Ричард Леймън
Къщата на Звяра (28)

2

— За бога, какво правихте толкова дълго? — попита Лари, като премести поглед от телевизора.

— А на мен ми се стори толкова кратко — каза Дона с усмивка.

Джуд, който беше само по една кърпа и превръзката, измъкна халата си от гардероба. Облече го и махна кърпата.

— И така — каза Лари. — След като и двамата с Дона сме тук, а и ти си закърпен, ще бъдеш ли така добър да ни разкажеш какво точно ти се случи?

— Ще останеш ли? — Джуд попита Дона.

— Искам да чуя — каза тя, — въпреки че ми е студено. Може ли?

— Разбира се.

Тя отметна завивката на оправеното легло. Седна на него, подпря една възглавница на рамката и се опря на нея.

— Нагласих се — каза тя и дръпна завивките до раменете си.

Джуд им разказа какво се беше случило. Каза им как е наблюдавал къщата откъм хълма; как видял една женска фигура да влиза, проследил я вътре и открил тенекията с газ на стълбището.

— Ха — възкликна Лари. — Каква добра жена! Сигурно е искала да изгори до основи това отвратително място.

— Чудно, защо е чакала досега — каза Дона.

— Причините може да са много. Вероятно е напуснала града след убийствата, за да погребе съпруга си и момчето. Знаеш ли откъде са? — попита той Лари.

— От Розвил, много близо до Сакраменто.

— Трябвали са й само няколко дена, за да ги погребе и да се върне. Какво е правила през останалото време?

— Може би се е опитвала да измисли отмъщението си. След това го е подготвила. Снощи успях да се измъкна през една дупка в оградата. Мисля, че тя самата я е изкопала. Като е приключила с подготовката, вероятно е трябвало да намери начин да се вмъкне и да свърши работата.

Лари се намръщи.

— Защо, за бога, й попречи?

— Не влязох, за да й попреча, а да разбера коя е и какво иска да направи. След това чух писъците.

— О, боже! — Дона усети, че я побиват тръпки, въпреки че беше добре завита. — Много ли беше ранена?

— Беше мъртва.

— Също като останалите ли? — попита Лари.

— Също като момичето в салона. Етел ли се казваше? Тази беше почти в същото състояние, ако можем да вярваме на восъчната фигура. Добре я огледах, след като убиецът… убиецът изчезна.

— Успя ли да разбереш дали я е изнасилил? — попита Лари.

Джуд кимна.

— Беше очевидно.

При мисълта за това Дона стисна крака. Осъзна, че все още усеща Джуд вътре в себе си, сякаш беше оставил отпечатък. Страхът и отвращението й преминаха. За миг се замисли как да направи така, че отново да остане насаме с него.

— Знаех си: че е била изнасилена — каза Лари. — Звярът… това е неговата цел. Да засити сексуалния си глад. Е, мисля, че трябва да съм щастлив. Това ми е спасило живота. Съществото не ми обърна внимание, защото задоволяваше похотта си с Томи…

— Не мисля, че сексът е най-важното нещо за него.

— Така ли? — запита Лари скептично.

— Нека ти кажа моята хипотеза. Мисля, че този Звяр е човек.

— Тогава хипотезата ти е пълен боклук.

— Изслушай ме. Това е мъж, преоблечен като звяр. Костюмът му има лапи с нокти.

— Не.

— Слушай, по дяволите. Ти също, Дона, и ми кажи какво мислиш? Първите убийства, на сестрата на госпожа Торн и децата, са извършени от Гюс Гаучър — мъжът, който са обесили.

— Не, не е така — каза Лари.

— А защо?

— Били са разкъсани от животински нокти.

— Според кого?

— Според снимките от моргата.

— Ти виждал ли си ги?

— Не съм, но Маги Куч ги е виждала.

— Ако може да й се вярва. Кой притежава тези снимки?

— Предполагам, че Маги.

— Може би ще успеем да им хвърлим един поглед.

— Съмнявам се…

— Добре, ще оставим това, засега. Не е толкова важно. Съдебните заседатели по време на процеса на Гюс Гаучър сигурно са видели тези снимки, изслушали са свидетелските показания…

— Според съдебната хроника в тогавашните вестници, наистина е било така.

— И това, което са чули съдебните заседатели, е било достатъчно, за да го осъдят на смърт.

— Абсолютно.

— Трябва да проверим, но имам чувството, че почти всички са били убедени, че Гаучър е убиецът на Торн, докато не са станали убийствата на семейство Куч, трийсет години по-късно.

— Всичко е било така нагласено, че да си помислят точно това. Нужна им е била изкупителна жертва.

— Не. Нужен им е бил заподозрян. Той е бил най-подходящият. А много е възможно наистина да е бил виновен.

— Нали Гаучър е обесен — каза Дона, — значи той не може да е виновен за нападението над Маги Куч и семейството й.

— Донякъде е виновен. Вижте какво прави Маги след убийствата. Напуска къщата, наема Уик Хапсън и я отваря за посетители като „Къщата на Звяра“. Мисля, че тя и Уик са решили, че ще бъдат по-щастливи без господин Куч. Убиват го по начин, който да напомня убийствата на семейство Торн. Измислят цялата тази история за Звяра като прикритие. Когато виждат какъв интерес предизвиква този измислен Звяр, решават да започнат да печелят от него и отварят къщата за посетители.

Лари поклати глава, но нищо не каза.

— Само едно възражение — каза Дона. — Не мога да си представя коя жена ще убие собствените си деца.

— Да, и мен това много ме озадачава. Всъщност още не мога да си го обясня. За да е правдоподобна историята със Звяра, децата е трябвало да изчезнат.

— Невъзможно е да го е направила. Никоя майка няма да извърши такова злодеяние.

— Нека кажем, че е малко вероятно — поправи я Джуд. — Известни са майки, които са убили децата си. Но по-вероятно е Уик да е свършил тази работа.

— Хипотезата ти е нелепа — каза Лари.

— Защо?

— Защото в къщата има звяр.

— Този Звяр е гумен костюм с животински нокти.

— Не е така.

Дона се намръщи.

— Мислиш ли, че снощи е бил Уик Хапсън.

— Ако е бил той, значи е дяволски силен за мъж на неговата възраст.

— Ами Аксел?

— Не може да е Аксел. Той е много нисък, широк е в раменете, движенията му са доста тромави.

— Тогава кой е бил?

— Звярът — отбеляза Лари. — Не е бил никакъв мъж в гумен костюм, а истински звяр!

— Кажи ни защо си толкова сигурен.

— Просто знам.

— Как така?

— Знам. Звярът не е преоблечен човек.

— Ще ми повярваш ли, ако ти покажа костюма?

Лари се усмихна странно и кимна.

— Разбира се. Стига да успееш. Като ми покажеш костюма, ще ти повярвам.

— Какво ще кажеш за утре вечер?

— Утре вечер ще… — той млъкна, защото някой чукаше на вратата.