Сергей Снегов
Посланик без акредитивни писма (2)

2.

Хенрих лежеше със затворени очи, неподвижен, отслабнал, тъмните му устни зловещо изпъкваха на бледното лице. Даже след гибелта на Албина, когато Рой се опасяваше за живота и разума му, Хенрих не изглеждаше така страшно. Рой сложи ръка на гърдите на брат си, опитвайки се да улови пулсирането на живота в тялото му. Ръката беше твърд приемник, без усилватели животът не се усещаше. На самопишещия прибор, който висеше до леглото, се виеше змиевидната червена крива на сумарната жизнена функция на болния. Тя се издигаше само с три сантиметра над черната ивица отдолу — животът едва мъждукаше в опасна близост до небитието.

— Дванадесет процента от нормалния енергетичен разход — каза Винклер, като забеляза погледа на Рой към прибора. — В първите дни беше три процента. Според електронния лекар болният отива на оздравяване.

— Очите — замислено каза Рой. — Онези полудели очи… говоря за виденията от неговото бълнуване…

— Не бяха само очите. Вие знаете, приятелю Рой, че на планетите автоматичните лекари не са така съвършени като медицинските механизми на Земята. Страхувам се, че ние зафиксирахме само част от болезнените картини, преминаващи през мозъка на вашия брат.

— Които вероятно все още преминават.

— Да, но за съжаление ние няма да ги узнаем.

— Всичко ще узнаем. Аз донесох апаратура, която позволява да се трансформират в открит запис даже най слабите мисли и видения.

— Много се радвам — облекчено каза Винклер. Той се стараеше да покаже, че иска най-внимателно разследване.

Рой неволно се намръщи. Хората си остават хора в каквато и служебна униформа да са облечени, но все пак има проблеми, които са къде по-важни от нечия лична отговорност. Винклер улови настроението на Рой и бързо се овладя — сега с израза на лицето си и спокойно-сдържания си глас той показваше, че е готов да помага на комисията от Земята, даже ако изводите се обърнат срещу него. Друго отношение той и не очакваше.

Рой се надигна. Движението по космическите пътища беше спряно. Всяка минута, непосветена на разследването, беше загубена. При това той с нищо не можеше да помогне на Хенрих. Но Рой трябваше да направи усилие, за да откъсне очи от брат си. Винклер каза съчувствено:

— По отношение на лечението на нашия електронен лекар може да се разчита.

— Да, разбира се. Още повече че нищо друго не ни остава. Да вървим, приятелю Винклер. — Рой все пак не успя да преодолее себе си и да нарече началника на звездопорта по име, както е прието сред работниците от космическата служба.

— На мястото на катастрофата, или ще погледнете още веднъж записите на бълнуването?

— Да започнем от записите, докато разтоварят апаратурата.