Гор Видал
Юлиан (1)

Бележка на автора

Когато Роберт Грейвз издаде продължението на „Аз, Клавдий“, в своя предговор той с огорчение отбелязва, че доста голям брой критици са приели неговия роман за история, скалъпена от незначителните сплетни на Светоний, което според тях било много лесна работа. В „Божественият Клавдий“ Грейвз ги опроверга с една дълга библиография, която включва почти всички по-значителни антични текстове, достигнали до наше време. За съжаление аз не съм чел толкова много. Но за да отговоря предварително на онези, които биха помислили, че единственият ми извор е бил „Историята“ на Амиан Марцелин (или дори „Упадъкът и падението на Римската империя“ на Едуард Гибън), аз давам в края на книгата една частична библиография.

Животът на император Юлиан е изключително добре документиран. Запазени са три тома негови писма и съчинения, а неговите съвременници Либаний и Грегорий Назиански са ни оставили живи описания на самия Юлиан. Въпреки че тази книга е роман, а не история, старал съм се да се придържам към фактите, като в редки случаи съм променял по нещо. Например малко е вероятно Приск да е посетил Юлиан в Галия. Но неговото присъствие там улеснява разказа.

В Европа на Юлиан винаги се е гледало като на герой. Опитът му да спре християнството и да възроди елинизма и до днес има известно романтично очарование; и той се явява на най-неочаквани места; особено по време на Възраждането, а също и през XIX век. Двама толкова противоположни по дух автори като Лоренцо ди Медичи и Хенрик Ибсен са писали пиеси за него. Но извън неповторимите вълнуващи перипетии на Юлиановия живот и самият IV век представлява изключителен интерес за нас. През петдесетте години, които разделят възцаряването на Юлиановия чичо, Константин Велики, и смъртта на самия Юлиан, християнството се утвърждава в империята. За добро или за зло, ние сме до голяма степен последица на това, което са били християните по онова време.

За градовете използувам съвременните, не античните имена (Милано, не Медиоланум), освен където старите имена са по-известни (Ефес, не Селджук)^[1]. Датите давам по нашето летоброене: преди новата ера и след новата ера. Парите представляват сериозно затруднение. Не се знае с положителност точната покупателна стойност на парите през четвърти век, но вероятно златният солидус се е равнявал на около пет долара. Юлиан, Приск и Либаний, които разказват събитията, са писали на гръцки. Латинският им е бил по-слабо познат, което те бързат да ни напомнят, но от време на време те прибягват до латински термини, както и ние самите правим днес.

Онези читатели, които очакват да намерят прочутите последни думи на Юлиан „Ти победи, галилеянино!“, ще ги търсят напразно — Юлиан никога не ги е изричал. Тези красноречиви слова принадлежат на Теодорет и са написани един век след смъртта на Юлиан.

Тук искам да благодаря на Американската академия в Рим и на Института по класически проучвания в Атина, които ми позволиха да използувам библиотеките им.