Ричард Леймън
Къщата на Звяра (64)

3

Джуд видя, че от всекидневната срещу него струи синя светлина. Тихо се приближи. Надникна вътре. Гледката го зашемети. Погледна наляво и видя входната врата. Беше на около два метра от него.

Маги и съществата бяха на около десетина метра. Чудовището, което беше под нея, нямаше как да стане. Това, което беше зад нея, не можеше да го види. Но третото, пред лицето й, беше обърнато точно в неговата посока. Не можеше да застане на вратата, без то да го забележи.

Джуд скри главата си и се притисна до стената. Няколко секунди слуша сумтенето и звуците от мляскане и смучене. Маги дишаше тежко. От силата на звуците Джуд разбра, че Маги и съществата вече са към края.

А щом свършат, шансовете му да се измъкне…

Да се измъкне ли?

За бога, той почти забрави за какво беше дошъл.

Дойде, за да убие Звяра.

Дойде, за да спре убийствата му.

Оказа се обаче, че не е един, а са пет звяра. Може би и повече. Това не променя целта на неговата мисия. Нито пък необходимостта да бъдат избити. Даже, в някаква степен, намесата му е още по-наложителна.

Джаджмънт Ръкър се отдръпна от стената, клекна и стреля. Един от зверовете извика. Куршумът разби черепа му. Политна назад, пенисът му се изплъзна от устата на Маги и опръска със сперма косата и лицето й.

Звярът, който стоеше зад нея, се обърна към Джуд. Следващият куршум го улучи в дясното око. Свлече се върху гърба на Маги.

Джуд спря да стреля. Видя как тя се опитва да свали животното от гърба си. Мъртвият звяр падна. Маги се претърколи от този, който беше под нея и легна настрани така, че с тялото си да го предпази от куршумите на Джуд.

Бавно се изправи, като с тялото си прикриваше Звяра. Той се изправи зад нея. Маги тръгна към Джуд.

— Копеле! — просъска. — Кой ти дава това право? Как смееш да се промъкваш тук? Да стреляш по нас. Да убиваш най-скъпите ми същества.

Продължаваше да куцука към него, влачейки крака си, който сякаш преди много години е бил наръфан и лошо е зараснал. Старите й, провиснали гърди бяха покрити с дълбоки драскотини и пресни разрези. Някои все още кървяха. Кръв капеше и от врата, и от разранените й рамене. Джуд разбра защо винаги носи шал.

— Спри!

— Копеле!

— По дяволите, ще те застрелям!

— Няма да го направиш.

Изведнъж чу ръмжене, което идваше откъм стълбата, зад гърба му. Джуд рязко се обърна и стреля в бягащия силует. Той изпищя, но не спря. Ноктите на Звяра, който лежеше под Маги, одраха Джуд по гърба. Той се дръпна напред, обърна се и измъкна мачетето от колана си. Ноктите пак замахнаха. Този път Джуд отсече ръката. Стреля в гърдите му, след това насочи пистолета си към звяра, който изскочи зад колоната на стълбището. Джуд изстреля три куршума в него. Звярът падна.

Маги се свлече на колене до простреляния Звяр. Прегърна бялото тяло и занарежда:

— О, Ксанаду, Ксанаду. О, Ксанаду!

Гърбът й представляваше обезобразена маса от струпеи и кървящи рани.

— О, Ксанаду — хлипаше тя, обгърнала с ръце главата на мъртвия звяр.

— Има ли още? — попита Джуд.

Маги не му отговори. Сякаш не го чу.

Джуд заобиколи Маги и трупа на Ксанаду. Тръгна към стълбите. Видя бледа синя светлина в коридора на горния етаж. Мълчаливо започна да се изкачва.