Ричард Леймън
Къщата на Звяра (61)

6

Като осъзна, че Лари е мъртъв, Дона изтича към предната страна на къщата. С два изстрела разби ключалката на вратата, но въпреки това трябваше няколко пъти да блъсне с рамо здравото дърво, за да я отвори. Влезе в антрето и извика Джуд.

Отвътре не чу глас. Не чу никакъв звук. Отново извика Джуд, този път по-високо. Пак никакъв отговор.

Преметна пушката на рамо и извади от задния си джоб горелката. Отвъртя капачката. Обърна я наопаки и драсна грапавата й повърхност по края на горелката. В началото проблесна само искра. При втория опит горелката се запали със свистене и синьо-белият й пламък огря антрето и стълбището. Дона бавно започна да се качва по стълбите. Продължи да се изкачва, дори когато пламъкът освети двете тела на върха на стълбите. Рой лежеше по корем, а тилът му беше така разкъсан, че приличаше на кървава пихтия. Върху гърба му имаше някакво странно бяло същество. Когато видя обезглавения кочан на врата му, тя се задави. Обърна се и повърна.

След това продължи да се изкачва. Стигна до горния край на стълбището и прескочи телата. Тръгна надолу по коридора към спалнята на Маги, пристъпи в нея и извика „Джуд!“. Прекоси коридора към стаята на Лили и пак го извика. Отново никакъв отговор.

Върна се при стълбите. Въпреки че звярът лежеше мъртъв в краката й, усети паническо нежелание да тръгне по коридора и да провери другите стаи.

— Джуд! — високо извика тя. — Къде си?

Никой не отговори. Бързо тръгна по тесния коридор. Дръпна настрана два от столовете, които стояха на мястото, където бяха убити синът и бащата Зиглър. Като стигна края на коридора, влезе в стаята отляво. Горелката огря с трепкаща светлина стените, дървеното конче, двете еднакви легла и восъчните фигури на убитите деца на Лили Торн.

— Джуд? — тихо каза тя.

В стаята нищо не се раздвижи.

Прекоси коридора и завъртя дръжката на детската стая. Тя не поддаде. Дона си спомни как Маги спомена, че тази стая е винаги заключена. Тя два пъти ритна вратата.

— Джуд? — след това прошепна. — По дяволите.

Огледа се за безопасно място, на което да остави горелката. Клекна и я облегна на стената. Тапетът почерня и се нагъна. Изправи се, свали пушката и стреля през тънкия процеп, там където резето влизаше в касата на вратата. То се изметна. След това бутна вратата с рамо. Усети, ме поддава и взе горелката. Преметна отново пушката и отвори вратата на детската стая.

— Джуд? — извика тя.

Влезе в стаята. Пламъкът освети празна детска люлка, една кошарка, куклена къща, която на височина стигаше почти до кръста й. В стаята имаше също и кофи, четка за миене на под, три метли, прахосмукачка и маса, покрита с гъби, парцали, мебелочистител, почистващи препарати и гланц за стъкло. Очевидно Аксел използваше детската стая за склад.

Дона излезе. Бързо мина обратно по коридора, покрай столовете и спря при труповете.

Погледна към вратата за тавана. Беше широко отворена.

— Джуд? — извика тя към таванските стълби.

Започна да ги изкачва. Бяха много стръмни, а стените толкова близко до нея, че сякаш я притискаха. Бързаше. Вратата продължаваше да е отворена. Стигна я и се поколеба, преди да влезе.

— Джуд, тук ли си? Джуд?

Наведе се, за да мине под ниската рамка. В пространството, огряно от пламъка на горелката, видя люлеещ се стол, писалище, няколко настолни лампи и диван. Влезе в стаята и, като се движеше на една страна, мина между писалището и дивана. Видя пред себе си тъкачен стан. Мина вляво от него, преметна крак през навит на руло килим и залитна, за да не стъпи върху човешка ръка. Хвана се за един стол, обърна се, видя разрошена коса, широко отворени очи, разкъсани рамо и гърди.

Слава богу, не беше Джуд.

Мери Зиглър.

Левият крак на Мери беше така разкъсан от глезена до бедрото, че се виждаше костта. Дона се извърна, наведе се и повърна. Стомахът й беше празен, но продължаваше да се свива и да я разкъсва от болка. Най-сетне й мина. Избърса насълзените си очи и тръгна към вратата.

Прескочи навития килим. Мушна се между дивана и писалището. Точно в този момент вратата пред нея се затвори.