Джон Брънър
Сините роби (7)

Глава 7

В кабинета на Дорди имаше един едър андроид в работен комбинезон на общ техник.

— Мистър Хорн — посочи го Дорди, — това е Бърл. Той работи в градската комунална служба. Сега е свободен от дежурство и каза, че ще намери хеликоптер, за да ви закара до дома ви.

— Разбира се — обади се Бърл, — хеликоптерът ми не е комфортен като вашата лимузина, наех го за през нощта от службата за бракувани вещи. Но това си е ваша работа.

Хорн кимна и се обърна неловко към Дорди.

— Не знам как да изразя благодарността си. Мога ли да направя нещо? Казахте, че парите нямали значение за вас.

Бърл издаде звук — нещо средно, между сумтене и смях.

— Няма полза и от благодарности — рече Дорди. — Поне за андроид. Не бих си помръднал пръста за вас, ако не бяхте казали, че искате да продължите делото на Ларс Талибранд.

— А какво е това дело на Талибранд, за което вие, изглежда, знаете толкова много?

— Вие вече сте се включили в него — отвърна Дорди. — Затънали сте до гуша. И от вас зависи дали ще се измъкнете със здрав врат. Довиждане, мистър Хорн.

Чувство за страшно загубване на равновесие накара Хорн да потръпне за миг; като че се плъзгаше към ръба на пропаст и се мъчеше да се улови за нещо, което не можеше да намери. Той протегна ръка на Дорди, забелязвайки с гордост, че тя не трепереше, и след моментно колебание Дорди я стисна. Зад него Бърл изсумтя пак. Този път това можеше да се изтълкува като одобрение.

* * *

Хеликоптерът наистина по нищо не приличаше на пътническите модели, с които беше свикнал. Хорн седеше крайно неудобно на обикновена метална пейка между трополящия сандък за инструменти и ужасно разхлопаната врата. Бърл го предупреди да не се обляга дори с пръст на вратата, да не би да се отвори от само себе си.

Тук, горе, сред звездите беше студено; Хорн се облегна на пейката, за да поеме топлината, която се просмукваше от турбината зад пилотската кабина.

Нямаше никаква светлина освен звездната и смътното сияние на инструменталното табло.

Внезапно хеликоптерът взе да губи височина и групата светлини пред тях придоби познати очертания. Това беше семейното имение.

Хеликоптерът кацна и Бърл протегна ръка към резето на вратата. Тя се отвори, образувайки стълба до земята. Хорн слезе.

— Дорди ме помоли да ви върна това — каза Бърл и подхвърли нещо плоско и продълговато. Още преди да го улови, Хорн разбра, че е портфейлът на Ларс Талибранд.

Вратата се затвори и роторите образуваха отвесно течение, когато тромавият хеликоптер се издигна към небето.

Всеки момент, докато Дери Хорн вървеше бавно към градините, обграждащи къщата, очакваше да блеснат светлини и да се насочат към него. Ала вместо това пред него светна джобно фенерче и чу студен глас:

— Добро утро, мистър Дери. Приятно ми е да ви видя отново.

— Благодаря, Роул.

Хорн закрачи до андроида-иконом, който служеше на семейството още с внасянето му. Бе чувал споровете около вземането на работа на андроид в дома на най-големия производител на роботи на планетата, които накрая бяха прекратени с аргумента, че трябва да бъде вносен андроид, чиято престижна стойност ще надделее над всякакви други съображения. Но Роул беше все още единственият андроид в прислугата; останалите бяха конструирани по поръчка роботи.

Бяха стигнали до дългия вътрешен двор пред къщата. Нейните прозрачни стени, които създаваха илюзия за цялостност на вътрешността и външността, му позволяваха да види, че в къщата нямаше никой, никой не се движеше освен вечно заетите слуги-роботи.

— Предполагам, че всички са в града — подхвърли Хорн.

— О, да. Мистър Хорн-старши го нямаше вкъщи днес или по̀ право вчера, а мисис Лу каза да не я чакаме тази вечер. По-възрастният мистър Хорн пък казва, че карнавалът не му правел удоволствие както едно време. Той беше в много лошо настроение, когато се прибра вчера, и очаквам да бъде същият и днес.

— А сестра ми?

— О, мис Виа е с компания студенти под надзора на братовчедката ви мисис Леадора.

Дери влезе в къщата.

— А сега ми дай нещо да пийна и да хапна, Роул. Трябва да се подкрепя за спора с дядо.