Ричард Леймън
Къщата на Звяра (24)

2

След като камионетката се отдалечи от „Къщата на Звяра“, вътре зад оградата нищо не помръдна — или поне нищо в полезрението на Джуд. А то включваше цялата задна част на къщата и южната й страна.

Джуд не се притесняваше особено за предната част. При убийствата на Торн и Куч нападателят беше проникнал, счупвайки някой от задните прозорци. Трябва да е дошъл от гората и да е минал през двора зад къщата.

Ако някой се опиташе да влезе тази нощ, Джуд щеше да го види.

Но без да стреля по него.

За това имаше време. Не можеш да застреляш някого, само защото влиза посред нощ в някаква къща, или защото е в маймунски костюм. Трябва да си сигурен.

Той претърси района с бинокъла. След това изяде още един сандвич, като го поля с вода от манерката.

Когато слънцето се спусна ниско и му стана студено, Джуд облече ризата си. Вече беше суха и леко корава. Напъха я в дънките.

Запали още една пура и се облегна върху челото на стръмната скала. Камъкът в края закриваше част от гледката. Въпреки това, задната част на къщата се виждаше изцяло. Ще се задоволи и с това неудобство, но нямаше да прикляка или да стои полунаведен през цялата нощ.

След като наблюдава къщата цял час, той сгъна защитната си жилетка и седна на нея. Беше толкова дебела, че му послужи не само като мека седалка, но му осигури и по-добра видимост, защото го повдигна допълнително.

Докато наблюдаваше, той си мислеше за много неща. Съсредоточи се върху онова, което беше научил за Звяра, и потърси най-реалното обяснение кой може да е той в крайна сметка. Винаги се връщаше към фактора време: първите убийства — през 1903 година, последните — през 1977. Това отхвърляше вероятността убийствата да са извършени от един човек.

При все това, не можеше да приеме идеята, че убиецът е някакво не остаряващо чудовище с животински нокти. Въпреки всичко, което беше казал Лари. Въпреки историите на Маги Куч.

Въпреки белезите по гърба на Лари?

И човешко същество би могло да остави подобни белези. Ако не с ноктите на ръцете, то с животински нокти върху изкуствени лапи. Човек, преоблечен в маймунски костюм — или костюм на звяр.

А факторът време, тогава? Почти седемдесет и пет години.

Добре, няколко души, преоблечени като Звяра.

Добре, но кой и защо?

Изведнъж намери обяснението. Колкото повече разнищваше теорията си, толкова по-вероятна му изглеждаше тя. Докато размишляваше по какви начини да събере доказателства, забеляза, че съвсем се е стъмнило.

Пропълзя напред, към ръба на скалата. В къщата беше тъмно. Ливадата отпред се беше превърнала в тъмно пространство без никакви подробности като повърхността на езеро в облачна нощ. Джуд посегна към раницата и извади кожен калъф. Отвори капака му и измъкна бинокъл за нощно виждане. Приближи го до очите си и разгледа бързо къщата и ливадата. На призрачната червена светлина в инфрачервения бинокъл всичко изглеждаше наред.

Когато го заболяха краката да стои клекнал, той се дръпна назад. Свали бинокъла, за да си облече якето. След това се изправи, облегна се в скалата и продължи своето наблюдение.

Ако теорията му беше правилна, нищо нямаше да спечели, като прекара студената нощ тук. Нямаше да види никакъв звяр.

Но пък и нищо нямаше да загуби, ако се повърти наоколо.

Трябваше да поставим някого вътре в къщата. За примамка.

Кой би отишъл?

Аз, разбира се, кой друг.

Рано е още за тази игра. Още сме на етап наблюдение, добър поглед върху къщата от безопасно разстояние. Трябва да се опознае характера на врага.

Ако не друго, то поне разбрах, че тази вечер Звярът не влезе в къщата отзад.

Бинокълът започна да му тежи. Остави го на земята и извади последния сандвич. Докато ядеше, продължаваше да гледа без помощта на скъпия си уред, но не виждаше нищо, освен безкраен мрак. Изяде сандвича и взе отново бинокъла.

След известно време коленичи и постави лактите си върху камъка. Огледа сантиметър по сантиметър двора, края на гората, бараката, дори прозорците на къщата, въпреки че стъклата им пречеха на топлината, която инфрачервеният бинокъл можеше да улови.

Остави уреда, заобиколи раницата и се изпика в тъмното.

Върна се при бинокъла. Обходи района. Нищо. Погледна часовника. Минаваше десет и половина. След това се настани и продължи да наблюдава още почти час, без да мръдне.

Мислеше за Звяра. Мислеше за своята теория. Мислеше за други нощи, които бе прекарал сам с бинокъл и пушка. Мислеше и за Дона.

Спомни си как изглеждаше тази сутрин в кадифените джинси и блуза, с ръце в джобовете. Как я обви с ръце, като галеше топлите меки извивки на дупето й. След това си спомни как ръцете му разкопчаха копчетата на блузата, бавно я разтвориха и докоснаха гърдите й.

Пенисът му се втвърди и опъна панталона му.

Мисли за Звяра!

В главата му нахлу образът на дебелия чернокож Фелдмаршал и Доживотен Император Ефратес Д. Кениата. Едното му голямо кръгло око изчезна, когато през него мина един куршум и свали задната част от черепа на императора.

Звярът на Кампала беше мъртъв.

Както и ерекцията на Джуд.

Телохранителите — само ако го бяха хванали. Но не успяха. Не можаха дори да се приближат. Поне не повече, отколкото им бе позволил. И все пак, ако го бяха хванали…

Ето го!

От тази страна на оградата.

Той хвана здраво бинокъла. Въпреки че нещо скриваше част от топлинния образ — най-вероятно някакъв храст — той видя приведен силует, който много приличаше на човешка фигура.

Фигурата легна на земята. Пъхна нещо напред, най-вероятно през дупка в оградата. След това се промъкна под заграждението. От другата страна взе предмета и се изправи. Огледа се във всички посоки.

Когато се обърна в профил, Джуд видя, че има женски гърди.

Фигурата изтича към гърба на къщата, изкачи се по стълбите и изчезна във верандата.

Минаха няколко секунди. Джуд чу бързия и тих звън на счупено стъкло.