Джон Брънър
Сините роби (17)

Глава 17

Дайз се обърна към един от спътниците си: „Какво чух, Кайър“?

Кайър! Името, с което беше подписано писмото, намерено в джобовете на Уд. Значи Кайър беше тук, в Нюхолм! Той беше дребен човечец с остри очички; лицето му изразяваше безпокойство.

— Нищо, мистър Дайз. Май един от тях извика.

Хорн бе успял да се промъкне през ремъците.

— Дайз! — извика той пак. — Дайз, ела тук да ме видиш!

Сега острите очи на Каиър се спряха върху лицето на Хорн и ужасни мисли, изглежда проблеснаха в главата му. Третият човек вероятно беше служител от управата на космодрума.

Дайз тръгна към клетката. Внезапно Кайър го улови за ръката. Дайз се отскубна и се спря пред Хорн, взря се в лицето му.

— Ти си Дори Хорн! — възкликна той. — И искам да зная защо този негодник Кайър се опитва да те продаде на мен като андроид! — Обърна се рязко към служителя от космодрума. — Поставете този човек под арест! И пуснете този младеж! Тои не е андроид, а човек! Преди по-малко от три месеца пътувах с него от Земята!

Служителят издърпа от колана си пистолет и го насочи към Кайър. Но дребният човечец вече бе преценил безнадеждността на положението си и устата му се движеше, както бе правил Уд на същия тоя космодрум.

— Спрете го! — извика Хорн. — Той има отрова, скрита в зъб!

— Много късно — каза Дайз мрачно, улавяйки Кайър при падането му. — Трябваше да кажеш по-рано!

Хорн изпълзя куцешком от клетката. Дайз му протегна ръка.

— Изглеждаш зле! Къде си бил? Как така оня мошеник се опитваше да те пробута като андроид? Не знаеше ли, че си човек?

— Няма такова нещо „аидроид“ — отвърна Хорн. — Всички те са човеци! Аз бях на мястото, където ги обработват. Отвличат ги от далечните планети, после ги стерилизират и боядисват. Накрая ги изпращат на Земята като фабрични изделия. Предполагам, че именно това е открил и Ларс Талибранд. Затуй се е наложило да го убият. Дайз, заведи ме при правителствените власти. Аз трябва да отида на Крию’н Дит и да „подредя“ човека, който ме продаде на търговците на андроиди.

* * *

Спокойните на вид чиновници се спогледаха. После един от тях, който седеше в средата, вдигна очи към Хорн.

— Значи, мистър Хорн, вие сте били отвлечен от този човек на Крию’н Дит и пратен във фабрика за андроиди? Къде ви преобразиха като един от изкуствените…

— Престанете да казвате изкуствени! — избухна Хорн. — Уверявам ви, те са деца на човеци!

Пак размяна на многозначителни погледи. Човекът в средата се облегна на масата си.

— Мистър Дайз — произнесе той бавно, — вашият приятел тук явно е бил подложен на значително напрежение. Заведете го при психиатър, когото ще ви препоръчаме, и го оставете да се съвземе от тежките си изпитания при подходящи грижи. Той иска да прекъснем нашите жизненоважни икономически връзки със Земята и да се лишим от приходите, които ни носи търговията с андроиди.

— Но тя трябва да се прекрати! — тросна се Хорн.

Ала пламенността му угасна под равнодушните погледи на чиновниците. Той разпери безнадеждно ръце и обърна гръб.

Дайз мълчеше, когато излизаха от Министерството на търговията. На улицата заговори замислено:

— Как, по дяволите, такова нещо може да остане незабелязано?

— Лесно — отговори Хорн уморено. — Част от доставките на андроиди идват сравнително отблизо — от Крию’н Дит, Артуърлд, Лигос, Верние. Ала, както знаеш, сега човечеството се е разпростряло много надалеч. На картата, която ми показа, бяха отбелязани по догадки райони отвъд Верние и Крию’н Дит. За последните два-три века навярно към списъка са били добавени още една дузина светове, без вестта за това да стигне до Нюхолм, а камо ли до Земята. А именно оттам търговците вземат стоката си.

— Искаш да кажеш, че никога не е имало истински андроиди?

— Може да е имало някога, много отдавна. Но те са били правени на Земята, защото за това се изисква невероятен труд, умение и силно напреднали биохимически знания. Навярно те са били икономически абсолютно неизгодни. Но тъй като познавам хората на Земята, предполагам, че е имало огромно търсене. Тогава някои си казал: „Аз знам как може да се реши проблемът!“ И организирал доставки на вносни андроиди, за да се задоволи търсенето. Според мен отначало всичко се е свеждало само до отвличане и печалбата от отделните жертви поддържала цялата търговия. Но вероятно тя се е оказала много изгодна за някои бизнесмени. Така отвличането се превръща в обширна търговия с роби. Ръководителите й правят всичко възможно да запазят тайната си. Техните агенти се разделят на групи, а истинските похитители работят надалеч, сред изолираните светове, за чието съществуване никой на Земята не е чул. Най-доверените агенти са принудени да се самоубиват, ако има опасност тайната им да се разкрие. А хората, които работят в разпределителните пунктове, са под непрекъснатата заплаха да бъдат включени в следващата партида андроиди, ако издадат тайната. Андроидите вярват, че са произведени фабрично, и образът на синьокожия изкуствен човек така се е натрапил на широката публика, че ако не беше се случила единствената грешка в стерилизирането, в резултат от която се е родил Ларс Талибранд, цялата тази шмекерия можеше лесно да продължава и нямаше да й се види краят!

— Подслушвал съм разговори между андроиди — подзе Дайз на свой ред. — Днес сред тях са разпространява нещо като мит. Те знаят за Талибранд. И вярват, че някой ден той ще дойде при тях и ще има каже, че са всъщност човеци и като се измият в нещо специално, цялата синина ще изчезне. — Дайз повдигна рамене. — А ние смятахме, че това е история, разпространена между андроидите от някой хитрец, за да работят и да се държат добре.

— Именно това е правел Ларс Талибранд. Издирвал е деца, преобразени като андроиди. Някои от тях върнал на родителите им. Но не зная за измиване на синината. Възможно ли е то?

— Ее-е — поклати глава Дайз.

— Е, изглежда че тук няма да ми повярват — каза Хорн. — Но на Крию’н Дит има един човек на име Брейтуин, който ще ми повярва. Трябва да се върна там.

— Как? — попита Дайз рязко. — Та ти си очевидно андроид! Дори и да дойда с теб и да се закълна, че си човек, вероятно няма да ти позволят да напуснеш планетата! И както казах, няма начин да се очисти синината ти.

— Как ли? — повтори Хорн изведнъж с по-весел тон. — Ако успея да остана жив и не се мяркам пред очите на агентите на андроидо-търговците, ще трябва само да почакам Шембо пак да дойде тук. Той ме познава и ще ме закара до Крию’н Дит.

— Би могъл да се опита — кимна Дайз. — А, добре се сетих. Я ми кажи откри ли кой е убил Талибранд?

— Не — отговори Хорн. — Но мисля, че зная кой го е предал.

— Кой?

— Брат му. Брат му Ян го е предал.