Джон Брънър
Сините роби (16)

Глава 16

Хорн бе помъкнат към една тъмна, воняща стая. Някаква стара жена, съсухрена като мумифициран прилеп, счупи под носа му капсула с нещо, което миришеше остро, и той загуби съзнание.

Събуди се в мрак, който кънтеше от човешки команди. По-късно отново проби за кратко булото на съня и видя, че се носи във въздуха при слаба гравитация, отскачайки от стените на някаква кубовидна клетка от опънати ремъци.

Следващия път, когато се събуди, лежеше на чакълеста земя. Околният въздух беше остър и студен, ала свеж. Някакъв човек току-що бе плиснал върху него ведро студена вода. Той кресна:

— Стига си спал! — Тръсна ведрото на земята. — На крака!

Хорн стана, олюлявайки се, и се огледа бавно. Небето беше бяло от високите облаци, които се носеха по него; земята също изглеждаше бяла и тук-там излъчваше някакво кристалинно отражение. Солни залежи. От далечината долиташе шепотът на ленив океан, разбиващ се в бряг. Когато Хорн облиза устните си, водата, която още се стичаше по лицето му, имаше солен вкус.

— Къде… къде сте ме довели? — прошушна той.

Човекът с ведрото се засмя.

— Далеч от Земята, приятелю! — Той вдигна палец. — Тръгвай.

Хорн се помъкна, препъвайки се като сляп, соленият чакъл влизаше в обувките му и нараняваше краката. После пък трябваше да се катери по една дюна, остри тревисти растения шибаха и режеха пищялите му. А отвъд гребена на дюната…

Лагери. Лъскави бараки от солни блокове. Сред тях димяха към небето огромни казани, заобиколени от мътна синина. Когато Хорн се приближи повече, синината се раздели на частици — частици с човешки форми. Това бяха деца. До всеки от казаните крещеше яка жена-човек, която следеше разпределението на димящата каша от казаните.

На една пресечка на пътеките между постройките остър женски глас подвикна на спътника на Хорн и към тях закрачи жена с властен вид.

— Тоя ли е изпратил Талибранд от Крию’н Дит? — попита тя, оглеждайки Хорн от горе до долу. — Жалък екземпляр!

— Талибранд го изпрати от Крию’н Дит през Артуърлд. Каза да го върнем през Верние.

— Фиргал обработва партидата, която току-що пристигна от Загубения свят. Свали го долу да го посинят. После го включи в групата, с която Плуривел заминава утре. Каза ли Талибранд да го стерилизираме и да му „промием мозъка“?

— Талибранд смята, че е по-добре да не го „промиваме“: ще му бъде по-тежко, ако може да си спомня какъв е бил преди. А що се отнася до стерилизирането, не зная.

Хорн слушаше разговора им с ужас. Значи такава „логическа, красива“ смърт е имал предвид Ян Талибранд!

Пазачът помъкна Хорн към една голяма, ниска постройка, иззидана от вездесъщите солни блокове. Тук Фиргал извършваше „обработката“. Гледката накара Хорн да премалее от ужас и сякаш под светлината на ослепителна светкавица да види това, което Ларс Талибранд се е готвел да разкрие. Истината за произхода на андроидите!

Тук обработваха деца. Човешки деца. Повече от сто чакаха в един двор зад постройката и главата на Хорн се замая от писъците им. Бледи, повечето голи, на възраст между шест месеца и шест години. Жени в мръсни рокли измъкнаха следващото от групата. Сложиха го на една маса, стерилизираха го с бързо облъчване от един селективен радиационен апарат, инжектираха му нещо и го изблъскаха в другия край.

Когато се събуди, кожата му беше синя.

Вмъкнаха го в група млади мъже андроиди — партидата, която Плуривел откарваше утре. Значи така щеше да завърши това дръзко приключение. Той бе открил това, което бе тръгнал да търси. Нямаше фабрики за андроиди. Нямаше андроиди. Имаше само деца на човеци, откраднати от родителите им.

Той научи тези подробности малко по малко от разговори с андроидите, с които беше натоварен. Общо взето, те бяха умствено затъпели, приемаха безпрекословно каквото им се казваше — че били произведени в лаборатория. По-развитите, които биха могли да задават неудобни въпроси, отрано биваха извличани с центрофуга от общата маса и пращани в други лагери на други светове, където им даваха добро образование и ги дресираха по-изтънчено. Ларс Талибранд трябва да е подозирал всичко това. Тогава търговците, знаейки, че всеки момент може да бъдат разобличени, подгонили Талибранд. Ларс Талибранд никога не е виждал търговията с андроиди отвътре, както я виждаше Хорн сега, така че в това отношение Хорн знаеше много повече от него.

Товарите се разпределяха при кацането на различните планети. Хорн мислеше, че са го свалили на Верние, но не беше сигурен; дори не можа да види космодрума. Разделен от първоначалните си другари, той бе присъединен към група от по-висок клас. Продадоха го на търг. После отново го натовариха на кораб. По цели дни се рееше из клетката с пружиниращи ремъци във въздух, пропит с воня на натъпкани нагъсто тела.

А после — свеж въздух и познатата гледка. Тук беше нюхолмският лагер! Имаше навеси за дъжд като миналия път, когато мина оттук. Сега той трепереше и се притискаше о другарите си, за да се стопли. Прокълна злочестата си съдба.

Ала внезапно надеждата изгря като нова звезда в мрака на съзнанието му. Дойдоха хора да разгледат андроидите. Говореха шумно, че им трябва суперкарго за пътуване до Земята.

И Хорн, напълвайки дробовете си с въздух и душата си с ведра радост, отметна глава назад и извика: „Дайз!“