Джон Брънър
Сините роби (11)

Глава 11

Дери Хорн не възнамеряваше да тръгне да показва снимката в книжката на властите в космодрума и на разни хотелиери и да пита виждали ли са този човек. Първо — имаше да обикаля твърде много места, и второ — ако Талибранд никога дотогава не е стъпвал в Нюхолм, вероятно тайнствената му работа не е засягала пряко този свят.

С помощта на Дайз си състави представа за двустранната търговия от която курсовете на Дайз между Нюхолм и Земята представляваха само последния етап. Роботи в една посока, андроиди — в друга; съотношение приблизително осем към три.

Дайз не знаеше от колко време се вършеше това; сигурно толкова отдавна, че никой, когото бе срещал по време на космическата си служба, не помнеше вече.

— Но защо се интересуваш толкова за тази търговия? — попита той. — Мислиш ли, че тя има нещо общо с Талибранд?

— Възможно е — допусна Хорн. — Аз възнамерявам да проследя движението на партида роботи. Една трета от товара, който докарахме тук, е предназначена за Крию’н Дит. А Крию’н Дит е бил не само последната спирка на Талибранд преди Нюхолм при пътуването му до Земята, но и най-често посещаваният от него свят и светът, който го е обявил най-напред за галактически гражданин. И ще казвам, че съм внук на Хорн, от фирмата „Роботи Хорн“, който учи занаята и обикаля световете, които внасят нашата продукция, за да се запознаем непосредствено с тях.

— Аз пък мислех, че си прекъснал всякаква връзка със семейния бизнес — забеляза Дайз, повдигайки вежди.

— Така е. Но нужно ли е да знаят това на Крию’н Дит? Той е доста далеч оттук, нали?

— През четири… не, през пет системи. Ходил съм там два-три пъти, когато бях стажант, преди да реша да се оженя и да започна да работя, за да се издигна до капитански чин.

— Е — каза Хорн, — смятам, че е време да започна да използувам парите на дядо си за нещо полезно.

* * *

Ако искаше да отиде до по-близки системи, можеше да пътува със сравнително луксозни пътнически кораби. Ала Крию’н Дит беше свят извън редовните пътнически маршрути, пункт, в който всъщност, така да се каже, започваше границата.

Хорн се яви в управлението на космодрума, облечен по последната земна мода, придавайки си лениво безразличие, което смяташе подходящо за официалната му роля като внук, твърде неохотно тръгнал да учи занаята на семейството. Предложиха му да се прехвърли в последния възможен момент на друг, неудобен кораб.

— Не — отговори Хорн небрежно. — Това значи забавяне. А аз бързам. Предпочитам да се кача на товарен кораб, ако стане нужда, стига да ме закара до Крию’н Дит.

Най-после признаха, че има такъв кораб, който трябва да замине утре; той пренасял роботи на неговата фирма.

— Ще ми свърши работа — каза Хорн и сложи на бюрото необходимата сума.

Пътната такса за Крию’н Дит се оказа по-малка, отколкото бе предполагал, водейки се от земните тарифи. Както му бе казал Дайз, покупателната стойност на парите се покачваше право пропорционално на разстоянието от Земята.

Два часа преди излитането Хорн отида на космодрума да уреди формалностите с властите. Дайз дойде с него, защото трябваше да се яви на кораба си, за да се занимае с товаренето. От сивото прихлупено небе ръмеше лек дъжд и духаше студен вятър. В един двор в края на космодрума стотици андроиди стояха прави или лежаха, сгушени един до друг, предпазени само от униформените си наметала от груба материя.

— Да пукнат тези глупави космодрумни чиновници! — изруга Дайз. — Защо не са сложили навеси? Ще загубим половиния си товар от пневмония, ако ги качим на борда в такова състояние!

Той си тръгна с неопределено обещание да дойде пак, за да изпрати Хорн. Поглеждайки нещастната купчина андроиди, Хорн закрачи бавно под дъжда към канцеларията на космодрума.

Там го чакаше нетърпеливо капитанът на кораба, който щеше да го откара до Крию’н Дит — жилав човек на име Шембо, криюндиец по рождение. Когато изпълниха формалностите, той покани Хорн да го придружи до кораба и лично го поведе през космодрума. Очите на Хорн неволно пак се спряха върху чакащите андроиди; междувременно оплакването на Дайз бе дало резултат и сега андроидите се намираха под платнени навеси, които плющяха от вятъра като крила на умираща птица.

— Добра стока, а? — каза Шембо с широка усмивка. — Докарахме много с този рейс.

— Значи са от Крию’н Дит?

— Ами, не! Те отдалеч. Може би от Артуърлд, а може би от по-далеч. Не знам. Ние вземаме от други кораби на Крию’н Дит четири партиди. Аз купувам най-добри от всяка на… Как го казвате? Когато всеки казва своя цена?

— Търг — отвърна Хорн.

— Да, тр-ъг. Аз много добър купувач на андроиди, вземам най-добри и отнасям с тях добре. Малко умират! Други търговци не толкова добри, плащат ниски цени, получават лоша стока, губят мнозина, после искат по-висока цена, отколкото струват.

Хорн не можеше да повярва, че далечни светове като Крию’н Дит владеят технологията за производство на изкуствени живи същества дори от най-прост вид.

Някой зад тях извика и Хорн се обърна: една от нюхолмските електрически наземни коли бе спряла безшумно на двайсет крачки от тях. В кабината се бе изправил някакъв човек, придържайки с ръка шапката на главата си, понеже дъждовитият вятър заплашваше да я вдигне.

— Вие ли сте Дери Хорн? — подвикна той. Хорн отговори, че е той, и шофьорът приближи колата си съвсем близо до него.

— Извинявайте за безпокойството, мистър Хорн — каза човекът с шапката. — Можете ли да дойдете за малко в канцеларията на космодрума? Изглежда, че са пропуснали да поискат да подпишете декларация, че няма да се настаните за постоянно на работа в Крию’н Дит.

Човекът в наземната кола отвори вратичката и слезе учтиво да даде път на Хорн ала се смрази все още с ръка на вратичката. Очите му се разшириха от ужас.

Хорн бе дръпнат рязко с внезапно, енергично движение. Шембо бе протегнал едната си ръка, в другата държеше неугледно, но ефикасно огнестрелно оръжие, насочено в диафрагмата на човека от наземната кола.

— Няма да има такава декларация! — процеди Шембо през зъби. — Вие много богат човек, мистър Хорн, а тия… — той вмъкна някаква дума, която Хорн не разбра, вероятно криюндитска псувня — опитват да ви отвлекат за откуп. Вие вървете на кораб. Бягайте!