Ричард Леймън
Къщата на Звяра (40)

2

След малко Дона се успокои. Не говореше, а само плачеше. Джуд я придърпа към себе си и я прегърна. Беше се облегнал на раницата си. Сълзите й намокриха ризата му. Най-сетне спря да плаче.

— Трябва да се връщаме — каза тя. — Не искам да я оставям дълго сама.

— Ще тръгнем, когато ми разкажеш какво е станало. Кой уби сестра ти, Дона?

— Моят бивш съпруг, Рой Хейс.

— Защо?

— Отчасти, за да ми отмъсти. Но най-вече, за да я принуди да каже къде съм.

— А защо иска да знае това?

— Лежа в затвора. Той… изнасили Санди. Тя беше само на шест. Заведе я на разходка с мотора си… и я изнасили. И с мен е правил разни неща. Отвратителни неща. Знаех, че някой ден ще го пуснат. Смятах да зарежем всичко и да изчезнем. Така и направихме в неделя сутринта, когато разбрах, че е на свобода. Никога… не ми и хрумна, че ще отиде при Карън. Не знам какво съм си въобразявала. Но никога… господи, въобще не ми мина през ума, че ще отиде при Карън… сигурно я е измъчвал. Боже господи! И то заради мене! Не биваше да бягаме. Трябваше да останем. Може би трябваше да си взема пистолет и просто да го причакам. Но въобще не се сетих за това. Реших, че трябва да напуснем града и ако си сменим имената, всичко ще се оправи. Но не стана така. Сега знае къде сме.

— Къде живееше сестра ти?

— В Санта Моника.

— Тя е на колко, десет-дванайсет часа оттук, нали?

— Не знам. Най-вероятно.

— Знаеш ли кога е убита сестра ти?

— По някое време снощи.

— Късно или рано през нощта?

— Не знам.

— Може би вече е в града.

— Възможно е.

— Как изглежда?

— На трийсет и пет години. Висок е около метър и осемдесет. Много е як. Тежи около осемдесет и няколко килограма.

— Имаш ли негова снимка?

— Всичките ги унищожих.

— Какъв цвят е косата му?

— Черна. Винаги е късо подстриган.

— Нещо друго?

Тя вдигна рамене.

Джуд се изправи. Помогна й да стане.

— Сигурна ли си — попита той, — че бягството не е по-добрият вариант?

— Той ме убеди в това.

— Тогава да се връщаме в мотела и да го изчакаме.

— Какво ще правим?

— Ако питаш мен, ще го убия.

— Аз ще се оправя с него.

— В никакъв случай. Ти си с мен.

— Не искам да убиваш никого… заради мен.

— Няма да е заради теб. Ще го направя заради себе си и заради гласовете.