Ричард Леймън
Къщата на Звяра (27)

1

Дона се събуди от тихо почукване по вратата. Тя надигна глава. Стори й се, че прозорецът не е там, където трябваше да бъде. Този беше отстрани, а не над леглото. Странна стая. Навън все още беше тъмно. Някой чукаше на вратата. От страх й затрепери под лъжичката.

Миг след това разпозна стаята и си припомни всичко.

Джуд. Това трябва да е Джуд.

Отви се и стана от леглото. Беше студено. Нямаше време да търси халата си в тъмното. Бързо пристъпи до вратата и я открехна.

На прага стоеше Лари, в раирана пижама, обвил ръце около тялото си, за да се предпази от студения вятър.

— Какво има? — прошепна тя.

Стомахът й се беше свил на топка от уплаха.

— Джуд се върна. Ранен е.

Тя погледна през рамо към леглото на Санди. Реши да не я събужда. Завъртя кръглата дръжка на бравата и дръпна ключалката. Излезе от бунгалото, хлопна вратата и провери дали е добре заключена.

Докато вървеше през паркинга след Лари, усети хладния вятър и лекото полюляване на гърдите си под нощницата, сякаш беше гола. Все едно. Единствено Джуд я интересуваше в този момент. Освен това ще облече някоя негова дреха.

— Много ли е зле? — попита тя.

— Звяра го е нападнал.

— О, боже! — спомни си восъчните фигури — разкъсани и окървавени.

Но това е невъзможно да се случи с Джуд. Ранен е. Не е мъртъв. Ще се оправи.

Лари отвори вратата на номер 12. Нощната лампа между леглата беше запалена, но те бяха празни. На едното очевидно никой не беше спал. Дона огледа стаята.

— Къде е той?

Лари затвори вратата и я заключи.

— Лари?

Дона видя как погледът му се плъзна по тялото й, сякаш беше изненадан и объркан от това, което прозираше под нощницата.

— Той не е тук — каза тя.

— Да.

— Ако си мислиш, че…

— Какво? — попита Лари и вдигна очи от гърдите й.

— Тръгвам си.

— Чакай. Защо? Извини ме, ако съм те притеснил. Аз… аз просто…

— Знам какво си мислеше. Решил си, че можеш да използваш Джуд като примамка, за да ме доведеш тук и да…

— Не, за Бога. Хубава работа — той нервно се разсмя. — Джуд ме помоли да те извикам.

— Добре, къде е той?

— Оттатък.

Тя тръгна след него.

— Джуд не искаше да цапа с кръвта си леглото, нали разбираш.

Отвори вратата на банята. Дона видя купчина дрехи на пода. След това и Джуд, който седеше на ръба на празната вана. Целият му гръб беше в кръв. Тя беше изцапала и задната част на гащетата. Той тъкмо залепваше широк лейкопласт на бедрото си.

— Това ще помогне — каза и погледна към Дона.

Тя застана на колене, опря се на ваната и го целуна. Прокара ръка през влажната му коса.

— Изглеждаш ужасно.

— Трябваше да ме видиш преди да се изкъпя.

— Винаги ли се къпеш с гащи?

— Не исках да те стряскам.

— Разбирам.

Тя отново го целуна, този път продължително, наслаждавайки се на топлината, която желанието изпращаше в слабините й. Искаше й се Лари да ги остави сами.

— Цяла нощ ли ще се натискате — попита Лари. — Все пак той е ранен.

— Ще ми превържеш ли рамото? — попита я Джуд.

— Ей сега.

— Лари е много гнуслив.

— От кръв ми прилошава — каза Лари и излезе от банята.

Дона изстиска една гъба върху раните на рамото му. Водата отми кръвта.

— Звярът ли направи това?

— Нещо такова беше.

— Приличат ми на белези от животински нокти.

— Така ги усетих и аз.

Тя леко попи раните с гъбата.

— Сложи им малко кислородна вода — каза Джуд. — Шишето трябва да е някъде до колената ти.

Дона изсипа лекарството върху раните. То започна да се пени и свисти. После взе голямо парче марля от аптечната чанта, която лежеше върху капака на тоалетната, и покри с нея раните.

— Виждам, че си се подготвил — каза тя и притисна марлята.

— Ъ-хъ.

— Къде другаде да те превържа?

— Това е достатъчно. Благодаря ти.

— Сега нека те измием. Нали няма да си намокриш ранения крак, ако пусна водата?

— Стига да не е много дълбока.

Тя мушна запушалката на ваната и пусна водата. Джуд беше сгънал коляното си и внимаваше да задържи превръзката над покачващото се ниво на водата. Дона затвори крановете и започна да търка гърба му с насапунисана гъба.

— Влезе ли в къщата? — попита тя.

Той кимна.

— Е, това вече е върхът.

— Защо, не одобряваш ли?

— Можеше да те убият.

— Разминах се на косъм.

— Как се измъкна?

— Полях го с газ. Вероятно се е изплашил, че ще се подпали.

Гърбът на Джуд беше чист и гладък. Той се наведе през ваната и я целуна. Мократа му кожа навлажни устните й.

— Готов си — каза тя.

— Благодаря, госпожо. Бихте ли ми подали кърпата?

Тя му я подаде и го наблюдаваше как попива бедрото си, като внимаваше да не намокри превръзката.

— Ще дойда след минутка — каза той и излезе от ваната.

— Така ли? — попита Дона и се усмихна, като се направи, че не разбира намека да го остави сам в банята.

— Или и ти искаш да останеш?

Тя кимна. Протегна ръка и затвори вратата. Дръжката изщрака, когато я превъртя и заключи.

— Това не е най-удобното място на света — каза Джуд.

— Аз се чувствам добре.

Джуд я погали по ръцете и смъкна презрамките на нощницата. Остави я да падне. Гледката му подейства мигновено. Дона застана на едно коляно и освободи възбудения му пенис, като смъкна гащетата му. След това се изправи гола пред него. Най-напред Джуд я погали с поглед. След това ръцете му се плъзнаха по извивките на раменете, по заоблените й гърди. Притегли я към себе си и тя усети как твърдият му пенис притиска корема й.

Докато се целуваха, ръцете на Дона погалиха гънките на гърба, твърдите сфери на хълбоците му. Премести ръката си отпред и притисна с пръсти тестисите му, дългата гладка плътност на пениса му. Усети пръстите му ниско, между краката си и изстена, когато я погали.

Джуд изрита купчината дрехи настрана. Постла две хавлиени кърпи на пода и Дона легна върху тях с високо сгънати и разтворени колене. Джуд се наведе над нея.

Усети лекото докосване на езика му най-напред върху едното зърно, а после върху другото. След това усети влажен тласък. Джуд проникна дълбоко в нея.

Тя дишаше тежко с отворена уста и се опитваше да не вдига шум. Не искаше Лари да ги чуе. Но дишането й ставаше все по-учестено и тя не можеше да сдържи стоновете, които я разтърсваха. След миг вече нищо не я интересуваше. Пред очите й беше единствено Джуд, върху нея, вътре в нея. Той я изпълваше и галеше до непоносима сладост, която напираше с все сила и накрая преля. Джуд заглуши вика й с устни.