Ричард Леймън
Плът (19)

Деветнадесета глава

— Как върви? — осведоми се шепнешком Роланд.

Джейсън поклати глава.

Роланд посочи разтворените му панталони:

— От това предполагам, че не си сам.

— Тя е тук — отвърна Джейсън. Затвори ципа и затегна колана. Облегна се на вратата, пое дълбоко въздух и разтърка лицето си. — Започвам да се колебая, Ро.

— Какво искаш да кажеш?

— Тя е симпатично момиче. Гадно е така да я използваме.

— Искаш да помогнеш на Дана, нали?

— Разбира се. Нямаше да съм тук, ако не исках. Но идеята е глупава. Какви са шансовете този тип да се появи тази вечер тук?

— Бил е тук снощи — напомни му Роланд. — И попадна на добра плячка. Защо тогава да не се върне и да опита пак?

— Звучи налудничаво.

— Когато се появи, ще го сгащим.

Джейсън пак поклати глава. Оттласна се от вратата и отиде да пусне водата в мивката.

— За да не ни чуе — обясни той.

— Къде е тя?

— Близо до входната врата. Постилаше одеялото.

Джейсън наплиска лицето си с бода, избърса се с предницата на ризата си и отново се облегна на вратата.

— Накърка ли я? — попита Роланд.

— Напълно.

— Чудесно.

— Чувствам се като отрепка.

— Нищо няма да й се случи.

— Ако оня тип дойде…

— Ще го хванем. И той ще ни отведе при Дана.

— Силия ще разбере, че съм я използвал, ако оня наистина се появи.

— Какво ти пука? Нищо не може да направи. Не си я отвлякъл или нещо такова. Дошла е тук доброволно.

— Не е имала предвид, че ще бъде използвана като примамка.

— Голяма работа. Е, може и да се стъписа. Но ти пък ще си намерил Дана. Струва си, нали?

— Предполагам.

Роланд стана.

— Най-добре да отидем там — реши той и спря водата. — Няма да е гот, ако нашият човек побегне с нея, докато седим тук и плещим. Ти иди при нея, но тихичко. Мълчи си. За да успеем, тя трябва да е сдала.

— Беше бая намотана, когато я оставих.

— Възбудена ли беше?

— Да. И доста нервна.

— Ако е будна — начукай я. Това би трябвало да я поуспокои. Веднага щом заспи, ела пак тук. Няма да е особено подходяща примамка, ако се навърташ наоколо.

— Не знам — продължаваше да се колебае Джейсън.

— К’во не знаеш?

— Цялата тази работа не ми харесва. Май най-добре да я прибера вкъщи.

— Не ставай глупак.

— Ро, тя е симпатяга. Харесвам я.

— И си готов ей така да зарежеш Дана?

Джейсън направи гримаса, все едно го е свил стомаха. Фразата му подейства, помисли си Роланд. „Да зарежеш Дана.“

— Ще отида да видя какво става — промърмори Роланд.

Направи му знак да се отмести, загаси осветлението и бавно завъртя топката на вратата. Езичето се дръпна съвсем безшумно. При отварянето пантите не издадоха никакъв звук. Ухили се. Бе помислил за всичко. По-рано, когато отвори заключената врата с помощта на ножа, смаза бравата и пантите.

Стъпките от босите му крака по дъсчения под не се чуваха. Долавяше стъпките на Джейсън зад гърба си, но те не бяха особено шумни. Като прокара ръка по стената, откри вратата към трапезарията и спря.

Джейсън постави ръка на рамото му.

Светлината в тоалетната преди малко пречеше на Роланд да вижда в тъмнината. Освен сивите участъци около прозорците, всичко изглеждаше черно. Заслуша се, но единствено долавяше собственото си сърцебиене и тежкото дишане на Джейсън. Звучеше сякаш току-що е приключил спринтово надбягване. Дъхът му миришеше на алкохол.

Роланд се изви настрани и опря гръб в касата на вратата. Напипа ризата на Джейсън и леко го дръпна. Джейсън мина покрай него и тръгна към помещението.

Всичко върви чудесно, помисли си Роланд.

Надяваше се Силия да е будна. Искаше Джейсън да я начука. Ако почнат да го правят, щеше да се приближи и да гледа. Нямаше много да се види, но щеше доста да се чуе. А останалото можеше да си го представя. Вчера на Търговската алея добре я огледа. Нея и приятелката й — онази, хубавата.

Тази вечер тя можеше да е тук. Но и така беше добре. Направо беше страхотно. Номерът с любовната среща с Джейсън можеше и да не мине пред приятелката на Силия. А той харесваше своя трик. Любовна среща — примамка. Голям майтап. Някои хора много лесно се манипулират. Поразмъти им само малко главата и ще направят каквото поискаш.

Как върви, Джейсън, стари приятелю? Готов ли си да я нанижеш?

Нанижеш.

Роланд тихичко се изсмя. Усети се и стисна устни.

Чу леки стъпки.

Джейсън се връщаше.

— Трупясала е — прошепна Джейсън.

По дяволите! Значи няма да има представление.

— Чудесно — каза Роланд на глас.

— Къде ще се скрием? Трябва да сме наблизо, нали? Един от нас може да се скрие зад бара.

— Добра идея.

— У теб ли са белезниците?

— Ей ги тук — Роланд потупа предния джоб на джинсите си.

— Ами чука ми?

Роланд не отговори.

— У теб беше, когато те докарах тук.

— Чакай да се сетя.

— Няма да се изправя пред оня тип с голи ръце.

— Сигурно съм го оставил в тоалетната. Да. Точно така.

— Е, иди и го вземи тогава.

Роланд се върна в тоалетната. Влезе и тихичко затвори вратата. Светна лампата. Чукът беше подпряна на стената зад тоалетната чиния. Беше го поставил там, за да не се вижда. Възнамеряваше да се върне да го вземе, когато Джейсън осъзнае, че е без оръжие.

Взе го. Етикетът с цената все още беше залепен за дръжката. Бяха го купили днес следобед от железарския магазин, за да има какво да използва Джейсън срещу изфабрикувания маниак.

Роланд втъкна дървената дръжка в колана на панталоните.

Отвори калъфа на ножа, извади го и разтвори острието. Чу се слабо щракване.

Като застана с лице към вратата, Роланд изгаси светлината. Отвори вратата.

— Джес? — прошепна той високо.

— Намери ли го?

— Да, но ела за малко.

Чу как Джейсън влачи краката си по пода.

— Влез за малко. Трябва да поговорим.

Джейсън влезе вътре и затвори вратата.

— Какво има?

— Започвам да се страхувам.

— О, Боже…

— Не, наистина — пресегна се, напипа рамото на Джейсън и го стисна. — Не вярвах, че оня тип може да се появи, но вече не съм сигурен. Ами ако го стори и ние не успеем да се справим с него? Искам да кажа, той може да избие всички ни.

— Успокой се, Ро. Та ние сме двама и на наша страна е елементът изненада, а освен това — и аз не вярвам, че ще цъфне. Ще изчакаме два часа, след което ще приберем Силия и…

Роланд заби ножа в корема на Джейсън. От удара той се стовари върху вратата. Роланд завъртя острието, извади го и отново го заби. Джейсън сграбчи китката му. Изтегли ножа и освободи окървавената си ръка от хватката на Джейсън. Преди да успее да нанесе следващия удар, нещо го блъсна в гърдите и го запрати назад. Залитна в тъмнината и усети как ще падне. Ръбът на някакъв предмет — на мивката? — се опря в задника му. Краката му се хлъзнаха напред по мокрите плочки. Падаше. Подпря се с лакти на мивката и се надигна, докато се опитваше да прибере краката си. Те продължаваха да се плъзгат напред.

Лампата светна.

Видя Джейсън на колене, с рамо опряно във вратата. Стената около ключа за осветлението беше нашарена с кървави отпечатъци. Изглежда за Джейсън е било особено важно да запали лампата и да види какво става. Съквартирантът му извърна глава и погледна Роланд. Цветът на лицето му беше пепелявосив. Очите му сякаш щяха да изхвръкнат, а устата му бе толкова широко отворена, че се бе разцепила в краищата и кръв се стичаше по брадичката.

По-голямата част от пода между двамата беше покрита с растящо кърваво петно. Петите на протегнатите напред крака на Роланд бяха топнати там. Все още опрян на мивката, той присви колене и най-после успя да придърпа краката си. Внимателно се изправи като продължаваше да се придържа за мивката.

Джейсън се вкопчи в топката на врата и се опита да се надигне. Подхлъзна се. Стовари се на задника си. Чу се слабо изшляпване, когато се свлече в локвата кръв.

Роланд прехвърли ножа в лявата си ръка. Изтегли чука от колана и тръгна бавно напред. Приплъзваше краката, защото не смееше да ги отдели от пода. Джейсън го гледаше със зяпнала уста и вдигна ръка, за да се предпази от удара. Роланд замахна и чукът се стовари върху китката. Ръката му се отметна. Роланд нанесе удар с чука с всичка сила върху главата на Джейсън. Чукът потъна само около сантиметър. Като го повдигна, видя вдлъбнатина с размер на четвърт доларова монета и със сплъстена вътре коса. Кръв започна да изпълва дупката. Той замахна още веднъж като се стараеше да уцели същото място. Леко извитият чук изкърти парче от черепа при ръба на първата дупка. Бликна кръв и потъна навътре.

Роланд остави чука загнезден в главата на Джейсън. Отдръпна се, за да се наслади на делото си. Джейсън седеше на пода. Гърбът му бе опрян на вратата, краката — протегнати напред, а ръцете висяха безжизнено отстрани на тялото. Панталоните и долната част на ризата му бяха подгизнали от кръв. Кървящата му глава бе клюмнала напред, брадичката му се опираше в гърдите. Чукът изглеждаше като причудлива шапка, нахлузена за карнавал.

Макар Джейсън да не помръдваше, количеството кръв, което продължаваше да се лее от главата му подсказваше, че още не е мъртъв.

Някои хора не умират лесно, помисли си Роланд.

Мисълта го изненада. В края на краищата Джейсън бе едва втората му жертва, а Дана не му създаде никакви проблеми.

Но знаеше, че е имало и други. И някои бяха умирали доста бавно. Не е кой знае колко мистериозно, каза си той. Спомените за останалите убийства явно принадлежаха на приятеля му. Усмихна се и погали издутината на врата си. Усети как нещото там бавно се размърда и лека вълна от наслада заля тялото му.

Продължавай, каза си той.

Приплъзна се обратно до Джейсън. Като се придържаше за топката на вратата, той разряза гърлото му от ухо до ухо.

Изправи се, измъкна чука и натика дръжката му под колана. Затвори ножа и го прибра в кожения калъф. Но не закопча калъфа. Бръкна в един от предните джобове на джинсите и измъкна белезниците.

Тялото на Джейсън продължаваше да е облегнато на вратата. То се свлече настрани, когато Роланд я отвори.

Роланд загаси лампата, прескочи трупа и затвори вратата.

Отначало краката му се пързаляха по пода. Но след всяка следваща крачка ставаха по-устойчиви. Спря се на прага на нишата и изчака очите му да свикнат с тъмнината.

Докато стоеше там, усети няколко предпазливи помръдвания, които отново му доставиха наслада. Приятелят му. Намеци за влудяващия екстаз, който ще му достави само след няколко минути. Прокарвайки език по пресъхналите си устни, се зачуди защо не му даде една хубава „инжекция“ за унищожаването на Джейсън.

Зачуди се, а после разбра. Джейсън просто пречеше. Беше препятствието, а не — целта. Получаваш мъничко за това, че се справи с него. Голямото удоволствие се пази, когато доставиш Силия.

Напълно логично, помисли си той и усети как получава дребна насърчителна награда.

Не знаеш, помисли си той. Или, по дяволите, знаеш. Това са нещата, които ми допадат. Винаги съм мечтал да върша точно такива неща, но никога не ми стискаше, докато ти не се появи. Всъщност нямам нужда от твоите инжекции, за да се зареждам.

Но пък инжекциите бяха върхът.

Да. Да. И предстоеше след малко да получи още една.

Сърцето му биеше лудо, устата му бе пресъхнала, едвам дишаше, а пенисът му набъбваше.

Време беше. В тъмнината вече успяваше да различи някои предмети; неясното очертание на масичката с бутилките и чашите върху нея, дългия плот на бара и крайчето на нещо тъмно — вероятно одеялото на Джейсън, — слабо осветено от сивата светлина, която проникваше през прозореца.

Но не виждаше Силия.

А тя трябваше да е там. Заспала върху одеялото.

Нито пък я чуваше. Долавяше само ударите на сърцето си и тежкото си дишане.

Там трябва да е, освен ако не ни е чула в кенефа, уверяваше се той.

Но ние не вдигахме много шум. Джейсън бе съвсем тих. Нямаше какво да се чуе освен, може би, няколко тупвания. Ако е била добре накъркана, трябва да ги е проспала.

Роланд докосна калъфа на ножа. При допира с дръжката му стана приятно. Остави ножа в калъфа. Известно време нямаше да му е нужен.

На първо време му трябваха единствено белезниците.

Избърса ръцете си колкото се може повече от кръвта на седалището на джинсите.

Държеше едната халка в дясната ръка. Остави другата халка да се люлее свободно и тръгна напред.

Босите му крака шляпваха всеки път, когато ги откъсваше от пода. С всяка следваща крачка сърцето му биеше все по-лудо и му бе по-трудно да диша. Пот щипеше очите и се стичаше по бузите. Вървеше леко приведен напред, за да облекчи болката от възбудения пенис, притиснат от джинсите. Ухили се. Изпитваше наслада, а дори не получаваше нови насърчавания от приятеля си. Те предстояха.

Спря при ръба на одеялото. Продължаваше да не вижда Силия.

Ами ако я няма!

В следващия миг я чу. Дишаше бавно и дълбоко.

Роланд се наведе. Пресегна се внимателно и ръката му напипа одеялото. Усети нещо под меката материя — вероятно крак. Помисли си, че Силия навярно се е завила, след като е легнала.

Роланд се придвижи на колене, за да застане отстрани на Силия. Посегна към крайчето на одеялото, намери го и го повдигна. Докато я развиваше, тя промърмори нещо, но не се събуди.

Въпреки тъмнината вече я виждаше. Беше гола. Проникваше достатъчно светлина, за да придаде на кожата й неясен, мъгляв оттенък. Лежеше по гръб. Краката й бяха леко разтворени и голи, като се изключи по-тъмната част — там, където бяха завити от коленете надолу. На сантиметри от коляното на Роланд дясната й ръка лежеше отметната настрани. Загънатият лакът беше леко прегънат и дланта й със свити пръсти почти докосваше бедрото. Другата й ръка бе пъхната под главата вместо възглавница.

Роланд се загледа в тъмното петно между краката й. Не бе окосмена като Дана. Вероятно се подстригва, мина му през ума.

Вторачи се в гърдите й. Бяха като неясни възвишения, а на върха — по-тъмни. Леко се надигаха и отпускаха, докато дишаше.

Пресегна и докосна по-близката гърда. Беше така мека. Като кадифе. Дори зърното. Но то като че ли се стегна при досега му и стана по-кораво.

Дишането на Силия се промени.

— Здравей — прошепна тя с дрезгав глас. — Къде се забави?

Роланд стисна гърдата й, след това отдръпна ръка.

О, Господи! Колко бе възбуден! Нещо напираше в него. Вълни го разтърсваха.

— Джейсън? — чу се гласът на Силия.

— Джейсън не е тук. Джейсън… — и изведнъж Роланд чу собствения си глас да крещи. — ДЖЕЙСЪН БЕШЕ ЗАЕТ С ТОВА ДА УМИРА!

Той сграбчи китката й и щракна халката.

В следващия миг, преди Силия да успее да започне да се бори или крещи, той щракна другата халка около китката на лявата си ръка.