Ричард Леймън
Къщата на Звяра (60)

5

Джуд се беше проснал по средата на стълбите и се държеше за една от пръчките на перилата, когато чу шума на счупено стъкло и викът на Лари. Започна да се качва по стълбата. Горе, над него, се появи бялото чудовище. То скочи. Джуд успя да стреля в упор, преди ноктите му да го одерат и изтръгнат пистолета. С вик на предсмъртна болка съществото се шмугна покрай Джуд. Слезе по стълбите, залитайки. Джуд се надвеси над парапета и видя как бледият му силует се затътри към кухнята.

Джуд бързо се изкачи до върха на стълбите. Там опипа с ръце пода около тялото на Рой и първия звяр. Откри фенера си. Включи го. На светлината видя мачетето на Лари. Изтича по коридора до спалнята на Маги. Светлината на фенера освети счупения прозорец над преобърнатия параван от папиемаше. След това фенерът освети обезглавено тяло. Джуд се наведе над него и осъзна, че това е само восъчната фигура на Том Багли, приятелят на Лари от детството.

Джуд изтича до прозореца и погледна надолу. На земята видя две проснати тела. Някаква жена беше застанала на колене до едното.

Дона.

— Жив ли е?

Дона вдигна лице нагоре.

— Джуд, добре ли си?

— Да — излъга той. — Лари жив ли е?

— Не знам.

— За бога, извикай помощ! Извикай лекар. Линейка.

— Слизаш ли вече?

— Ще проследя Звяра.

— Недей!

— Помогни на Лари.

Той се дръпна от прозореца, прекоси стаята и отиде до скрина. Мушна мачетето под колана си и дръпна най-горното чекмедже. Автоматичният колт на починалия съпруг на Маги беше точно там, където тя беше показала. Освободи празния пълнител. Измъкна от джоба си по-голяма пачка, с двадесет патрона, и я мушна в пистолета. Той щракна на място. Зареди го и изтича от стаята.

Прескочи телата в коридора и се втурна надолу по стълбите. Притича до кухнята. На светлината от фенера видя, че на пода има следи от кръв. Проследи кървавите ивици. Те стигаха до килера, минаваха през една отворена врата и се спускаха по стръмното стълбище към мазето.

Влажният въздух на мазето беше хладен и миришеше на пръст. Плъзна лъча на фенера из вътрешността и огледа купчината плетени кошове и рафтовете с прашни буркани със зимнина. Любопитството му го накара да изостави за малко кървавата диря и отиде до кошовете. Зад тях, точно както я беше описала в дневника си Лили Торн, откри дупката.

Върна се към тъмните петна кръв по пръстения под и видя, че се отклоняват наляво и свършват пред един изправен сандък, плътно прилепен към стената. Сандъкът бе заключен отвън. Звярът не можеше да се е скрил в него.

Джуд чу два далечни и слаби изстрела. За миг се притесни. После се сети, че може би Дона е стреляла с пушката, за да привлече внимание, да повика полицията и помогне на Лари.

Той насочи фенера към пръстения под, вдясно от сандъка. Мушна пистолета си в един от джобовете на предпазната жилетка. Напъха пръсти между сандъка и стената и го дръпна напред. С рязък стържещ звук сандъкът се отмести. От задната му страна висеше въжена дръжка. Тя беше почерняла от влажната кръв.

Там, където трябваше да има стена, Джуд откри отвора на тунел. Взе отново фенера и влезе в тунела.