Ричард Леймън
Плът (37)

Тридесет и седма глава

Джейк се наведе над леглото и я целуна. Погали я зад главата.

— Лека нощ, миличко. Искаш ли да ти пусна плоча?

— Не сега — отвърна Кими и вдигна вежди. — Не сме готови. Заети сме.

— Заети, така ли? Ами… — той се загледа в ухото й и облиза устни. — Виждам нещо вкусно — промърмори той.

— Не! — тя вдигна раменце. Притисна Клу до ухото си. — Никакъв Мокър Уили. Говоря сериозно.

— Но аз съм гладен.

— Ще ядете пуканки. И те съветвам да ми запазите малко.

— Ще видим.

Тя се обърна към Алисън, която седеше на леглото до нея.

— Ще ми запазите, нали?

— Разбира се — увери я Алисън.

Кими изгледа Джейк победоносно.

— Алисън ще се погрижи да ми запазите пуканки.

Джейк се ухили.

— Лека нощ, миличко — каза той, преди да излезе от стаята.

Алисън вдигна книгата от скута си.

— До къде бяхме стигнали? Чакай да видим. А да, Пух и Прасчо търсят следи от Невестулката в снега.

Тя започна да чете, но Кими постави ръчичката си на страницата. Погледна Алисън в очите.

— Ще бъдеш ли тук през цялото време? — попита тя Алисън.

— Не знам.

— Ами всичките ти неща са тук.

— Да, така е — Алисън погали момиченцето. — Поне докато нещата ми са тук, предполагам, че и аз ще съм тук. Така става ли?

— Май да — отвърна Кими и, като се сети нещо, свъси личице. — Защото ми харесва как четеш. Правиш го много по-добре от татко. И знаеш ли още какво? Когато той ме води на кино и трябва да отида да се изпишкам… — тя закри уста с ръка и се изкикоти. Облегна се на рамото на Алисън, повдигна глава, махна ръчичка и прошепна. — Той ме води в мъжката тоалетна, а там има мъже, които пикаят в мивките! Толкова е гадно!

— В мивките?

— Да!

— Ами май не бива да му позволявам да те води повече на кино без мен.

— Няма вече без теб.

Алисън затвори книгата.

— Най-добре да поспиш сега. Трябва да ставаме рано, за да ходим в зоологическата градина.

— Мислиш ли, че ще видим Невестулката?

— Човек никога не е сигурен какво ще направят Невестулките — отвърна Алисън и започна да прибира книжката на полицата.

В това време Кими се мушна между чаршафите.

Алисън я дозави и приклекна до леглото. Кими постави Клу върху завивките.

— Ще си кажеш ли молитвата? — попита Алисън.

— Не — отвърна Кими ухилена. — Ти го направи. С онази — страшната.

— Може би е по-добре да е някоя по-традиционна. Не искам да имам разлагащо влияние върху теб.

— Искам страшната — настоя Кими.

— Добре — съгласи се Алисън.

Тя затвори очи, постави ръце на тила си и се облегна на дюшека.

— От страшилища, и чудовища, и дългокраки зверове, ти, Господи, избави ни.

— Добре звучи — похвали я Кими.

— Приятни сънища — каза Алисън и се надигна да става.

— Забрави да ме целунеш за лека нощ.

Алисън се наведе над Кими. Ръчичките на момичето се обвиха около врата й и я придърпаха в силна прегръдка. При демонстрираната сила Алисън очакваше смазваща целувка. Но устните на Кими докоснаха нейните с такава нежност, че сълзи бликнаха от очите й.

— Ще се видим сутринта, мило — обеща тя и се изправи.

— И да не забравиш да ми заделиш от пуканките.

— В никакъв случай. Да ти пусна ли плоча?

— От втората страна.

Алисън нагласи плочата и включи стереоуредбата. Затъмни лампата на нощното шкафче на Кими, обърна се и видя, че Клу, притиснат към врата на Кими, е добре завит, а момиченцето плътно е прегърнала Куки — чудовището. Излезе от стаята.

Още от входа на дневната видя Джейк, разположил се на дивана. Огромна купа пуканки стоеше на възглавницата до него. На масичката до коленете му имаше две чаши кока-кола. Вместо да седне при него, тя отиде в кухнята. Извади една от купичките за овесените ядки на Кими от шкафа. На нея бяха изрисувани кучето Снупи и стопанина му Чарли Браун. Отнесе я в дневната, наведе се над огромната купа и започна да загребва с шепи.

— Божичко, добре те е тренирала — обади се Джейк.

— Дадох честна дума — поясни Алисън.

Отнесе купичката обратно в кухнята, постави я на полицата и се върна при Джейк.

Горещо й беше с халата. Джейк я наблюдаваше, докато го сваля. Беше облечена с червена жарсена нощница, купена същия ден от универсалния магазин.

— Харесва ли ти? — попита тя и се завъртя пред него.

— Хубава е. Но май се прибързах към синята ти нощница.

— На мен ми навява лоши спомени.

— А на мен — не.

— Тогава ще я слагам от време на време.

Тя вдигна купата с пуканки и се настани до Джейк. Нощницата й беше прекалено къса. Усети тапицерията на дивана върху голата си кожа. Стомахът й се сви. За момент си припомни седалката в колата на Евън и ризата, която бе прекалено къса, за да покрие дупето й.

— Какво има? — попита разтревожено Джейк.

Той бързо забелязваше промените в настроението й.

— Сетих се нещо.

— Съжалявам.

Тя се усмихна.

— Не си виновен.

— Не ми е приятно да те виждам разстроена.

— Знам — увери го тя. Постави купата с пуканки в скута си. Усещаше топлината й върху голите си бедра. — Но изглеждаш така отчаян, когато ме съжаляваш. Ето, хапни си пуканки.

Той бръкна в купата и награби цяла шепа.

— Какво взе от видеотеката за тази вечер?

— „Празникът на Вси Светии“ и „И хълмовете имат очи“.

— Чудесно!

— Бас държа, че вече си ги гледала.

— Разбира се.

— Във видеотеките предлагат и комедии — отбеляза Джейк.

— Да, но те не са толкова забавни.

Джейк се ухили, поклати глава, взе пуканки и ги напъха в устата си.

— Удивително е — отбеляза той. — Наистина ли можеш да гледаш такива неща, и то след всичко, което ти се случи?

— Филмите са на ужким.

— А аз очаквах, че от такива филми ще те побият тръпки.

— Така е. Понякога става така. Но и от доста други неща ме побиват тръпки. Та ние сме заедно едва от три седмици.

— Три великолепни седмици — уточни Джейк.

— Да.

Тя се загледа как Джейк отново нпълни устата си с пуканки. Напълни си шепата, налапа пуканките и изпищя:

— О-о-о.

Джейк я погледна загрижено.

— Прекалено горещи са за ядене — обясни тя.

Сега той изглеждаше наистина озадачен.

Алисън вдигна купата от скута си, наведе се и я постави върху масичката.

— Май е най-добре да ги оставим да поизстинат малко, не мислиш ли? Защо да изгаряме езиците си, докато гледаме филмите?

— А, да. Права си — съгласи се Джейк и се изчерви.

Алисън изхлузи нощницата през главата си. Като се обърна с лице към него тя започна да разкопчава горнището на пижамата му. Той преглътна остатъка от пуканки в устата. Взираше се в очите й. След това погледът му се премести надолу към голото й тяло.

Алисън наблюдаваше как ръцете му бавно се насочват към нея и треперещите му пръсти най-после докосват гърдите й. Ръката, с която бе ял пуканки, бе грапава от солта и малко хлъзгава.

— Леле! — прошепна той.

Отдръпна ръката си и я изтърка в долнището на пижамата, където остави мазно петно.

От мазнината гърдата на Алисън проблясваше на светлината на лампата.

— Може би ще е по-добре, ако я оближеш.

Той го стори.

Докато езикът му я облизваше, Алисън смъкна горнището на пижамата му. Тя рязко си пое въздух и изви гръб, когато той засука зърното.

След това устните му се прилепиха към нейните, а ръцете му я обвиха.

Алисън се извърна настрани на дивана и протегна крака под масичката. Джейк напъха език в устата й. Тя задърпа долнището на пижамата му. Връзките се разтвориха и тя започна да ги свлича надолу, докато не усети кожата му върху своята — гладка и твърда.

Устните му изоставиха устата й. Целуна я по брадичката и отстрани по врата. Ръцете му я обхождаха и прегръщаха. Усети как се плъзгат от раменете й надолу, обгръщат дупето й, после — пак тръгват нагоре.

Избягваха да я докосват по гърба.

Като го хвана нежно за косата, Алисън отдръпна главата му и се взря в очите.

— Ти никога не ме докосваш… там.

Той леко вдигна вежди.

— Където беше то — поясни тя.

— Май си права — съгласи се той.

Алисън усети как пенисът му, опрян в коляното й, се сви.

— Отвращава ли те?

— Господи — не. Нищо, свързано с теб не ме отвращава.

— То все пак бе в мен.

— Сега вече в теб няма нищо от него. Гледах как лекарят почиства раната и…

— Но се страхуваш да ме докоснеш там.

— Не е вярно!

— Да не би да мислиш, че ще прихванеш нещо от него?

— Не. Просто не искам да те боли.

— Мястото вече зарасна. Остана само белега.

— Искаш да го докосна ли?

— Не, ако ти не искаш.

— Не става въпрос за това — промълви той, но изглеждаше нещастен.

— Тогава за какво става дума?

— Аз съм този, който ти го стори. Аз те наръгах, разрязах те. Нараних те и, когато видя белега или го докосна, все се сещам как потръпна и заби нокти в дървения под. Все се сещам колко те нараних.

— Искаш да кажеш, че става въпрос за вина? Единствено за вина?

— Горе-долу така може да се формулира.

— По дяволите! Та ти ми спаси живота — Алисън долепи буза до неговата и силно се притисна. — Понякога разглеждам белега в огледалото, Джейк. Той е от изключително значение за мен. Ти ме разряза и изтръгна кошмара от мен.

Треперещите пръсти на Джейк докоснаха белега от раната по гърба на Алисън. Нежно се плъзнаха по цялата му дължина. Усещането от досега я погъделичка и тя се изви.

— Боли ли те? — попита той.

— Не. А това?

Джейк простена.

— Хайде да престанем да си говорим такива неща — предложи Алисън. — Пуканките изстиват, а и ни предстои да изгледаме два филма.

— А аз какво съм? Предстоящата награда? — попита Джейк.

Тя се засмя и преметна крак върху бедрото му.