Рекс Стаут
Гамбит (7)

СЕДМА ГЛАВА

Обикновено знам какво точно върши Улф, кога го върши и защо. Впоследствие винаги ми е известно точно какво е извършил и почти винаги — защо. Но все още — оттогава изминаха месеци — не съм абсолютно сигурен, че знам защо поиска Сали да се обади на онези хора и да ги накара да дойдат тоя ден. По онова време не само че не бях сигурен, а не можех дори да се досетя. Той мрази да работи. Когато се върна от някаква задача, свързана с работата ни, и седна да му докладвам, а той знае, че трябва да ме изслуша и при това — внимателно, по погледа, който ми отправя, бихте си помислили, че съм му сложил кетчъп в бирата. Когато в кабинета влезе посетител, дори ако се надява да измъкне от него някакъв съществен факт във връзка с някой труден случай, по начина, по който го посреща, бихте си помислили, че човекът е дошъл да проверява данъчните декларации за последните десет години.

Така че защо накара Сали да му води разни хора, върху които да работи както преди, така и след вечеря, преди да е опитал силите си с най-вероятния кандидат? Не разбрах това. Сега смятам, че макар и да не го е съзнавал, той се бе улавял за сламки. Преструваше се не само пред нас със Сали, но и пред самия себе си, че новата ситуация, произтичаща от факта, донесен му от Креймър, бе направо идеална, тъй като му предоставяше нов подход. Но всъщност тя се свеждаше само до едно: вече бе почти съвсем сигурно, че никой от останалите кандидати не бе имал и помен от причина да убива Пол Джерин и следователно човек трябваше или да е упорит като магаре, или да е наивник, за да се придържа към основното предположение — че Блънт не е убиецът. Не можете да си седите и да се наслаждавате на някоя книга, дори такава увлекателна книга за онова, което е станало в Африка преди сто хиляди години, като същевременно се мъчите да сподавите подозрението си, че се държите като магаре или наивник, и затова казвате на клиента си да накара някакви хора да дойдат и да ви избавят от душевните ви терзания. Както споменах, не съм абсолютно сигурен, но подозирам, че работата бе такава.

Съществува, разбира се, слаба вероятност дори в онази фаза да е имал някаква смътна представа някъде в главата си какво наистина се е случило оная вечер в клуб „Гамбит“, но не ми се вярва. В такъв случай той би… но по-добре да премълча това.

Първата му среща преди вечеря, с Мортън Фароу не изискваше много работа. Йъркис, банкерът, бе казал на Сали, че ще дойде към девет и половина, но всичко, което бе успяла да измъкне от Ейвъри, доктора, бе, че щял да се помъчи да пристигне вечерта по някое време. След обяд решихме — след като занесох писмото в кантората на Калмъс (намираше се в един петдесететажен небостъргач от стомана и стъкло във финансовия район, в който фирмата му заемаше цял етаж) и се прибрах, — че Сали няма да се появява, когато той дойде, и преди да стане шест часът, тя се качи в стаята си. Фароу бе казал, че ще пристигне в шест, но закъсня с двайсет минути. Оставих на Фриц да го вкара, като сметнах, че би му се сторило нередно прочут детектив като мен да отваря вратата, щом се позвъни.

Когато Фриц го въведе в кабинета, той се приближи към мен с протегната ръка. Хванах я и я пуснах и той се насочи към Улф, но Улф, винаги подготвен за опасността да се ръкува, се бе обърнал към „Новият международен речник на Уебстър“, второ издание, подвързан в кожа, на масичката до себе си и прелистваше страниците му. Фароу постоя и го погледа няколко секунди, а после се обърна пак към мен и се провикна: „Къде е Сали?“ Отвърнах му, че е горе и може би по-късно ще слезе, посочих към червеното кожено кресло и щом седна и опасността премина, Улф затвори речника и се обърна към него.

— Добър вечер — започна той. — Аз съм Нироу Улф. Казахте на мис Блънт, че не бихте могли да останете дълго.

Фароу кимна.

— Поканен съм на вечеря. — Два пъти по-високо, отколкото бе необходимо, за да го чуем. Погледна часовника си. — Трябва да потегля след около половин час, но надявам се, времето да ни е достатъчно. Не можах да дойда в шест, претрупан съм с работа. Зарадвах се, като ми се обади Сали. Каза, че сте искали да ме видите, а и аз исках. Познавам я, а вие, естествено — не. Тя е добро момиче и аз съм изцяло на нейна страна, но като всички останали и тя си има странности. Явно ви е наговорила какво ли не. Самият аз съм търговец, търговски директор на корпорация с капитал за милиарди долари, но зависи какво предлагате. Сали просто не разбира майка си — леля ми, и никога няма да я разбере. Това е изцяло семейна работа, но самата тя предизвика тази бъркотия. Тя ви е накарала да повярвате и аз трябва да ви покажа правилния път. Убедила ви е, че между леля ми и Дан Калмъс има нещо. Това е чиста измислица. Всеки, който познава леля Ана… Виждали ли сте я някога?

— Не. — Улф го наблюдаваше без ентусиазъм.

— Стига да поиска, би могла да има нещо не само с Калмъс, а с всеки, когото би пожелала да си избере. Аз съм й племенник, така че може да помислите, че съм пристрастен, но попитайте когото и да е. Тя обаче не го съзнава, защото е жена, за която съществува само един-единствен мъж — и тя вече е омъжена за него. Сали го знае, няма как да не го знае, но вероятно ви е известно как стоят нещата с дъщерите.

— Не.

— Винаги става така, че или майката ревнува дъщерята, или дъщерята ревнува майката. Без изключение. Оставете ме десет минути с кои и да е майка и дъщеря, и ще ви кажа какво е положението, а леля Ана е пред очите ми от години. Това хрумване на Сали, че Калмъс ще изиграе чичо Мат, за да може по този начин да спечели майка й, е чиста глупост. Тя може би дори си мисли, че майка й го знае или го подозира, но се преструва. Така ли си мисли?

— Не.

— Обзалагам се, че е така. Дъщеря, която ревнува майка си, може ла си мисли какво ли не. И така, за да защити баща си, тя идва и ви наема, а какво печели от това? Фактът, че всичко е било организирано от него, не се променя — и отиването на Джерин в клуба, и това, че му е занесъл какаото, взел е чашата и каната и ги е измил. Може да сте велик детектив, но не сте в състояние да промените фактите. Улф изръмжа:

— Значи смятате, че мистър Бтьнт е виновен.

Не, разбира се. Аз съм му племенник. Казвам само, че не можете да промените уликите.

— Мога да се опитам да ги парирам. Играете ли шах, мистър Фароу?

— Играя. Справям се добре с първите три-четири хода — с всякакво откриване от Руи Лопес до Каро-Кан, но бързо се обърквам. Чичо ми ме накара да започна, защото смята, че развива умствените способности. Не съм толкова уверен. Вижте Боби Фишер, американския шампион. Има ли той ум? Ако съм се развил достатъчно, за да се справям с корпорация с капитал за милиарди долари, а точно с това се занимавам вече две седмици, смятам, че шахматът никак не ми с помогнал. Роден сьм за директор, а не да седя, да се съсредоточавам половин час и после да поместя някоя пешка.

— Доколкото разбирам, онази вечер не сте играли срещу мистър Джерин?

— Как не! Той би ме матирал в десет хода. Бях куриер. Намирах се в библиотеката, при Джерин, тъкмо му съобщавах един ход от маса номер десет, когато чичо Мат му донесе какаото.

— На поднос? Кана, чаша и чинийка, и салфетка.

— Да.

— Поостана ли чичо ви, или си тръгна веднага, за да се върне в другата стая при дъската си?

— Не. Сложи подноса на масата и си излезе. Няколко пъти повторих това пред полицията.

— Тогава може би ще бъдете така любезен да ми помогнете да разтълкувам уликите. Изглежда слабо вероятно мистър Блънт да е сложил арсеника в какаото, докато се е намирал в кухнята, тъй като управителят и готвачът са били там. Може да го е сторил, докато се е изкачвал по стълбите, които са стръмни и тесни, но би било трудно. Не го е направил, след като е влязъл в библиотеката, защото там сте били вие и бихте го видели, а след това е останал на масата си, докато съобщили, че на Джерин му е прилошало. Така че той е могъл да постави арсеника единствено на стълбите, докато всеки куриер е имал възможност за това всеки път, когато е влизал в библиотеката, за да предаде някакъв ход. Правилно ли е?

— Не, ако ви разбирам добре. — Фароу бе преметнал крак върху крак и сега ги размени. — Да не искате да кажете, че някой от куриерите би могъл да сложи арсеник в какаото?

— Да.

— С Джерин до себе си? Точно под носа му?

— Може да е затворил очи, за да се съсредоточи. Аз често го правя. Или пък може в този момент да е станал да се разходи напред-назад и да се е обърнал с гръб.

— Може, но не го е направил. Влизах при него, за да предавам ходовете, около трийсет пъти и той нито веднъж не мръдна от канапето, а очите му бяха отворени. Както и да е… Знаете, разбира се, кои бяха другите куриери освен мен?

— Мистър Йъркис, мистър Калмъс, мистър Хаусман — кимна Улф.

— Тогава може ли да сте толкова глупав! Някой от тях да е сложил отрова в какаото!

— Разглеждам фактите. Имали са възможност. Не смятате ли, че е допустимо?

— В никакъв случай!

— Така ли! — Улф се почеса под брадичката. — Тогава остават само управителят, мистър Наш, и готвачът, мистър Лаги. Кой от двамата ви се вижда по-вероятен?

— Нито единият, нито другият. — Фароу махна с ръка. — Ясно ви е, че вече съм минал всичко това пред полицията и пред прокурора. Ако съществуваше някаква причина да са го направили Наш или Тони, то аз не знам каква може да е тя, а полицията би я изровила.

— Тогава ги изключвате?

— Щом полицията ги изключва, то същото ще направя и аз.

— Тогава стигате в задънена улица, мистър Фароу. Изключихте всички. Никой не е слагал арсеник в какаото. Можете ли да обясните как арсеникът е попаднал в стомаха на Джерин?

— Не е нужно да обяснявам. Това не е моя работа, работа е на полицията. — Той свали крака си. Погледна часовника си. — Добре, дойдох, за да ви кажа нещо, и вече го казах. Преди да си тръгна, искам да видя братовчедка си. Къде е тя?

Улф ме погледна, като остави тази работа на предполагаемия експерт по жените. Струваше ми се, че положението изисква по-скоро експерт по директори, но бях готов на всичко, което можеше да хвърли малко светлина или надежда, затова казах, че ще я повикам, станах и тръгнах към коридора. Като изкачих двата етажа, установих, че не бе нужно да чукам; тя беше на площадката, обута. Спрях на третото стъпало и я попитах:

— Чуваше ли се?

— Не съм се напрягала — отвърна тя. — Исках да сляза, но мистър Улф ми забрани. Разбира се, чух гласа му. Какво казва?

— Той е психолог. Твърди, че си имате странности. — Твърди, че винаги става или едното, или другото — или майката ревнува дъщерята, или дъщерята ревнува майката, а дъщеря, която ревнува майка си, е способна да си измисли какво ли не. Иска да ви види, преди да си тръгне, вероятно да ви разубеди за това-онова, и ако искате…

— Какво каза за Дан Калмъс?

— Това е едно от нещата, за които иска да ви разубеди. Хрумването ви относно Дан Калмъс е чиста глупост. Може би дори сте…

Тя тръгна. Трябваше или да отстъпя, или да бъда прегазен, затова й направих място да мине и като я последвах по стълбите, погледнах пак красивите й рамене и извивката на врата. Когато влязохме в кабинета, Фароу се обърна, стана, очевидно възнамеряваше да я целуне по братски, но го възпря изражението на лицето й. То положително би възпряло и мен.

— Виж сега, Сали, ти… — Но тя го прекъсна.

— И ти! — Не бих предположил, че е способна на такъв унищожителен тон. — И ти би искал да е така, нали? Смяташ, че тогава тя ще разполага е всичко, ще притежава всичко и ще те остави да се разпореждаш. Така смяташ, но грешиш. Винаги грешиш. Тя ще остави на него да се разпорежда, той това и иска, освен самата нея. Ти си просто един глупак, кръгъл глупак, винаги си бил глупак.

Обърна се, тръгна към вратата и излезе Фароу остана на мястото си, с втрещен поглед, вперен в гърба й, а после се обърна към Улф, вдигна ръце и поклати глава.

— Боже мой — рече, — видяхте ли! Да ме нарече глупак. Какво ви разправях! Да нарече мене глупак!