Ричард Леймън
Малкаса Пойнт (27)

26

Ейб държеше слушалката до ухото си и слушаше слабия сигнал. Някой почука на вратата.

— Кой е? — извика Джек.

— Гормън Харди.

Ейб кимна и Джек отвори вратата. Влезе Гормън. Мъжът изглеждаше зачервен и неспокоен. Бързо огледа стаята.

— Какво стана? — попита той.

Джек приближи пръст до устните си.

— Къде са другите?

— В тоалетната.

Гормън се запъти към банята, но Джек го сграбчи за ръката.

— Почакай! — заповяда му той.

— Полицейско управление, Малкаса Пойнт — каза гласът по телефона. — Говори сержант Матюс. Слушам Ви.

— Тази сутрин говорих с един от вашите хора.

— Направихте ли снимките? — Гормън попита Джек.

— Да. Сержант Пърсел — продължи Ейб. — Навярно дежурството му е приключило, но трябва да говоря с него. Много е спешно.

Гормън бе зяпнал Ейб.

— Ще се опитам да се свържа с шефа у дома — отговори Матюс. — Кажете ми името и телефона си. Ще му кажа да Ви се обади веднага.

— Добре.

Ейб съобщи името си. Върху телефонния апарат бе изписан телефонния номер на „Уелкъм Ин“ и той го прочете.

— Това е засега, г-н Клантън.

— Предайте му, че е изключително важно. Ако не успеете да се свържете с него, моля, обадете се.

— Ще Ви се обадя.

Ейб затвори слушалката.

— Какво става? — попита Гормън.

— Налетяхме на Вашия Звяр.

— Погубихме онова копеле — допълни Джек.

Устата на Харди зяпна отворена.

— Вие сте го убили!

— Обезглавихме го — отвърна Джек ухилено.

— Кое е момичето? Видях, че влязохте с още някого.

— Джанис Крогън — каза Ейб. — По всичко личи, че снощи е била някъде наблизо до „Къщата на Звяра“ с Вашия приятел Блеик. Говореше много неясно по този въпрос, но някак се озовала пленница в къщата на Куч. Блейк е мъртъв. Както родителите на момичето.

— Брайън? Брайън е мъртъв? О, не! — разтърси невярващо глава. — Не може да бъде! Той… той е най-добрият ми приятел.

— Джанис казва, че намерила телата им в мазето на къщата на Куч, докато бягала…

— А по петите й я преследвал един от зверовете — допълни Джек.

— Един от зверовете? — попита Гормън.

— Каза, че има и втори.

— Невероятно — възкликна Гормън.

— Много е пострадала — съчувствено произнесе Ейб. Повечето от раните са повърхностни ухапвания и драскотини. Тайлър и Нора я почистват и преглеждат.

— Ще се оправи ли?

— Като се има предвид през какво е минала, изглежда в твърде добра форма.

 

 

Момичето седеше върху тоалетната чиния, гърбът й облегнат в казанчето, ръцете й бяха отпуснати до тялото, очите й бяха вперени напред като в транс.

Тайлър клекна пред нея и хвана внимателно коленете й.

— Успокой се, Джанис. Всичко свърши.

Джанис поклати глава.

Нора пусна душа.

— Сега ще ти помогнем да се измиеш — каза Тайлър.

Разгърна одеялото и ахна при вида на разкъсаната кожа на тялото. Цялото бе в кръв и мръсотия.

— Господи! — промълви Нора.

Тайлър смъкна одеялото от раменете на Джанис и попита:

— Можеш ли да станеш?

Джанис се наведе напред. Нора и Тайлър й помогнаха да се изправи. Нора поддържаше момичето, а Тайлър мина зад Джанис. Гъстата й коса бе сплъстена и пълна с частици човешка плът. По гърба й бяха залепнали малки кървави парченца. На Тайлър й се догади, очите й се навлажниха. Пое си дълбоко дъх и избърса очи. По раменете на Джанис личаха разрези и пробождания. По гърба й се виждаха резки от следи на животински нокти. Дупето й бе одрано и кървящо, сякаш се бе ожулила при падане.

— Ще я заболи от топлата вода — каза Тайлър.

— Направила съм я хладка — Нора погледна гърба на Джанис и се сви. — Господи, мили боже!

— Една от нас трябва да влезе с нея под душа.

— Добре.

Нора бързо се съблече, а Тайлър продължи да държи Джанис за ръката. Нора дръпна завесата на душа и влезе във ваната. Помогнаха на момичето да прескочи ръба на ваната. Джанис отвори уста и изпищя, когато топлата струя потече по гърба й. Водата, която се оттичаше към канала, стана розова. В нея плуваха парченца месо. Тайлър извърна очи. Тоалетната седалка бе изцапана с кръв. Тя затвори очи и пое дълбоко дъх, за да не повърне. През съскането на душа чу слабия звън на телефона.

— Ейб Клантън!

— Обажда се Уолъс Пърсел от полицията.

— Благодаря! Сутринта говорих с Вас за „Къщата на Звяра“. Моята приятелка е била някога…

— Да, спомням си. Какво се е случило?

— Тази вечер бяхме на плажа — излъга Ейб. — Когато се връщахме, забелязахме млада жена, на която нещо се случило. Беше близо до „Къщата на Звяра“ — точно пред оградата при входа. Лежеше гола и пребита. Докарахме я тук, за да й дадем първа помощ. Казва се Джанис Крогън.

— Вие сте я намерили? — гласът на Пърсел звучеше смаян.

— Избягала е от къщата на Куч. Каза, че са я затворили там снощи. Брайън Блейк и родителите й са мъртви. Труповете им са в мазето на Куч.

Пърсел не каза нищо.

— Момичето е при нас. Ние сме в мотела „Уелкъм Ин“.

— Мога ли да говоря с нея?

— Тя е в банята.

— Описа ли онзи, който я е нападнал?

— Нападнал я е Звярът.

— Звярът?!

— Той съществува. Явно живее в къщата на Куч. Маги и другите го отглеждат като домашен любимец.

— И Джанис твърди, че Звярът я е нападнал и е убил родителите й и Блейк?

— Точно така. Още нещо. Джанис казва, че не била единствената пленница в къщата на Куч. Имало някаква жена, която държат насила и която има малко дете.

Ейб чу въздишка.

— Добре, г-н Клантън. Благодаря Ви за информацията. Ще се погрижим за всичко и ще се обадим по-късно.

— Там ли отивате?

— Да.

— Внимавайте!

— Винаги внимавам. До скоро — затвори телефона.

— Какво става? — попита Джек.

— Ще влезе кавалерията.

— Без нас? — попита Джек.

— Не сме поканени.

— Сами ще се поканим.

— И аз имам същото намерение.

Ейб мина бързо покрай Гормън и почука по вратата на банята.

Отвори Тайлър. Лицето й бе бяло като платно.

— Как е момичето?

— В кръв и мръсотия, но не тече много кръв.

Погледна към Гормън. Обърна се отново към Ейб, излезе от банята и затвори вратата.

— Какво става, Ейб?

— Говорих с полицията. Тръгват към къщата на Куч. Джек и аз отиваме да ги пресрещнем там.

Устните й се изкривиха.

— Недей да влизаш.

— Ще видим само дали имат нужда от помощта ни.

— За бога, Ейб!

— Искам с Нора да останете тук и да се погрижите за момичето. Ела с мен до колата да ти дам чантичката за първа помощ. Превържете я колкото можете. Като се върнем, ще потърсим лекар или ще я заведем в болница.

Хвана Тайлър за ръката и я поведе към вратата.

Джек и Гормън ги последваха.

— Вие идвате ли с нас? — обърна се Джек към Харди.

— Разбира се. Това може да се окаже кулминацията на моя роман — отговори той и преметна през глава фотоапарата.

Ейб отвори дясната врата. Коленичи на седалката. Отвори жабката. Извади пластмасова кутия. Подаде я на Тайлър.

— Пази се! — настоя тя.

— Не се притеснявай.

Джек, който стоеше до нея, започна да пъха патрони в пълнителя на пистолета си.

— Имате ли оръжие и за мен?

— Съжалявам.

Тайлър обви ръце около Ейб и силно го прегърна.

— Дали не можем да се отбием набързо до автобуса на Капитан Франк? — каза Гормън. — На път е. Има цял арсенал и няма да ми откаже някой пистолет.

— Няма време! — отсече Джек.

Ейб целуна силно Тайлър по устните.

— Много бързо ще се върнем.

— Така каза и миналия път — гласът й бе напрегнат и трепереше, сякаш всеки момент ще заплаче.

— И се върнах.

— Но се забави.

— Този път ще бързам — потупа я леко по дупето. — Влизай и се погрижи за Джанис.

— Да, сър — брадичката й затрепери.

Тя се обърна и изтича.

— Хайде да тръгваме — каза Ейб.

 

 

Тайлър затвори вратата и се облегна на нея. По лицето се търкулнаха сълзи. През хлипанията и риданието чу как колата потегли.

По дяволите, как можа отново да тръгне и да я остави?

Защото е мъж.

Защото е горд.

Защото е в характера му да помага, дори когато рискува живота си.

Ако не беше такъв, нямаше да е Ейб и може би тя няма и да е толкова отчаяно влюбена в него.

По дяволите!

Избърса лицето си с ръкава на пуловера. Дръпна се от вратата и прекоси празната стая.

От банята се чуваше постоянния шум на течаща вода. Отвори вратата и влезе. Силуетите на Нора и Джанис смътно се очертаваха зад найлоновата завеса на душа.

С парче хартия Тайлър изчисти кръвта от тоалетната, хвърли я и пусна водата.

— Как е? — попита и дръпна леко завесата, колкото да погледне вътре.

Нора поклати глава. Бе прехапала долната си устна. Хълцаше и внимателно плъзгаше сапуна по гърба на Джанис.

Джанис стоеше под душа, с ръце, опрени на стената, чело — върху плочките. Кръвта и мръсотията бяха измити. Личаха следите от банските — една бледа линия на гърба светъл триъгълник на дупето. С тях момичето изглеждат по-реално, по-уязвимо отпреди — девойка, която се пече слънце, обича да ходи на плаж и случайно попада в центъра истински кошмар.

Раните и драскотините ще изчезнат с времето. Тайлър надяваше, че следите от ухапванията и резките от животинските нокти няма да оставят трайни белези. Би било много жалко за толкова красиво момиче. За щастие изглеждаха повърхностни. Сякаш звярът се е борил с нея, опитал се е да я задържи, а не да я убие.

Нора се наведе и насапуниса краката на Джанис.

— Имам комплект за първа помощ — каза Тайлър. — Ейб мисли, че трябва да я закараме в болница, когато се върне.

Нора вдигна въпросително очи.

— А той къде отиде?

— В къщата. В къщата на Куч.

Джанис обърна рязко глава и погледна през рамо към Тайлър.

— Джек и Харди тръгнаха с него. Искат да изчакат полицията там.

— По дяволите! — изруга Нора.

Джанис се намръщи. Очите й светеха с тревога.

— Полицията ли? Ще влязат ли вътре?

— Предполагам.

Момичето се отблъсна от стената. Примижа срещу струята и се обърна. Нора изпусна сапуна и се изправи.

— Какво…?

— И аз отивам.

Наведе се и избърса задната част на краката си, за да махне сапунената вода.

— Мисля, че трябва да останеш с нас — каза й Нора. — Състоянието ти не позволява…

— Трябва да отида.

Тайлър я хвана за мократа ръка. Помогна й да излезе от ваната.

— Добре съм.

Момичето се държеше на крака. Тайлър я пусна. Взе една хавлиена кърпа и я подаде. Джанис започна настървено да си бърше косата.

— Полицията ще се погрижи — каза Нора. — Трябва да легнеш и да чакаш.

Тя разтърси глава.

— Става въпрос за родителите ми. Аз, точно аз трябва да съм там.

Нора спря водата.

— Нямаш дрехи.

Джанис избърса лицето си. Присви се от болка. Лицето й се опъна, докато попиваше водата от разраненото си рамо.

— Имам дрехи. В стаята си.

— Нямаш кола — каза Нора и излезе от ваната. — Ченгетата задържаха колата на родителите ти.

— Аз ще я закарам — обади се Тайлър.

— По дяволите! — каза Нора.

— Вие се изсушете. Ще донеса дрехи на Джанис. Излезе от банята. Грабна чантата си от леглото на Ейб и се втурна към вратата. Студеният вятър я освежи, докато тичаше през площадката.

Този път, мислеше тя, няма да чакам, няма да се притеснявам и да мисля дали Ейб е добре. След десет минути ще бъда с него. Ако вече е влязъл в къщата, също ще вляза. Ще стоя плътно до него.

Пъхна ключа в бравата, завъртя го, отвори вратата и плъзна ръка по стената, търсейки копчето на осветлението. Лампата между двете легла светна.

Нейното продължаваше да стои неоправено след следобеда с Ейб. Покривката му лежеше на пода, където я бяха изритали. Чаршафите бяха разбъркани. На другото легло лежеше отвореният й куфар. Наведе се над него и издърпа сгънат чифт дънки, жълтата блуза, в която бе облечена а време на обиколката на „Къщата на Звяра“, чифт чисти розови бикини и мокасините си. Сутиен? Презрамките му ще убиват Джанис.

Поколеба се дали да не се преоблече. Отказа се — нямаха време. Стисна дрехите пред гърдите си и изтича от стаята. Вратата се хлопна. Скочи от площадката.

Освен мерцедеса на Харди и нейното омни, паркингът беше празен. Наоколо нямаше никого. Прозорците на другите бунгала не светеха.

Тайлър се спря до своята кола и отвори предната врата. Пресегна се вътре да отключи отзад и изпусна една от обувките. Отвори задната врата, хвърли дрехите на седалката, метна до тях и обувката.

След това хукна към бунгалото на Ейб. Натисна дръжката. Беше заключено.

Потропа.

Нора отвори. Косата й изглеждаше тъмна и прилепнала, сякаш не й бе стигнало време да я изсуши докрай, но бе облечена, с изключение на блузата.

— Разбрах, че ще донесеш на Джанис някакви…

— В колата са. Може да се облече по пътя. Да вървим!

Нора държеше блузата пред гърдите си. Наведе се през вратата и се огледа.

— Няма никой. Хайде!

Нора се обърна и извика в стаята:

— Хайде!

Джанис не попита нищо. Нора отстъпи и я пусна да мине.

— Онази ли е колата? — кимна към омнито.

Пипна раните си отстрани. Не направи никакъв опит да прикрие голотата си, сякаш не я осъзнаваше.

— Оставих ти дрехи на задната седалка.

Джанис кимна и тръгна към омнито. Вървеше сковано. Потреперваше от болка, докато слизаше по стълбите. Леко накуцваше, но стигна до колата. Нора избърза пред нея и отвори задната врата.

Тайлър се метна на шофьорското място. Колата се разклати, когато Нора седна отпред. Тайлър завъртя ключа на стартера.

— Хайде да се успокоим — каза Нора. — Возим ранено момиче.

— Побързай! — извика Джанис от задната седалка.

Тайлър премести лоста на задна скорост и натисна педала на газта.