Ричард Леймън
Къщата на Звяра (34)

2

Докато караше, Рой чу по радиото съобщение за пожар и двойно убийство в Санта Моника. Не казаха имената на жертвите, но споменаха, че е изчезнало осемгодишно момиченце. Не чу нищо за Карън и Боб Марстън.

Това го разтревожи.

Припомни си какво стана. Карън изплю камъчето за Малкаса Пойнт. Колко се изненада, когато той, вместо да си тръгне, я завърза със запушена уста и не я остави, докато не се убеди, че е мъртва. Скри се в антрето и изчака да се върне Боб. Спомни си как той невярващо поклати глава, когато влезе в банята и видя жена си да виси на вратата. Припомни си звука на брадвата, с която разцепи главата на Боб. След това внимателно постави свещта под накъсаната хартия, точно както направи и на предишното място.

Може би някой е дошъл и е изгасил огъня.

А може свещта да е изгаснала.

Ако е станало така, сигурно още не са открили телата им.

Не бива да разчита на това. Трябва да действа така, сякаш колата се издирва и да намери друга.

Рязко зави в една неасфалтирана отбивка. Гумите изхвърлиха облак жълтеникава прах. Излезе, отвори предния капак, мушна главата си под него и зачака.

Скоро чу шум на приближаваща кола. Остана на мястото си и посочи с ръка към радиатора. Колата ги подмина и продължи, без да спира. Опита този номер с още две коли. Никоя от тях не спря.

Когато отново чу шум на кола, наведе се ниско под капака, докато другата кола съвсем приближи, изправи се с притеснено изражение на лицето и помаха. Шофьорът поклати отрицателно глава. Лицето му казваше: „Няма да стане, приятелче“.

Рой извика.

— Да ти го начукам!

Когато се появи следващата кола, той просто вдигна палеца си. Видя, че жената в колата поклати глава към шофьора да не спира. Колата продължи. Същото направи и следващата.

Той с трясък затвори капака.

Застана до задницата на колата и видя, че се приближава камион. На предницата беше нарисувано размазано слънце. Шофираше жена с права, черна коса. Носеше лента и кожен елек. Видя, че с дясната си ръка посочи към него. Рой помаха. Жената му хареса.

Не му хареса обаче мъжа, който извика от прозореца.

— Проблеми с колата, а?

Гласът му беше хрипкав. Носеше избеляла, изцапана от пот каубойска шапка, слънчеви очила. Имаше черни, проскубани мустаци. Синьото му дънково яке беше без ръкави. В горната част на ръката си имаше татуировка на капеща писалка.

— Няма проблем — извика Рой. — Просто спрях да се изпикая.

— Жив и здрав — мъжът го поздрави със свит юмрук и камионът продължи.

Рой ги проследи, докато се изгубят от погледа му и отвори багажника. Джони го погледна. Хотдогът, който купи в Стинсън Бийч и метна тази сутрин в багажника, беше изчезнал. Консервената кутия с пепси лежеше отворена и празна. Сигурно й е било трудно да пие в багажника, помисли той.

— Излизай! — каза той.

Помогна й. Затвори капака.

Джони се огледа, сякаш се чудеше къде са спрели и защо. Очевидно не можеше да разбере. Погледна към Рой.

— Трябва ни друга кола. Ще ми помогнеш да я намерим.

Тръгнаха покрай пътя. Когато бяха на един-два метра от задницата на колата, той й каза да легне на противоположното платно.

Джони поклати глава.

Много добре. Така или иначе, не можеше да я остави. Ще се опита да избяга.

Мислеше как да го направи, без да нарани ръката си — с камък, дебело дърво. С дръжката на ножа щеше да е най-добре. А, може би все пак, не. Не искаше да я убие. Все още не. Реши да е с ръката. Хвана я за яката на блузата и я дръпна напред. Когато залитна към него, я удари с десния юмрук в слепоочието. Краката й се подгънаха. Той я примъкна до средата на пътя и я остави. Бързо нагласи ръцете и краката й в неестествена поза. След това се върна при колата, мушна се в близките храсти и се спотаи.

Не чака дълго.

Усмихна се на добрия си късмет, когато видя черен ролс-ройс да се появява от завоя. Караше мъж, а до него седеше жена.

Колата рязко изви, за да не удари Джони. След това намали и спря зад понтиака на Рой. Шофьорът излезе. Остави вратата отворена и тръгна бързо към Джони. Беше едър човек — над метър и осемдесет и тежеше най-малко деветдесет килограма.

Беше някакъв скапан спортист.

По дяволите.

Едрият мъж се наведе над Джони. Пипна я за врата. Вероятно се опитваше да напипа пулса й. Ролсът беше на около шест метра от Рой. Прозорците му бяха затворени. Жената, с извърната глава, гледаше през задния прозорец.

Мъжът започна да сваля спортното си яке.

Рой изскочи иззад дърветата. Обувките му смачкаха един паднал клон. Мъжът погледна през рамо. Жената също обърна глава. Рой скочи и кракът му стъпи върху задницата на ролса. Колата се наклони под тежестта му. Мъжът се беше изправил. Рой скочи на земята, между колата и отворената врата. Жената изпищя, когато той се мушна зад кормилото. Затвори вратата и я заключи миг, преди да дойде мъжът.

Жената продължаваше да пищи и заблъска с рамо вратата откъм нейната страна. Рой я сграбчи за гърба на блузата. Тя се разпра, но това беше достатъчно, за да успее да я хване за косата. Дръпна я към себе си. Бузата й се удари в кормилото. Натисна главата й в скута си и след това счупи врата й с ръба на дланта си.

Лицето на мъжа се притисна към прозореца. Очите му святкаха. Заудря стъклото с юмруци.

Рой видя, че моторът не е изключен. Превключи на задна скорост и натисна газта. Колата полетя назад. Едрият мъж залитна, след като отскочи и погледна към колата през облака прах.

Изглежда разбра.

Рой се намести. Докато ролса летеше напред, мъжът скочи върху багажника на понтиака. Рой се стегна. Удари силно понтиака. Мъжът се подхлъзна и падна тежко върху предницата на ролса. Рой рязко тръгна назад и изхвърли мъжа.

Той се изтърси точно пред колата.

Рой даде пълен напред и мина през мъжа.

Беше лесно, много лесно. Рой се ухили.

Миг след това усмивката му замря.

Ами, ако се появи друга кола?

Жената в скута му беше в безсъзнание, а може би мъртва.

Остави мотора да работи и излезе. Тялото на мъжа лежеше много близко до задницата на понтиака. Рой отвори багажника. Не искаше много да разглежда трупа, още по-малко да го пипа — особено с тая размазана глава. Но нямаше избор. Нещо като че ли се разплиска, закапа, докато вдигаше тялото. Пусна го в багажника и повърна върху него. След това силно затвори капака.

Докато тичаше към момичето, погледна дрехите си.

От ризата и панталоните му капеше кръв. Въпреки че се задушаваше, продължи да тича. Вдигна Джони и изцапа блузата й с кръвта на мъртвия. Занесе я до ролса.

Остави я седнала на задната седалка. Изтича до понтиака, грабна раницата и я метна в ролса до Джони. След това се качи отпред и изкара колата на шосето.