Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Къщата на Звяра (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cellar, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 10гласа)

Информация

Сканиране
Internet(2015)
Корекция
dune(2016)

Издание:

Ричард Леймън. Къщата на Звяра

ИК Аполо прес, София, 1994

Американска. Първо издание

Превод: Мария Върбанова, Радмила Каишева

Редактор: Светозар Георгиев

Технически редактор: Славка Герасимова

Коректор: Зоя Решавска

 

Формат 108/84/32

Печатни коли 18

Печат ДФ „Полиграфически комбинат“, София

ISBN: 954–825-111–6

История

  1. —Добавяне

3

Рой кара около час, преди да открие подходящия черен път, който свиваше наляво, през голите хълмове. Беше сигурен, че ще го отведе до океана, затова и тръгна по него.

Джони беше дошла в съзнание, но засега мълчеше, лежеше на една страна, и гледаше втренчено напред. Жената на предната седалка беше мъртва. На Рой не му беше приятно, че главата й лежи върху коленете му, но реши да не изправя тялото. Въпреки че по нея нямаше кръв, от задушаването лицето й се беше изкривило в грозна гримаса. Кожата й имаше сивкавосин оттенък. Ако я изправи, някой може да забележи, не е мъртва. Трябваше да изтърпи неприятната тежест на главата й върху скута си, също както изтърпя кръвта по ризата и панталоните. Налагаше се да изтрае, докато открие безлюдно място на плажа.

Мястото пред тях изглеждаше обещаващо.

Пътят свършваше на няколко метра от брега. Спря на сенчестата страна. Наоколо не се виждаха други коли. Няколко крави пасяха на склона. Той излезе. Вляво от пътя, теренът беше под наклон и се образуваше малка падина, прикрита от гъсти храсти. Една пътека водеше към плажа.

Искаше да премести тялото на жената във водата, да го завлече навътре и да го остави. Но това щеше да бъде трудно и опасно. Отказа се.

Ще го претърколи в падината.

Но не сега. Най-напред той и Джони ще се измият, ще се приготвят за път. Но не може да я остави мъртвата на предната седалка. Ако се появи някой?

Сети се за багажника.

След това му хрумна по-добра идея. Огледа се и, като се увери, че няма никой, измъкна тялото от предната седалка. Стъпалата на жената се удариха в земята и едната й обувка, с дебела подметка, падна. Изтегли я пред колата. Просна я успоредно на прашния път. Ръцете и краката й бяха започнали да се вкочанясват, но той успя да ги изправи. Остави я да лежи със събрани крака и ръце, прибрани до тялото, и се върна в колата.

Бавно тръгна напред.

Гледаше към черната предница и видя как колата сякаш погълна тялото.

Спря и слезе. Застана на колене, за да погледне в сянката под колата.

Страхотно прикритие.

Измъкна Джони от задната седалка. Двамата тръгнаха по пътеката към плажа.