Ричард Леймън
Къщата на Звяра (19)

3

— Защо не ви е убил? — попита момичето, чието кръгло лице беше покрито с акне.

— И аз често си задавам този въпрос. Сигурно никога няма да разбера — поне не в този живот. Но понякога си мисля, че Звярът ме остави „в тоз мрачен свят да дишам“, за да „разкажа за него и каузата му“, както Хамлет моли Хорацио в предсмъртния си монолог. Може би не е искал, заради неговите престъпления да пострада още някой като Гюс Гаучър.

— Вие като че ли — каза белокосият мъж — признавате на Звяра някаква заслуга.

— Хайде да видим тавана — каза самонадеяният дебеланко.

— Тавана не показвам. Държа го заключен — винаги.

— Тогава детската стая.

— И нея не показвам — никога.

— Нямате ли повече манекени?

— На моите близки няма восъчни фигури — каза тя.

С вдигнати вежди момчето огледа групата, като че ли търсеше други, които споделяха неговото презрение към изборността в представянето на историята.

— Ами онези две момчета? Те не са ли ваши близки?

— Двете момчета, за които говори този млад човек, са Том Багли и Лари Мейуд — тя затвори вратата към стълбата за тавана и поведе групата обратно по коридора към нейната спалня. — Том и Лари бяха на дванайсет години. Познавах ги добре и двамата. Дойдоха на няколко обиколки и може би знаеха за „Къщата на Звяра“ повече, отколкото всеки друг. Един господ знае защо не проявиха повече разум, за да не стъпват тук през нощта. Не бяха невежи като тези Зиглърови — знаеха много добре какво може да ги сполети. Дойдоха тук, прониквайки през нощта, така или иначе. Това беше през 51-а година. Били са доста време в къщата, вдигайки шум. Опитали са се да отключат детската стая и тавана, но не успели. Въртели са се, слухтели са, пъхали са си носа в тази стая, когато дошъл Звярът. Той повалил на земята Том Багли, а Лари Мейуд побягнал към прозореца.

Маги отмести паравана, който скриваше прозореца и част от пода пред него. Някои от групата подскочиха назад. Момичето с акнето се завъртя, запушвайки си устата. Една жена мърмореше:

— Истина ли е това? — гласът й беше пълен с отвращение.

Восъчната фигура на Лари Мейуд, който се опитва да отвори прозореца, гледаше назад към същото обезобразено тяло, както другите зрители в стаята. Дрехите бяха разкъсани и фигурата беше гола, с изключение на задните части. Кожата на гърба — дълбоко набраздена. Главата лежеше на половин стъпка от размазания врат, с лице нагоре, отворени очи и зяпнала разкривена уста.

— Оставяйки приятеля си на милостта на Звяра, Лари Мейуд скочил от…

— Аз съм Лари Мейуд! — изкрещя беловласият мъж. — А ти лъжеш! Томи беше мъртъв! Той умря преди аз да скоча. Видях как Звярът му изтръгна главата! Не съм страхливец! Не съм го оставил тук да умре!

Санди стискаше здраво ръката на Дона.

Едно от децата започна да реве.

— Това е клевета! Абсолютна клевета! — пробивайки си път, мъжът излезе от стаята.

Приятелят му от кафенето го последва.

— Стига ми толкова — прошепна Дона.

— И на мене.

— Това слага край на нашата обиколка тази сутрин, дами и господа — Маги напусна стаята, следвана от групата. — На първия етаж имаме магазин за сувенири. Можете да си купите илюстрирана брошура за историята на „Къщата на Звяра“. Можете да се снабдите с цветни диапозитиви 35 мм от къщата, включително и със сцени от убийствата. Имаме и фланелки с „Къщата на Звяра“, лепенки и всякакъв вид сувенири. Експонатите на Зиглърови ще бъдат готови следващата пролет. Не ги пропускайте!