Метаданни
Данни
- Серия
- Къщата на Звяра (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Beast House, 1986 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мария Върбанова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ричард Леймън. Малкаса Пойнт
ИК Аполо прес, София, 1994
Американска. Първо издание
Превод: Мария Върбанова
Редактор: Светозар Георгиев
Коректор: Илиана Наумова
Формат 108/84/32
Печатни коли 19
Печат: Светлина ЕООД, Ямбол
ISBN: 954-825-115-9
История
- —Добавяне
3
— Приятно ми е. Нора Брансън — тя подаде ръка на мускулестия мъж.
— Джек Уайът.
— Тайлър Моран — представи се Тайлър и се ръкува със слабия мъж.
— Ейб Клантън.
— Имената ви са като на двойка гангстери — пошегува се Нора, докато се здрависваше с Ейб, а Тайлър с Джек. Беше изненадана от топлото му ръкостискане.
— Да — каза Джек. — Ние сме опасни типове.
Тайлър погледна зад Ейб и видя, че непознатият се изкатери по канавката и се качи в камионетката.
— Явно днес имахме късмет — каза Нора.
— Видяхме го как ви изтика от пътя — обясни Ейб. — Карахме точно зад вас.
— Браво. Добре, че спряхте. Много хора биха отминали.
— Да — каза Тайлър. — Искрено ви благодарим.
Ейб кимна леко. Гледаше я втренчено и изпитателно, което я смути. Искаше да отмести поглед, но не успя.
— Направи ли ви нещо?
Тайлър поклати глава.
— Нищо особено.
— Надявам се, че тази кръв е от него, а не е от вас.
— Да.
— А вие — обади се Нора — на север ли пътувате? Защо не спрем заедно някъде по пътя да ви почерпим!
Предложението накара сърцето на Тайлър да се разтупти. После огледа разкъсаната си окървавена блуза.
— Не мога никъде да отида в този вид.
— Тогава се преоблечи — предложи Нора.
— Да, наистина.
— Какво ще кажете за поканата ми?
— Аз съм съгласен — каза Ейб.
Джек потърка ръце.
— Добре.
— Карайте след нас — предложи Нора, — а ние ще спрем на първото прилично място, което видим.
— Готово.
— Ау — извика Нора, — един момент! Заклещени сме!
Тя кимна към задницата на колата.
— Сега ще я оправим — каза Джек.
Ейб се пресегна през шофьорското място и освободи ръчната спирачка. Хвана волана, опря рамо на отворената врата и започна да бута, докато Джек тикаше задницата. Малкото омни се измъкна от канавката. Ейб издърпа отново спирачката.
— Готово — каза той. — Ще ви изчакаме напред.
— До скоро — каза Нора.
Мъжете се отправиха към своята кола, а Тайлър коленичи на дясната седалка и извади от жабката пакет парфюмирани книжни кърпички. След това изпълзя навън и извади една. Когато избърса лицето си, салфетката стана кафеникавочервена.
— Изчистих ли се?
— Горе-долу.
— Господи — промълви и подаде пакета на Нора.
Заобиколиха колата. Докато Нора се почистваше, Тайлър отвори капака на багажника и разкопча куфара. Ръцете й бяха мръсни, изцапани от тревата и издраскани от падането в канавката. По коляното, с което беше ударила мъжа в лицето, имаше от неговата кръв.
Тайлър изчака да отмине някаква кола, след това съблече блузата си. Пъхна я в един ъгъл на багажника.
— По дяволите! — промърмори тя, когато видя кървавите петна върху белия сутиен.
Не можеше тук, на пътя, да си смени и сутиена. Кожата й също бе изцапана, като че ли беше изгоряла от слънцето на големи петна. Взе една тоалетна кърпичка от Нора и почисти раменете, корема и гърдите си. Обърна се към Нора.
— Има ли още?
— Малко под брадичката.
— Боже мой — и Тайлър продължи да бърше.
— Няма повече. По дяволите, тоя кървеше като заклано прасе!
— Прасе е точната дума — каза Тайлър.
Провери дали ръцете й са чисти, извади изгладена жълта блуза от куфара и я облече.
— Как изглеждам? — попита Нора и се обърна.
Тайлър изтупа праха от гърба й и махна няколкото сламки от фланелката.
— Готово.
Затвори куфара и багажника. Отправиха се бързо към вратите на колата и се качиха в нея. Наблизо префуча микробус. След това лентата беше свободна. Тайлър излезе на пътя и погледна към камионетката, когато минаваха покрай нея. Кабината беше в канавката и не се виждаше от ремаркето. По-добре, че не можеше да види мъжа.
— Този лайнар ще трябва да извика влекач каза Нора. — Да не говорим за тестисите му.
След като потеглиха, тя махна към мустанга.
Зад волана седеше Ейб, който им кимна и тръгна след тях.
— Не е лошо да си имаме ескорт, нали? — каза Нора.
Тайлър набра скорост. Синият мустанг поддържаше същата скорост и се движеше малко зад тях.
Нора потърка рамото си.
— Боли ли те?
— Не колкото коляното, с което ударих копелето.
— Даде му да се разбере.
— И двете му дадохме да се разбере, но се уплаших. Ако Джек и Ейб не се бяха появили, щеше да ни разплаче майката.
— Да, сигурно.
— Този Джек е готин, нали?
— Има вид на човек, който вдига гири — каза Тайлър.
— Мислиш ли, че са педали?
— Няма значение, симпатични са.
— Наистина. Но има разлика между симпатични и симпатични, нали?
— Едва ли са педерасти. И аз първо си помислих…
— Да, но когато Ейб те изгледа влюбено…
Тайлър почувства, че се изчервява.
— И все пак, не е съвсем обичайно двама мъже да пътуват заедно.
— И ние пътуваме заедно.
— Вярно! — изсумтя. — Сигурно те пък се чудят дали не сме лесбийки. Ха-ха — тя се потупа по корема. — А какво ще кажеш за Ейб? Не бих го изритала от леглото. Чу ли как втълпяваше на онова копеле: „Ето какво ти предлагам. Първо се извини на дамите…“ Говореше като Мръсния Хари[1]. В този мъж има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед, помни ми думата.
— Какво искаш да кажеш?
— Такъв не можеш да срещнеш в балетното училище. Очите му са студени. И двамата имат сурови погледи, забеляза ли? Освен когато Ейб те изучаваше. Тогава очите му излъчваха мекота — тя се разсмя дяволито. — А може би някое друго място е станало твърдо, ако се досещаш какво искам да ти кажа.
— Стига, Нора!
— Права си. И аз не мисля, че са педали. Господи, надявам се да не са.
— Не виждам какво значение има — каза Тайлър. — Не са ни гаджета. Не отиваме на любовна среща. Просто ще ги почерпим, нали така? Вероятно никога повече няма да ги видим.
— Човек никога не знае, скъпа. Просто никога не може да е сигурен.