Джон Брънър
Сините роби (12)

Глава 12

— Не! — отсече Хорн. — Аз имам по-добра идея. Вместо те да отведат нас, ние да отведем тях!

Шембо се усмихна мрачно.

— Добра идея — рече той. — Можеш караш кола?

— Накарай ги да слязат и да вървят пеш — повдигна рамене Хорн. — Нека си измокрят краката като нас.

— Добре! Ти… — Шембо насочи дулото на пистолета си към шофьора — слез с приятеля си.

Преведоха двамата през космодрума до кораба. Шембо повика половин дузина яки свои хора и им заповяда да стоят на стража, после свали пистолета си.

— Най-напред да чуем имената ви — каза Хорн с колкото е възможно по-строг тон.

Шофьорът погледна бившия си пътник, който, изглежда, беше началникът. Оня се намръщи и не каза нищо, но погледна шофьора, сякаш очакваше от него да направи нещо; шофьорът поклати глава и внезапно пътникът го удари под брадата. Шофьорът се свлече бавно на земята със сгърчено лице. След миг и пътникът го последва. Преди да падне, той направи някакво движение с челюстта си и Шембо се сети. Той пъхна дебел пръст в устата на пътника, после се извърна с недоволно ръмжене.

— Отрова, скрита в зъб — каза той на Хорн. — И двама мъртви.

Хорн беше напълно уверен, че тия двамата са се заинтересували от него, защото той пък се бе заинтересувал за съдбата на Ларс Талибранд. Помоли Шембо да нареди да свалят от труповете всичко, което би разкрила самоличността им, и да ги оставят там, където си бяха. Нека Нюхолм им бере грижата! Той искаше да се добере до Крию’н Дит.

Според намерените у двамата мъртъвци документи те са били агенти за внос и износ от Максплан, един от близките населени светове. Имената им бяха Уд и Кейвългрюн. Уд беше началникът.

Най-важните документи се оказаха две-три инструктивни писма. Едното се отнасяше за пристигането на партида андроиди на Нюхолм, за да бъде прехвърлена на Земята по „обичайната“ процедура.

В този момент корабът се издигна и се наложи Хорн да остави писмата настрана, за да превъзмогне ускорението. Когато настъпи състоянието на безтегловност, той се разположи така, че да прочете второто писмо. То беше подписано от някой си Кайър:

„Научаваме, че някакъв хлапак, който се нарича Дери Хорн и твърди, че е от фамилията Хорн, притежателка на фирмата «Роботи Хорн», възнамерява да отпътува от Нюхолм за Крию’н Дит. Корабът е криюндитски под командуването на капитан Шембо.

Тъй като имаме сведения, че Дери Хорн се е заинтересувал от смъртта на Ларс Талибранд и по-късно убил един от местните ни агенти, смятаме, че е желателно да бъде задържан. Той едва ли може да създаде сериозни неприятности, но все пак трябва да се застраховаме.“

Хорн се докачи, че го наричат „хлапак“, но разгърна третото писмо. То беше по-отдавнашно и много кратко:

„Можете да престанете да се безпокоите за криюндитския проблем. Той бе решен на Земята след известно забавяне.“

Криюндитският проблем, решен на Земята, вероятно е бил намесата на Талибранд в тамошната работа, завършила със смъртта му. А що се отнася до работата… Вносно-износната фирма, за която са работили Уд и другарят му, е търгувала с андроиди…

След небрежно почукване в каютата влезе Шембо. Жилавият криюндитец, увиснал във въздуха, се ухили на Хорн.

— Ти не такъв, какъвто предполагах — заговори той направо. — С каква цел пътуваш?

Хорн се поколеба. Шембо му бе направил голяма услуга: той явно нямаше нищо общо с хората, които преследваха Ларс Талибранд. Но по-безопасно беше Хорн да се придържа към измислената си история.

— Дядо ми иска да го наследя в занаята — излъга той. — Само че не ми е по вкуса да седя на бюро и да изчислявам производството. Заявих му, че желая да се занимавам с износа. Тогава той ми заръча да предприема това пътуване и сам да видя кое как е.

— А-ха. Ти далеч отиваш? Оттатък Крию’н Дит?

— Може би да, а може би не. — Хорн реши да рискува да подхвърли малка стръв. — Искам да стигна до края и да видя къде се правят андроидите. Спомням си веднъж дядо ми каза, че желаел да се включи сам в търговията с андроиди.

— Няма да успее — отсече Шембо категорично. Той кръстоса два пръста един върху друг. — Търговия с андроиди ей така. Хора, кои занимават с нея, държат нея здраво и не дават никой да им се меси.

— Разбирам — намръщи се Хорн. Сигурно работата на Талибранд е била свързана по някакъв начин с андроидите, а сведенията, с които се е сдобил, са били толкова опасни, че се наложило да бъде проследен и убит. — Интересуват ме само условията на размяната. От Земята за Нюхолм съотношението е около осем робота за три андроида. Вие докарахте много андроиди, а карате обратно сравнително малко роботи.

— Оттатък Крию’н Дит андроиди, евтини — отговори Шембо. — Колкото по-отдалечавате от Земята, роботи струват по-скъпо от андроиди.

Крию’н Дит. Това беше светът, който бе обявил Талибранд за гражданин на галактиката; сигурно тамошните власти можеха да му кажат защо са предложили да бъде удостоен с това звание.