Ричард Леймън
Къщата на Звяра (42)

2

Веднага щом Джуд се увери, че Дона може да борави с пушката му, двамата с Лари тръгнаха с колата. Той свърна вдясно от крайбрежната улица и пое по тесния неасфалтиран път, който водеше към плажа. Паркира на закътано място, сред дърветата.

Когато Джуд извади автоматичния си пистолет от багажника, Лари каза:

— Това естествено няма да спре Звяра.

Джуд мушна пистолета отзад, под колана на панталона, и го покри с края на ризата си.

— Защо смяташ, че ще налетим на него? Нали той вилнее само в „Къщата на Звяра“?

— Въпреки това.

Джуд видя как Лари извади едно мачете от багажника.

— Въпреки какво?

— Човек никога не знае, нали така?

Джуд затвори багажника.

— Ако искаш, остани в колата.

— Не. Всичко е наред. Ще дойда с теб. Иска ми се да разгледам тая странна къща отвътре. Ти, разбира се, си прав. Там не може да ни пипне Звяра.

Джуд погледна часовника си.

— Добре. Обиколката от един часа ще започне всеки момент. Да вървим.

— Ами Аксел?

— Ако си е в къщи, аз ще се заема с него. Ти само стой близо до мен.

— Надявам се, че знаеш какво правиш?

Джуд не му отговори. Тръгна напред между дърветата. Когато гората свърши, той изтича през откритото пространство до задната страна на гаража. Лари го последва.

— Дали има заден вход?

— Не знам.

— Да потърсим.

Той тръгна към задния двор на къщата. Прикриваше се зад гаража, за да не го види някой откъм будката, която беше на около десетина метра. Когато се изравни със задната страна на къщата, изтича зад нея.

Гърбът на къщата представляваше гладка тухлена стена.

— Няма врата — каза Лари.

Джуд пресече буренясалия двор към другия край на къщата. Надникна зад ъгъла. И там нямаше врата. Подаваше се само сивата метална кутия на климатичната инсталация. От другата страна на крайбрежната улица се виждаха южната част от оградата на „Къщата на Звяра“ и поляната.

— Стой близо до стената — каза Джуд.

Избърса потта от челото си и тръгна напред.

Спря на ъгъла на къщата. Даде знак на Лари да остане на място и хвърли поглед към будката отсреща. От тази страна, която гледаше към улицата, имаше затворена врата, но нямаше прозорци. Ако Уик Хапсън беше вътре, не можеше да види Джуд.

Зад будката се беше събрала малка група, която стоеше пред верандата на „Къщата на Звяра“ и вероятно слушаше историята на Гюс Гаучър. Джуд ги изчака да влязат.

— Стой там, докато не дам знак.

— Аксел вътре ли е?

— Камионетката му е тук.

— Ами сега.

— Няма нищо. Това улеснява нещата.

— За бога, как така?

— Ако е от доверчивите, сигурно е оставил вратата отключена.

— Чудесно. Страхотно.

— Стой тук — Джуд отново погледна към будката, след това бързо мина през поляната.

Приближи се до мрежата за комари и видя, че вратата беше широко отворена. Джуд притисна лице в мрежата и се опита да погледне вътре. Почти нищо не се виждаше. С изключение на светлината, която идваше отвън, вътре беше тъмно. Тихо отвори мрежата и влезе.

Бързо се махна от осветеното пространство. За около минута остана неподвижен и се ослуша. Когато се убеди, че няма никой, опипа стената до вратата и намери ключа на лампата. Натисна го. Крушката хвърли синя, мътна светлина в коридора.

Насреща имаше стълби, които водеха на горния етаж. Вдясно видя затворена врата, вляво — стая. Влезе в нея. На слабата светлина от коридора откри друга лампа. Запали я. Пак синя светлина.

Подът беше застлан с нещо тъмно. По него бяха нахвърляни малки и големи възглавници. В единия ъгъл стоеше малка лампа. Нямаше други мебели.

Джуд отиде до мрежата. Погледна през нея и провери дали Уик Хап сън не се е появил около будката. Нямаше го. Открехна мрежата и махна на Лари.

Преди Лари да стигне до входа, Джуд сложи пръст на устните си. Лари кимна и влезе.

Джуд посочи към стаята с възглавниците. След това пристъпи към затворената врата вдясно от входа. Отвори я. Намери ключа на осветлението. Натисна го. Полилей освети трапезария с маса за хранене. Крушките светеха със синя светлина.

Освен светлината, Джуд не откри нищо необикновено в стаята. В ъгъла имаше бюфет, а на стената срещу вратата — нисък шкаф, над който висеше голямо огледало. Около масата бяха наредени шест стола, но трапезариите обикновено бяха с толкова. Видя до бюфета още два стола от същия вид.

Зад масата имаше врата. Джуд отиде до нея и я отвори. Кухнята. Влезе вътре и внимателно я прекоси. Подът беше постлан с линолеум. Погледна в хладилника. Дори той беше осветен в синьо. Посочи най-долния рафт на Лари и се усмихна. Върху него бяха оставени най-малко двайсет консервени кутии бира.

До хладилника имаше друга врата.

Когато понечи да я отвори, Джуд видя, че под нея се процежда светлина. Синя светлина. Отвори широко вратата и видя стръмно стълбище, което водеше към мазето.

Джуд тихо я затвори. Заобиколи Лари и се върна в трапезарията. Внесе един от столовете с високи облегалки в кухнята и залости вратата за мазето, като мушна горната част на облегалката под дръжката.

Даде знак на Лари да го последва.

Минаха от кухнята в антрето и безшумно започнаха да се качват по стълбата. Точно до стълбищната площадка видяха голяма спалня. Влязоха в нея и Джуд отново запали лампа със синя светлина. Лари се сепна и стисна дръжката на мачетето. След това издаде тих, нервен смях.

— Колко екзотично — прошепна той.

Стените бяха покрити с огледала. Едно от тях беше окачено на тавана, точно над голямото легло. На леглото нямаше завивки — само сини, сатенени чаршафи.

Лари погледна под леглото, а Джуд провери гардероба. На закачалките висяха халати и десетина нощници. Извади една от тях. Материята се раздвижи от въздуха и полетя като перце. Само две фини ленти, на раменете и ханша, свързваха предницата и гърба на дрехата. Джуд видя през плата Лари, който отиде до един скрин.

— О, боже! — прошепна Лари.

Джуд застана до него. В чекмеджето лежаха четири чифта белезници. Отвориха друго чекмедже и откриха куп стоманени вериги с катинари. В третото имаше най-различни сутиени и бикини, жартиери и чорапи. В други две чекмеджета откриха само кожени неща — панталони, якета, бикини, елеци и ръкавици. На една кука, от външната страна на скрина, висеше малък камшик за езда.

Затвориха чекмеджетата и излязоха.

Банята миришеше на препарат за почистване. Те бързо я претърсиха. Не откриха нищо необикновено, освен вградената в пода вана. Тя беше голяма, може би два на един метра, с няколко метални халки, монтирани в стената, на нивото на главата.

— За какво е това? — попита Лари.

Джуд вдигна рамене.

— Приличат ми на дръжки.

В дъното на коридора откриха малка стая с книжни рафтове, бюро и тапициран стол. На синята светлина Джуд видя настолна лампа. Включи я.

— А, светлина! — прошепна Лари, когато стаята се изпълни с бяла светлина. Започна да разглежда заглавията на книгите.

Джуд провери какво има върху бюрото, след това в чекмеджетата. Горното ляво чекмедже беше заключено. Застана на колене и извади от джоба си кожен калъф. От там измъкна шперц и го мушна в ключалката. Тя се отвори лесно.

В чекмеджето лежеше подвързана с кожа книга. Беше заключена като дневник, с лента и катинар. Джуд лесно отключи и него. Отвори книгата на заглавната страница. „Моят Дневник: Достоверно описание на моя живот и най-личните ми преживявания, том 12, лето господне 1903.“ Под този надпис беше написано името на Елизабет Мейсън Торн.

— Какво е това? — попита Лари.

— Дневникът на Лили Торн.

— Боже господи!

Джуд прелисти страниците. Малко след половината, откри последното вписване — „2 август, 1903. Снощи изчаках Етел и децата да заспят. След това занесох дълго въже в мазето.“ Той затвори дневника.

— Ще го вземем — каза шепнешком. — А сега да надникнем и в другата стая и да се измъкваме оттук.

Вратата на стаята, от другата страна на коридора, беше затворена. Джуд завъртя дръжката. Открехна я.

Лари го стисна за ръката.

От стаята се чу странен, свистящ звук. Джуд слушаше внимателно, прилепил ухо до процепа. Чу съскане, въздишки и тътен като от вятър, който духа в каньон. Тихо затвори вратата.

Когато слязоха долу, Лари прошепна.

— Това беше Звяра. Спеше в оная стая.

— Мисля, че беше Аксел.

— Аксел, друг път!

— Но не беше сам — каза Джуд.

— Да, наистина!

— Стори ми се, че в стаята имаше поне трима души. Да се махаме.

— Чудесно предложение. Напълно го подкрепям.