Ричард Леймън
Къщата на Звяра (36)

4

В началото водата се стори студена на Рой. След като мина първоначалната хладна тръпка, усети, че е почти топла. Джони все още стоеше на брега. Само най-големите вълни заливаха краката й.

Рой съблече ризата си. Започна да търка плата между пръстите си и се мъчеше да го изпере. Вълните го обливаха, издигаха и преобръщаха. Когато го отдалечаваха от Джони, той доплуваше обратно. Вдигна синята си риза и я разгледа на слънчевата светлина. Макар и да не беше успял да изпере добре кръвта, петната едва се забелязваха.

— Ела, Джони, и се измий.

Тя поклати глава. Отстъпи назад, по-далеч от водата и седна на пясъка.

— Знаеш какво става — извика Рой, — когато не изпълняваш заповедите ми.

Тя погледна надолу към плажа, там, където няколко скали се подаваха в морето. Вълните се разбиваха в тях и пръскаха нависоко бяла пяна. Погледна в другата посока. Там плажът се извиваше към сушата и изчезваше.

— Не се й опитвай! — извика Рой и тръгна към брега.

Джони се изправи и тръгна към водата, която обгърна петите й. Продължи да върви. Голяма вълна я обля и намокри до кръста. Плисираната й пола се залепи за тялото. Спря. Водата се отцеди. Тя се наведе и напръска кървавите петна върху блузата си. Започна да ги търка. Друга вълна я заля и повали по гръб. Джони падна и пенливата вода се завихри над главата й.

Рой отиде до нея. Вдигна я. Целуна я по челото. После уви ръце в ризата си и започна да търка петната върху нейната блуза. Те избледняха, но не изчезнаха съвсем. Най-сетне се отказа.

Притегли Джони по-навътре и се опита да измие кръвта от косата й. Всеки път, когато докосваше болезнената рана от дръжката на ножа, тя дръпваше глава. Реши, че косата й е достатъчно чиста. Поведе я към брега.

Там съблече блузата и полата й. Просна ги върху пясъка да изсъхнат. След това си съблече дрехите и ги постла до нейните.

Седнаха на пясъка. На Рой му се стори горещ, почти парещ.

— Опитай се да заспиш!

Джони легна и затвори очи.

Рой я погледна. Водата беше оставила ситни капчици върху клепачите й. Кожата й беше леко почерняла, освен на местата, където е бил банският й от две части. Съвсем като малка жена.

Водни капки се стичаха по кожата на момичето и блестяха под слънцето. Искаше му се да има плажно или бебешко масло. Можеше да я намаже цялата. Кожата й щеше да стане хлъзгава и гореща.

Легна и се подпря на лакът, за да я гледа. Клепачите й потрепериха. Разбира се, преструваше се, че спи.

Когато я докосна, тя отвори очи.

Обърна глава и втренчи поглед в него. Той се запиша дали тя изглежда толкова тъжна заради това, което се случи с родителите й, или заради това, което правеше с нея.

Всъщност не му пукаше.

Приближи се и я целуна по устата. Ръката му започна да се движи по затоплената й от слънцето кожа.