Ричард Леймън
Нощно шоу (25)

25

— Добре ли си? — попиша Джак.

Дани се притисна в него.

— Щеше да ме…

— Знам.

— Толкова се уплаших! Нямаше да мога да го спра. Ох, Джак!

— Всичко е наред.

— Нямаше да мога да го спра! — ридаеше тя, сгушила лице в рамото му. — Ако ти не беше дошъл…

— Бях сигурен, че ще клъвне.

Тя вдигна очи към него. Сълзите замъгляваха погледа й.

— Не разбирам.

— Очаквах, че ще стане нещо такова. Открих катафалката му в горната пряка, оставих колата и се втурнах обратно.

— С този костюм? — попита тя, бършейки очи.

— Реших да му дам да опита от собственото си лекарство. Когато дойдох, ви видях да разговаряте в градината. Изтичах до работилницата за мачетето и когато се върнах, вече бяхте в спалнята.

— Искаш да кажеш, че изобщо не си възнамерявал да ходиш до апартамента си, а си ме оставил сама, за да го подмамиш?

— Точно така.

Тя се усмихна.

— Голям лъжец си, Джак Съмърс.

— Трябва да си лъжец, за да хванеш друг лъжец.

— Можеше да ме посветиш в замисъла си.

— И да проваля изненадата?

— Нямаше да имам нищо против.

Той се усмихна и я погали по главата.

— Всъщност аз наистина трябва да прескоча до апартамента си.

— Какво, нов капан ли ще слагаш на Тони?

— Струва ми се, че си е взел поука. Но понеже може и да греша, този път ще дойдеш с мен.

— Ами бъркотията?

— Ако се уплашиш, ще си затвориш очите.

 

Той видя сивия мерцедес, паркиран пред блока.

— Хо-па-а!

— Какво има? — попита Дани.

— Колата на Марго.

— О, не!

Той спря мустанга до бордюра.

Май не се отказва лесно.

— По-добре да те изчакам тук.

— Страх ли те е?

— Днес много ми се насъбра.

— Хайде, ела.

— Не знам, Джак.

— Предупреждавам те, че може да има претенции към тялото ми. По-добре ела, за да отстояваш интересите си.

— Добре, тогава… — сви рамене Дани и слезе от колата. Джак я хвана за ръка.

— Без нерви.

— Как пък не.

Докато изкачваха стълбите до втория етаж, напрежението й растеше. Стомахът й се сви. Сърцето й заподскача. Дланите й се изпотиха.

— Не съм сигурна, че постъпвам правилно.

— Отдавна не съм гледал хубав женски бой.

— Колко си мил!

— Не се безпокой. Няма да й дам да те нарани.

— На теб може и да ти е забавно, но не вярвам, че Марго изпитва същото.

— Трябваше да си прибера ключа. Надявам се, че не е решила да опустоши жилището ми.

Той пъхна ключа в бравата, завъртя го и отвори вратата. Надникна вътре.

— О, Боже! — възкликна той. — Марго!

Отвори широко вратата. Дани зърна някаква гола жена.

— Ще те чакам в колата — каза тя.

Джак я сграбчи за ръката.

— Не, не си отивай!

* * *

— Жалък мерзавец!

— Знам, че съм такъв — усмихна се Джак и отпи от коктейла си.

Дани стана от шезлонга и го завъртя така, че блестящият басейн да не я заслепява. Отново седна с лице към Джак.

— Обичаш ли ме още? — попита той.

— Толкова си доволен от себе си!

— Трябва да призная, че съм.

Тя облиза соления ръб на чашата си и отпи.

— Ти наистина ме заблуди.

— Да, донякъде съжалявам за това.

— Донякъде съжаляваш?!

— Ще ми простиш ли?

— Ще трябва да си помисля.

Той остави чашата си и се свлече на колене пред Дани.

— Умолявам те. Най-смирено искам прошка.

— Не знам…

Той притисна чело в коленете й. Ръката му се плъзна по бедрото й.

— Какво правиш?

— Най-смирено искам прошка.

— Не изглеждаш толкова хрисим.

— Така правят мерзавците — отвърна той и дръпна връвчиците на банския й.

Дани изля коктейла си върху главата му. Той трепна и се сви, а после вдигна към нея усмихнатото си мокро лице.

— Това значи ли, че сме наравно?

Тя поглади мокрите му коси.

— Всъщност ти си едно много съобразително момче, макар и да го показваш по твърде перверзен начин.

— Знам.

— Благодарих ли ти?

— Все още не.

— Напомни ми. Ще ти благодаря след вечеря.

Вечеряха на свещи в трапезарията. Менюто беше свински пържоли с ориз. Когато привършиха, Джак напомни на Дани, че е време да му се отблагодари.

Двамата взеха по една свещ и преминаха през тъмния коридор към спалнята. Оставиха свещите една до друга на тоалетката. Огледалото отрази пламъчетата и те станаха четири.

Дани се обърна към Джак. Погали гърдите му и зарови пръсти в нежното им руно. Усети топлината му под корема си и затъркаля зърната на гърдите му, докато той развързваше банския на гърба и шията й. Свали горнището й. Тя потрепери, когато той докосна гърдите й, плъзна пръсти по тялото й и дръпна връзките на долнището. Остана гола. Голямата му топла длан разтри хълбоците й. Другата му ръка погали като лек ветрец окосмението между краката й. После силно я притисна. Дани изви гръб и дръпна банския му. Ръката му се плъзна нагоре, оставяйки влажна диря по корема й, а Дани се наведе и свали банския до глезените му. Целуна върха на възбудения му член. Разтвори устни и го пое дълбоко в устата си.

В следващия миг се озова без дъх на леглото до Джак. Езикът му заигра между устните й. Едрото му тяло излъчваше топлина. Той откъсна устни от нейните, надигна се и близна зърното на едната й гръд, после го захапа и плъзна ръка между бедрата й. Пръстът му потъна в нея.

На вратата се звънна.

Джак простена.

— Прекрасно — измърмори Дани.

Отново се позвъни.

Устните му се отдръпнаха от гърдите й. Дани го хвана за ръка и го спря.

— Нека си звъни — каза тя.

Стояха неподвижно и чакаха звънецът да спре.

Той продължаваше да звъни.

— Упорито копеле — не издържа Дани.

— Ще видя кой е.

— Не, ще си отиде.

На няколко пъти се възцари тишина и Дани тъкмо решаваше, че натрапникът си е отишъл, когато звънецът отново огласяше къщата.

— По дяволите!

— Дали не е нашият приятел? — обади се Джак.

— Не би се появил, когато ти си тук.

— Ей сега ще се върна. Ти не мърдай.

Подпряна на лакът, Дани наблюдаваше Джак. Той нахлузи банския си и бързо тръгна към коридора. Когато излезе от стаята, тя седна. По тялото й се стичаха струйчици пот. Тя ги избърса с чаршафа.

Звънецът млъкна.

Съзря подаръка от Джак в трепкащата светлина на свещите и се усмихна. Ако не ги бяха прекъснали, щеше вече да е поднесла благодарностите си към него.

А сега и двамата щяха да си поемат дъх.

Когато Джак се върнеше, щяха да започнат с нови сили.

Тя обърна очи към тъмния коридор. Не чуваше нито гласове, нито стъпки.

Не би трябвало да му отнеме толкова време.

— Джак? — повика тя.

Не получи отговор.

Обхвана я безпокойство и скочи от леглото. Грабна халата от гардероба и се втурна към вратата. Надникна и огледа дългия коридор. Сякаш нищо не помръдваше в мрака.

— Джак? — прошепна тя.

Тишина.

Дани излезе от спалнята. Зашари с пръсти по стената и напипа ключа на осветлението. Трите лампи обляха коридора със светлината си.

Нямаше никой.

Тя се втурна към входната врата.

Беше затворена.

Дани обиколи тичешком всекидневната и трапезарията, заобиколи бара и влезе в кухнята. Запали лампата. И там нямаше никой. Босите й нозе зашляпаха по линолеума на път за работилницата. Там беше тъмно. Дани протегна ръка и запали лампата. Прекрачи прага. И тук нямаше никой.

Отново се хвърли към входната врата и отвори. Вгледа се в мрака.

Нищо не помръдваше.

— Джак! — изкрещя тя. — Джак, къде си?

Когато не получи отговор, тя тръгна по хладната влажна трева към средата на моравата.

Мустангът му си стоеше на мястото, до нейния фолксваген. Тя отиде до колата и надникна вътре. Колата беше празна.

По алеята излезе на улицата. Стъпи на тротоара и се огледа. Видя паркирани коли, светещи прозорци, но нито следа от хора.

Тя потрепери, загърна по-плътно халата на гърдите си и забърза обратно към къщи.

Отиде в кухнята и избра най-големия нож от поставката.

Мачетето…

Беше останало навън, до басейна. А тя нямаше намерение да излиза пак.

Загаси лампата. Стисна до болка ножа в ръка и седна на пода. Облегна гръб на бара, сви колене и зачака.