Ричард Леймън
Къщата на Звяра (48)

1

Джуд остави другите в бунгалото и обиколи мотела. Не видя никакъв ролс-ройс, нито пък висок мъж, който да прилича на съпруга на Дона. Върна се в бунгалото. Даде знак на Дона да излезе.

— Сега — каза той — ще идем в твоето бунгало и ще го чакаме там.

— Ами Санди?

— И тя също.

— Налага ли се? Не бих… не искам да го вижда, ако е възможно.

— Там е работата. Изглежда, още не се е появил, но може и да е тук. Възможно е да съм го изпуснал. Ако ни наблюдава, ще види, че оставяме Санди в номер 12. Може да се опита нещо да й направи.

— Ако е с нас — каза Дона — и Рой по някакъв начин ти се… изплъзне… тогава тя е в ръцете му. Ако я оставим с Лари, ще е в безопасност.

— Ти как предпочиташ?

— Мислиш ли, че ще разбере, ако я оставим във вашето бунгало?

— Може би — призна Джуд.

— Но има голяма вероятност и да го заблудим.

— Да, естествено.

— Добре. Нека я оставим с Лари.

— Окей.

Джуд нареди на Лари да не излиза, да заключи вратата и да пусне пердетата. Ако усети и най-малката опасност, да изстреля един предупредителен изстрел и да се залостят със Санди в банята. Да се скрият във ваната, където няма опасност да ги улучат куршумите. Той ще дойде пет секунди след изстрела.

— Може — каза Лари, — да успея да очистя тоя тип със сигналния изстрел.

— Ако стреля по теб, отвърни му. Но не го чакай в засада. По-безопасно е, ако се скриете във ваната и заключите вратата на банята.

Джуд му остави пушката и взе дневника на Лили Торн. След това двамата с Дона пресякоха сенчестия паркинг и отидоха в номер 9.

Влезе пръв и претърси стаята. След като Дона прекрачи прага, заключи вратата и провери дали пердетата покриват изцяло прозореца. Запали лампата на нощното шкафче между двете легла.

— Къде искаш да се разположа? — попита Дона.

— Аз ще седна на пода, между двете легла, така че няма да се виждам. Ти можеш да се настаниш на едно от леглата. Може би на това — каза той и потупа леглото, което беше по-далече от вратата.

— Харесва ми. Какво ще правим, докато чакаме?

— Ако искаш гледай телевизия. Все едно, аз искам да видя какво разказва Лили.

— Може ли и аз.

— Разбира се.

— Искаш ли да чеша на глас?

— Добре — той се усмихна.

Предложението й му хареса. Даже много.

Дона събу маратонките се. Чорапите й бяха бели. Стъпалата й се сториха много малки на Джуд. Гледаше я докато се качва на леглото. Дона опря гръб на рамката.

Той седна на пода между двете легла. Сложи една от възглавниците пред нощното шкафче и се облегна на нея. Остави 45 калибровия колт на пода, до себе си.

— Нагласи ли се? — попита Дона.

— Да.

— „Моят Дневник“ — зачете тя. — „Достоверно описание на моя живот и най-личните ми преживявания“.