.

— Така е. И не искам ново извинение, а ме интересува защо го направи. Ти си най-добрата ми приятелка, Шери. Как можа да стоиш тук и да ме шпионираш?

— Ние всички ще умрем тук. Това ти е известно, нали?

— Не, не ми е известно.

— Може би мислиш, че Джони ще размаха магическа пръчица и — хоп! — ще се озовем вкъщи.

— Едва ли мисля точно така.

— Онези там, онези подобия на човешки същества, ще ни докопат рано или късно. И тогава няма да има — никакво значение дали съм ви гледала или не.

— Но сега за мен това има значение.

— Твоя си работа.

— Кажи ми все пак.

— Просто забрави за всичко.

— Не мога. Не мога, ако ще оставане и занапред приятелки.

— Майната му!

— С това се изразява значението ми за теб…

— Нямаш дори и идея какво означаваш за мен. И най-малката идея.

Тези думи стреснаха Нийла.

— Аз те обичам!

Нийла я загледа втрещено.

— Какво искаш да кажеш?

— Досещаш се какво искам да кажа. А когато тази сутрин те видях да стоиш гола под слънчевите лъчи… бях като хипнотизирана. Не можех да откъсна погледа си от теб. — Тя изпусна горчив смях. — Ти вероятно си мислила, че съм се била зазяпала в Джони? Да, ето ти изненада — не е така!

— Не мога да повярвам!

— Повярвай го, Нийла.

— Но онези мъже, за които винаги си ми говорила — Джек и Лари. Уесли…

— Мъжете са си мъже. Но ти… Обичам теб.

Нийла поклати глава. Чувстваше се отвратена и изплашена.

— Мислех, че може би ние… Не ми обръщай внимание.

— И какво смяташе да правиш? Да ме прелъстиш ли?

— Да съм се опитвала? Да съм се опитвала някога да го направя?

— Не — призна Нийла.

— Никога не бих предприела нищо, без ти да имаш желание за това.

— Майчице!

— Съжалявам.

— И всичките тези месеци…

— Съжалявам — каза Шери. Отдръпна се от стената. — Мъчително е за мен именно сега. Но мисля, че ще го преживея.

Нийла я проследи с поглед как прекосява стаята и ляга в ъгъла. Обърна се към стената и загледа през процепа.

Обичам те.

Тези думи на приятелката й заседнаха като камъни в корема й. Чувстваше се предадена. Струваше й се, че досегашното приятелство с Шери е била фалшива и мръсна игра. Никакво приятелство, а преструвка от страна на Шери. За да бъде близо до нея ида издебва интимни моменти — да мерне голото й тяло, да я докосне случайно, да я прегърне непринудено.

Лицето й пламна. Спомни си за уикенда, който бяха прекарали заедно в Сан Диего предишния месец. Къпейки се в банята, извика Шери да й донесе шампоана. Докато го подаваше, Шери се пошегува:

— Ако бях мъж, щях ей сегичка да те насапунисам!

Сега вече се оказваше, че не е било шега, а си е било направо предложение.

Може би се бе молила на Бога да я извикам в банята.

Трябва да е било мъчение за нея.

През целия уикенд Шери беше близо до мен, но не отиде по-далеч.

Спомни си и други сцени от този уикенд. Например случаите, когато се преобличаха заедно в стаята. Тогава, същата нощ, Шери помоли да я прегледа за бучки на гърдите й.

Ако бе поискала обратното, щеше да бъде твърде подозрително. Шери беше хитра. Играеше играта си добре.

Не че се беше показала като твърде деликатна през този уикенд, но все пак не бе позволила да се породят у Нийла каквито и да е съмнения.

Още първата вечер Шери извади черна нощница от пътната си чанта.

— Подари ми я Уесли. Най-ебливият кучи син, когото съм срещала.

После, след като я облече, попита:

— Готина е, нали?

— Което си е право, право е.

— Трябва да си призная, че това е единствената ми нощница, милинка. Взех я със себе си в знак на уважение към твоето чувство за благоприличие. Обикновено спя чисто гола.

— Не искам да съм причината да нарушаваш навиците си.

През същия този уикенд Шери доста често се размотаваше гола. Нийла прие това като неин естествен порив да се чувства свободна. Сега това вече не изглеждаше така. Шери се беше излагала на показ, опитвайки се да я съблазни.

Да, но това не бе имало никакъв ефект върху Нийла.

Това обстоятелство е било съкрушително за Шери. Въпросният уикенд вероятно се бе превърнал в мъчение за нея. А и през цялото време, — откакто дружаха — близо година — мъката, незадоволеното желание и надеждата явно я бяха тормозили. Това е била постоянна и несбъднала се надежда, че Нийла най-накрая ще се отзове.

Господи, на какво терзание се бе подложила Шери!

Нийла погледна в полутъмната стая. Шери продължаваше да лежи по гръб в ъгъла, метнала ръка върху лицето си.

Нийла се приближи.

Седна до нея.

— Мой ред ли е да дежуря? — попита Шери.

— Не.

— Какво правят ония там?

— Просто чакат.

— Ще измрем от глад.

— Хей, Шери!

— М-м?

— Съжалявам.

— Ти?

— Съжалявам, че не съм могла да бъда онова, от което се нуждаеш.

— М-да. И аз.

Нийла протегна ръка и взе дланта й в своята.