Ричард Леймън
Къщата на Звяра (45)

2

След половинчасовата разходка, която направиха по хълма, който гледаше към океана, те прекараха следобеда в номер 12. Лари прочете дневника за по-малко от час, като от време на време клатеше невярващо глава и промърморваше по нещо. Санди се беше вторачила в телевизора. Дона и Джуд седяха до прозореца.

В четири и половина Дона каза, че иска да разбере какво е станало с колата. Четиримата отидоха до бензиностанцията. Когато я наближиха, тя видя, че синият маверик, заедно с три други коли, е паркиран до гаража.

— Сигурна съм, че още не го е пипнал.

Джуд отиде с нея до канцеларията. Кокалестият монтьор говореше по телефона. Изчакаха го отпред да свърши разговора.

— Всичко е наред, госпожо — обяви той, когато излезе.

— Искате да кажете, че е готова? — попита Дона и с нежелание прие неочакваната новина.

— Разбира се. Получихме радиатора по обяд — той тръгна напред, отиде до колата и вдигна капака на мотора. — Ето го. Пробвах колата. Върви без грешка.

Върнаха се в канцеларията. Монтьорът показа сметката и обясни колко струват частите и услугата.

— В брой ли ще плашите или с кредитна карта.

— С карта — тя започна да рови в чантата си.

— Къде сте отседнали?

— В „Уелкъм Ин“.

— Така си и знаех. Няма къде другаде да идете — той взе кредитната й карта. — Това казах и на мъжа, който ви търсеше.

Думите я сепнаха. Гледаше го изумена, но здравото стисване на Джуд по лакътя я върна към действителността.

— Какъв мъж?

— Дойде с Ролс от ’76 година. Каза, че познал колата. Намери ли ви?

Тя поклати глава.

— Винаги ли давате информация за клиентите си? — попита Джуд.

— Не толкова често — очите му се присвиха. — Нещо сте загазили, а?

— Не — каза Джуд. — Но внимавай ти да не загазиш!

Мъжът върна картата на Дона, след това й подаде фактурата, за да се разпише. Бавно се обърна към Джуд.

— Разкарайте се, господине, преди да ви заритам по скапания задник оттук до Фресно.

— Млъквай! — изкрещя Дона в лицето му. — От къде на къде ще разправяш на мъж… каквото и да е… за мен?

— По дяволите, госпожо, не съм му казал нищо. Той знаеше името ви. Щеше да ви намери. Казах, че няма къде другаде да идете, освен в мотела. И без това щеше да ви открие — монтьорът погледна сурово Джуд, след това отново Дона. — Като искате да избягате от мъжа си, госпожо, бъдете по-внимателна — той се ухили и се отдалечи.

— Тръгваме! — извика Дона към дъщеря си и Лари.

Бяха на отсрещната страна на улицата и разглеждаха витрините на магазините. Когато се запътиха към тях, Дона каза:

— Не искам Санди да разбере, ясно ли е?

— Ще бъде по-внимателна, ако знае.

— Тя ужасно се страхува от него. А и след това, което преживя днес…

— Няма да й кажем. Но отсега нататък трябва да сме дяволски предпазливи. Особено в мотела.

Дона го хвана за ръката. Вдигна очи и видя подкрепа в погледа му. Посрещна Санди и Лари с усмивка.

— Чудо на чудесата — извика тя. — Колата е готова.